Решение № 192 от 22.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр. Добрич, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500800 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на Д.

К. Д. от гр.Б., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №53/04.05.2022г. по гр.д.№382/2021г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Г. Т. Т., Т. Г. С., С. Г. С. и Община - Б. иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на ищеца и ответниците, че е налице грешка при изготвянето и към момента на одобряването на кадастралната карта на гр.Б. в частта, касаеща границата между поземлени имоти с идентификатори № *** и ***, като имотната граница между тези поземлени имоти е нанесена погрешно, а действителната граница между двата поземлени имота е правата линия от точка „1“ до точка „3“, оцветена в черно върху комбинираната скица от експертизата на вещото лице - приложение №1.1 на л.110 от гр.д.№288/2018г. по описа на Районен съд - гр.Б..

В жалбата са изложени подробни съображения срещу приетото в решението на районния съд, че нанесената в кадастралната карта граница между посочените два поземлени имота отразява вярно вещните права, които всяка от двете насрещни страни по делото притежава върху съответния 1 поземлен имот. Изводът бил формиран въз основа на гласни доказателства, допуснати по искане на ответниците – физически лица при положение, в което възможността за тези ответници за доказателствени искания е била вече преклудирана. Освен, че бил формиран при нарушение на процесуалните правила, изводът на първоинстанционния съд, че ответниците придобили спорната площ по давност, противоречал и на материалния закон. Не съществувала правна възможност ответниците - физически лица по давност да придобият правото на строеж върху реална част от поземления имот на ищеца и така тази реална част да бъде присъединена към съседния имот, върху който тези ответници имат отстъпено право на строеж, но който е собственост на другия ответник – общината. Първоинстанционният съд не съобразил това, както не съобразил и, че въведеното в законоустановения срок от ответниците – физически лица възражение за придобиване по давност на правото на строеж не е възражение за придобиване по давност на правото на собственост върху реална част от имота на ищеца, каквото възражение и нямало надлежно въведено в предмета на спора. Вярната граница между двата поземлени имота била тази по регулационния план от 1957г., респ. кадастралния план от 1979г., в права линия; нямало осъществени юридически факти, довели до промяна във вещните права на насрещните страни върху съответния поземлен имот и кадастралната карта, отразяваща по друг начин границата между двата имота, била одобрена при грешка. Обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно, поради което въззивникът настоява обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде удовлетворен.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите Г. Т. Т., Т. Г. С., С.

Г. С. , чрез адвоката си, оспорват жалбата като неоснователна и искат решението на районния съд да бъде потвърдено.

Въззиваемата Община – Б. не е изразила становище по жалбата.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства намира, въззивният съд намира за установено следното:

Предявените от Д. К. Д. искове са за установяване на това, че ищецът притежава правото на собственост върху дворно място, съставляващо част от неговия поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта 2 на гр.Б., която реална площ е грешно заснета в кадастралната карта като част от съседния поземлен имот с идентификатор ***. С първоначалната искова молба претенциите са насочени срещу Г. Т. Т., Т. Г. С. и С.на Г. С., като притежаващи вещното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, а с допълнителна молба като ответник е конституиран и собственикът на поземления имот, Община – Б..

В първоначалната искова молба е посочено, че по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №33 от 14.04.2003г. на нотариус с рег.

№№***, ищецът притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** в гр.Б.. Съседният поземлен имот с идентификатор *** е собственост на Община-Б., а другите трима ответници притежават вещно право на строеж върху него. Заснетата в кадастралната карта граница между двата имота не съответствала на притежаваните от двете насрещни страни вещни права върху имотите.

В регулационния план на гр.Б. от 1957г. границата между двата имота била права линия, регулацията била приложена, тази регулационна граница станала имотна, както и била заснета в следващия план от 1979г. После, в одобрената през 2004г. кадастрална карта границата между имотите на страните била нанесена по друг начин, като в участъка към улицата навлиза в имота на ищеца, а в участъка към дъното на дворовете навлиза в южния имот на ответниците.

Този начин на заснемане съответствал на действителното фактическо положение. В участъка към улицата първо в имота на ищеца бил изграден гараж, не на границата, а навътре от нея. После, като се ползвала стената на този гараж, в имота на ответниците също бил изграден такъв. Нанесената в кадастралната карта граница в този участък била съответна не на имотната граница, а на фактическото положение на гаражите, с навлизане в имота на ищеца. В участъка към дъното на двора двете насрещни страни поставили лека ограда. Тя също била не на имотната граница, а с отклонение в имота на ответниците, но в кадастралната карта границата между двата имота била нанесена спрямо оградата.

Фактическото положение не съответствало на действителните права на двете насрещни страни, както са установени с приложената регулация от 1957г., отразени в плана от 1979г. и не са променени.

3

Въз основа на така изложените обстоятелства първоначално формулираното от ищеца искане е било съдът да признае за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта границата между двата поземлени имота е заснета грешно и вярната кадастрална граница е права линия между две точки, посочени чрез препращане към експертиза на вещо лице по друго дело. Сочено е още и, че се иска установяване на вярната граница между двата имота.

Тези искания са несъответни на изложените в исковата молба обстоятелства. Касае се за обстоятелства за кадастрално заснети и урегулирани имоти, които изключват наличието на спор за граници по чл.109а от ЗС и, които, при съобразяване и на ТР №8/2016/23.02.2016г. по т.д.

