Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4910 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3561/2023
Вид
Решение № 4910
Подписан
09.12.2024
В сила
23.01.2025
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4910 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330103561 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

Ищецът Л. Д. Т. поддържа, че с ответницата М. А. са съсобственици, при равни квоти от по ½ ид. ч. на поземлен имот с идентификатор ***. Твърди, че същите са придобили собствеността върху съответната идеална част от поземления имот както следва: за ищеца чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от ***г.; за ответницата чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от *** г. А. била придобила имота времето докато била в граждански брак с втория ответник М. Ш. А., който е конституиран като ответник с определение №7076/20.06.2023г. Ищецът твърди, че по силата на горепосочените сделки ищецът е придобил собствеността върху източната жилищна сграда, разположена в северната част на процесния поземлен имот, както и върху стопанска второстепенна сграда, разположена в югоизточната част на имота, а ответниците върху западната жилищна сграда, както и върху стопанска обслужваща сграда, разположена в югозападната част на поземления имот. Изтъква се, че жилищните сгради и постройки са индивидуална собственост на страните и не са предмет на исковата претенция. Ответниците ползвА. по-голямата част от незастроената площ от мястото, въпреки че с ищеца имА. равни права върху дворното място. Ответницата А. била осъществила пристрояване в лицевата част на нейната жилищна сграда, която пристройка се твърди, че заема отделна част от дворното място и буквално опира до прозореца на къщата на ищеца. Между страните липсвало 1 съгласие относно ползването на поземления имот. Предвид това се иска да бъде постановено решение с което съдът да разпредели ползването на съсобствения имот.

Ответницата М. К. А. не отрича, че с ищеца са съсобственици при равна права на процесния поземлен имот. Счита, че предявената претенция е недопустима, доколкото е взето единодушно решение по отношение на ползването на съсобствения поземлен имот. Изтъква се, че от *** г. дворното място фактически било разделено след като ищецът е поставил телена ограда. Отрича, че ползва по-голямата част от дворното място, като твърди, че между страните не са възниквА. спорове относно ползването на свободната част от дворното място. Поставената от ищеца телена ограда разделяла дворното място на две части – източна и западна, така както ищецът претендирал, като дворът се ползва разделно и всяка от страните имала самостоятелен вход към него. Предвид това счита, че е нА.це пълно съгласие досежно ползването на свободната част от двора и не е нА.це спор между страните, поради което, моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът М. Ш. А., чрез назначения особен представител твърди, че предвид нА.чието на поставена ограда в процесното дворно място, е нА.це мълчА.во съгласие от ответницата за реалното разпределение на ползването на общата вещ. Поради това и доколкото не са били нА.це промени в обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването, исковата претенция била недопустима. В случай, че се приеме, че производството е допустимо, моли се да бъде разпределено ползването на съсобствената вещ съобразно правата на страните и досегашния начин на ползване.

Съдът намери за установено следното:

Ищецът Л. Д. Т. е придобил по силата на покупко-продажба от ***г., правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** с административен адрес ***, намиращ се в сграда №***, разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, изцяло принадлежаща към поземлен имот ***, представляващ жилище на едно ниво с площ, съгласно документ за собственост, от 59,70 кв.м. при съседи на самостоятелния обект: имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 18 кв.м.; както и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 351 кв.м. и административен адрес ***, който съгласно стар план представлява имот пл. № ***, в кв. ***, парцел ***, при съседи – поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** /лист 4/ .

С нотариален акт от ***г. с № ***, том ***, дело ***г. на *** ищцата М. К. А. е придобила по силата на договор за покупко-продажба правото на собственост върху: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес ***, представляващ жилище на едно ниво с площ 62,70 кв.м. при съседи: имот с идентификатор ***; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 28 кв.м.; както и 2

½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 351 кв.м. и административен адрес ***, който съгласно стар план представлява имот пл. № ***, в кв. ***, парцел ***, при съседи – поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** / лист 7/ .

Имотът ответницата А. е придобила по времето когато е била *** на втория ответник М. Ш. А., тъй като съобразно представеното удостоверение за семейно положение, *** и деца №*** бракът им е бил сключен на ***г. / лист 43/.

Установява се от заключението на експертизата на в.л. К., че в поземлен имот с идентификатор *** са разположение следните сгради: *** - многофамилна жилищна сграда със застроена площ 127 кв.м.; *** с предназначение селскостопанска сграда и застроена площ 28 кв.м.; *** с предназначение селскостопанска сграда и застроена площ 18 кв.м. / лист 110/ .

