Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1817 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1161/2025
Вид
Определение № 1817
Подписан
15.07.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1817 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско дело № 20252100501161 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод частната жалба на С. С. К., ЕГН ********** от гр. *** против разпореждане №6962 от 16.06.2025 г. , постановено по частно гр.д.№4254/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист срещу Н. П.. Мотивите на съда са , че липсва падеж в процесната запис на заповед и след като тя не е предявена на издателя не може да се направи извод за изискуемост на вземането. Страната не оспорва факта , че има поправка на месеца. Позовава се на чл.536 ал.2 от ТЗ, съобразно който се предвижда саниране на записа на заповед , в който не е посочен падежа , като същият се смята за платим на предявяване. Съгласно чл.487 ал.1 менителницата трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й – в случая това е 17.02.2023 г. Ако не се предяви в този срок датата на изискуемост настъпва на датата една година след издаването й. В случая Н. П. издава запис на заповед на поемателя С. К. на 17.02.2022 г. Тази сума досега не е изплатена и е налице предпоставка за водене на производството по чл.417 от ГПК. След като не е посочен падежа в случая се смята за платима при предявяване. Това следва да стане до една година от издаването – в случая – 17.02.2023 г. Тригодишния срок на погасителната давност по чл.531 ал.1 от ТЗ на иска по менителницата следва да изтече на 17.02.2026 г. – начиная от падежа на 17.02.2023 г. Поради това жалбоподателят излага становището си ,, че в случая заявлението е подадено в законоустановения срок , а менителницата съдържа всички изискуеми реквизити и установява валидно парично задължение. Моли се за отмяна на разпореждане №6962 и постановяване на такова за издаване на исканата заповед за изпълнение срещу Н. П. за сумата от 1100 лв. по запис на заповед , издаден на 17.02.2022 г.

След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:

Депозирано е от С. К. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение 1

, входирано в съда на 13.05.2025 г. против Н. П. за сумата от 1100 лв. като вземането произтича от запис на заповед , който е приложен към заявлението. Записа на заповед е от дата 17.02.2022 г. като падеж на плащане е отбелязана датата 17.03.2022 г. като числото на месеца е поправено от „02“ на „03“.

Съдът се е произнесъл с разпореждане №6962 от 16.05.2025 г. като е постановил отхвърляне на заявлението. Констатирана е поправката на датата на падежа досежно месеца.

Съдът е приел , че с извършената поправка е налице неточно посочен падеж – не е ясно на коя дата настъпва падежа и това се приравнява на липсата на падеж по смисъла на чл.536 ал.2 от ТЗ При това положение записът на заповед се счита за платим на предявяване / цитирано е определение №771 от 29.12.2012 г. на ВКС по т.д. №432/2012 г., Второ т.о. При липсата на падеж записът на заповед следва да е предявен на издателя , но в процесния случай съдът е констатирал , че няма доказателства това да е сторено и не може да се направи извод за изискуемост на вземането. Поради това са налице основания за отхвърляне на заявлението.Указано е на заявителя , че може да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване акта на съда и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Страната не оспорва , че в приложения запис на заповед е извършена поправка , твърди се , че същата е на число „02“ поправено на „03“ – в датата на записа , касаеща месеца на падежа. Видно от документа поправката не е четлива и е спорно какво е всъщност числото. Липсва и отбелязване за извършване на поправката с фиксиране каква дата да се чете , съответно подписано от издателя на записа. При това положение първоинстанционният съд правилно е приел , че при тези данни липсва падеж и записа на заповед се счита за платим на предявяване. Няма обаче данни процесния запис да е предявен на издателя , съответно не може да се направи извод за изискуемост на вземането по записа. Като и констатирал всичко това първоинстанционният съд е приел , че заявлението следва да бъде отхвърлено и по този начин е постановил законосъобразен съдебен акт , който следва да бъде потвърден и частната жалба – да бъде оставена без уважение. Изложените в частната жалба доводи относно погасяването по давност са принципно правилни. Действително – не е изтекла погасителната давност за предявяване на претенцията. Но съдът е отхвърлил заявлението не поради изтичане на погасителната давност , а поради това , че в случая записа на заповед не е бил предявен за плащане на издателя и вземането по него не е станало изискуемо.

Изрично е визирано в обжалваното определение , че при липсата на падеж, какъвто е процесния случай , за да настъпи изискуемостта на записа , записа на заповед следва да е предявен на издателя. В случая това не е налице – няма данни за предявяването му на издателя Н. П. от страна на заявителя.

Ето защо поради изложените съображения частната жалба на С. К. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

2

По гореизложеното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. С. К., ЕГН ********** от гр. *** против разпореждане №6962 от 16.06.2025 г. , постановено по частно гр.д.№4254/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист срещу Н. П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3