№8/2014г. на ОСГК на ВКС, разкриват съществуването на вещен спор по чл.54 ал.2 от ЗКИР за терен, считан от ищеца за негова собственост, като съставляващ реална част от неговия поземлен имот, който спор е породен от това, че съответната реална част от принадлежащия на ищеца поземлен имот е погрешно заснета в кадастралната карта като част от поземления имот, спрямо който ответниците има вещни права.

Несъответствието на формулираните искания с обстоятелствата, на които ищецът се позовава, правещо исковата молба нередовна, е отстранено. В изпълнение на дадените му от въззивния съд указания ищецът е уточнил, че иска да бъде установено правото му на собственост върху площта от около 4 кв.м., заключена от едната страна от границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., а от другата страна от правата линия от т.1 до т.3 на комбинираната скица – приложение №1 към допълнителното заключение на вещото лице по гр.д.№288/2018г. на БРС.

Ответниците Г. Т. Т., Т. Г. С. и С.на Г. С. са оспорили кадастралната граница по плана от 1979г. между имота, спрямо който те притежават вещни права и имота на насрещната страна да е резултат на прилагане на регулацията от 1957г. Възразили са, че правото на собственост на ищеца се разпростира в регулационните и кадастрални граници, които е имал имотът му, съобразно действалите към момента на придобиване подробен устройствен и кадастрален план. Възразили са и, че по давностно владение, упражнявано повече от десет години от преди одобряване през 2004г. на 4 кадастралната карта, са придобили правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** - в границите, както са нанесени в кадастралната карта.

Ответникът Община – Б. не е изразил становище по предявения иск.

Установено е по делото, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт №33 т.2 рег.№1042 д.№201/14.04.2003г. на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС, ищецът Д. К. Д. придобил недвижим имот в гр.Б., съставляващ дворно място с площ 479кв.м., имот №2760 в кв.19, ведно с построената в това дворно място едноетажна жилищна сграда. Видно от представената с исковата молба скица, дворното място, предмет на дарението от 2003г., в одобрената през 2004г. кадастрална карта е заснето като поземлен имот с идентификатор *** с площ 577 кв.м.

Не е спорно и от представената скица се установява, че южният съседен поземлен имот с идентификатор *** е собственост на Община – Б. и върху него ответниците Г. Т. Т., Т. Г. С. и С.на Г. С. притежават отстъпено право на строеж /по договор от 03.03.1965г. и наследство/.

По делото са изготвени първоначална и няколко допълнителни технически експертизи с приложения. Установява се, че през 1957г. е влязъл в сила първият регулационен план за територията на гр.Б., в която се намират двата процесни имота. Той е изготвен въз основа на кадастрален план, в който в кв.38 са заснети имот с пл.№316 и съседен общински имот /ГНС/. За имот с пл.№316 с дворищно регулационен план са отредени няколко парцела, като релевантен сега е парц.ХV-316, кореспондиращ с настоящия поземлен имот с идентификатор ***. Видно от приложената към заключението на вещото лице извадка от този регулационен план, парц.ХV-316 е образуван с придаване на площ от съседния общински имот. За общинския имот е отреден парц.ХIV-ГНС, кореспондиращ на настоящия поземлен имот с идентификатор ***. Двата парц.ХV-316 и парц.Х IV-ГНС имат обща регулационна граница, която започва от улицата и е права линия в дълбочина, навътре в имотите. В приложение към допълнително заключение на вещото лице, изготвено в първоинстанционното производство, е представена преписка по издаване на заповед №120/07.03.2002г. за попълване на кадастрален план от 2000г., в която се съдържа нотариален акт №408 т.1 д.

№406/1965г. на БРС. Той е издаден по писмени доказателства и удостоверява 5 правото на собственост на С.Д.К. върху 148 кв.м., общинско място, придадени по регулация към собствения му парц.ХV-316 в кв.38, след заплащане от собственика на придаденото по регулация дворно място.

През 1979г. е одобрен нов регулационен план, по който двата имота попадат в кв.19. Този регулационен план е изготвен въз основа на кадастрален план, в който бившите по регулационния план от 1957г. парц.ХV-316 и парц.Х IV-ГНС са заснети съответно с пл.№304 и пл.№305, включени в един парцел, отреден за обществено жилищно строителство.

Кадастралната граница между пл.№304 и пл.№305 в плана от 1979г. отново е права линия. Според заключенията на вещото лице в първоинстанционното производство кадастралната граница между пл.№304 и пл.№305 в плана от 1979г. съвпада с регулационната граница между парц.ХV-316 и парц.Х IVГНС по плана от 1957г. Но според допълнителното заключение, изготвено във въззивната инстанция, налице е малко разминаване в границите между имотите, както са по двата плана. В приложение №1 към това допълнително заключение дворищно -регулационната граница между двата парцела по плана от 1957г. е синята линия от т.5 до т.6, а кадастралната граница между двата планоснимачни номера по плана от 1979г. е черната линия от т.7 до т.8.

Видно е, че спрямо регулационната от 1957г. кадастралната граница от 1979г. в участъка към улицата при т.7 и т.5 е малко по на юг /към имота на ответниците/, а в другия край при т.6 и т.8 е обратното – по на север /към имота на ищеца/, като разминаването е изключително минимално и се свежда до квадратни сантиметри.