Жилището на ищеца с ***, заема източната част на многофамилната сграда ***, като застроената му площ е 59,70 кв.м., а това на ответниците - *** е разположено в западната част на същата сграда и е с площ 62,70 кв.м.

От заключението на експертизата се установява също, че в лицевата част на жилището на ответниците има изградена масивна пристройка с площ от 13 кв.м., която е от тухли и с бетонова плоча, като е обозначена на скицата с като "МС" / лист 112/ .

НА.це е поставена в дворното място ограда изпълнена с подръчен материал представляващ метално-тръбна рамка с размер 1,80 /1,80 м. и закрепен към нея текстил. Оградата е разположена между точки "З" и "И" на скицата на вещото лице, като е с дължина 13,40 м. /лист 112/ . Според отговорите на експерта, дадени в съдебно заседание, тази ограда не е трайно прикрепена към терена / лист 103/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Според чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ.

Обстоятелството, че страните по делото са съсобственици, както и квотите им в съсобствеността не са спорни. Равенството в дяловете не дава възможност за формиране на мнозинство относно ползването на съсобственото дворно място, поради което искът съдебната администрация на тези отношенията между съсобствениците е допустим. Не са представени доказателства за нА.чие на твърдяното от ответниците съгласие между страните за фактическото разделяне. Видно е от заключението на експертизата, че нА.чната в имота ограда не е трайно прикрепена и е с временен характер. Поради това изразените от ответниците доводи за недопустимост са неоснователни.

3

Дворното място следва да бъде разпределено по начин, така че да се отчете застроената площ на сградите в имота, които са притежание и се ползват от всеки от ищците, включително и пристройката към сградата на ответниците. Предвид това съдът намира за целесъобразен първия вариант на експертизата. При него се отчита нА.чието на пристройка към жилището на ответниците, която се ползва от тях. По този начин, чрез пристройката, относно която не се представят доказателства да е изградена при учредено право на строеж, ответниците фактически ползват по-голяма част от дворното място. Съдът намира, че в настоящото производство не би могъл да обсъжда и решава въпроса относно законовия статут и собствеността върху тази пристройка, но фактическото й съществуване следва да се отчете при разпределението. В този смисъл са разрешенията дадени в практиката на ВКС - Решение №99/23.05.2013г. по гр.д.

№509/2012г. на II ГО и Решене №181/13.10.2015г. по гр.д. № 1826/2015г. на I ГО.

Вторият представен вариант не отчита горепосоченото обстоятелство, поради което не следва да бъде възприеман.

Ето защо в дял на ищеца следва да постави частта заключена между буквите АБ-В-Г-Д-Е-З-И-К-А оцветена в червено. В дял на ответниците да се предостави частта, ограничена между буквите М-Р-Н-О-П-А-К-И-З-Ж-Л-М оцветена в синьо.

Относно разноските:

Предвид предмета на производството по иска по чл.32 ЗС, страните следва да понесат такава част от разноските, включваща заплатените такси и възнаграждения за вещи лица, каквато е съответна на дела им в съсобствеността, а разходите за адвокатско възнаграждение да се понесат от тях така както са направени / в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК/. Това е така защото постановеното по делото решени ползва и двете страни в производството. Общо внесените във връзка с разглеждането на иска разноски са 735 лв. /85 лв. държавни такси, 400 лв. депозит за особен представител, 200 лв. депозит за първоначална и 50 лв. за допълнителна съд. техническа експертиза/. От тях ищецът е заплатил общо 685лв., а съобразно дела си в съсобствеността следва да понесе 367,50 лв. Ответниците са платили сумата 50 лева, а съобразно дела си следва да понесат 367,50 лв. Тъй като ищецът е внесъл 317,50 лв. повече от полагащото му се, тази сума следва да му бъде възстановена от ответниците.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗУВАНЕТО, на осн. 32, ал.2 ЗС, на съсобствен поземлен имот с идентификатор *** с площ 351 кв.м. и административен адрес ***, който съгласно стар план представлява имот пл. № ***, в кв. ***, парцел ***, при съседи – 4 поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и *** както следва: 1. Л. Д. Т.

ЕГН ********** с адрес *** да ползва частта заключена между буквите: А-Б-В-Г-Д-ЕЗ-И-К-А оцветени в червено, съгласно скицата на вещото лице по вариант първи, приложена на лист 112 от делото; 2. М. К. А. ЕГН ********** и М. Ш. А., роден на ***г., двамата с адрес *** да ползват частта заключена между буквите: М-Р-Н-О-П-АК-И-З-Ж-Л-М оцветена в синьо, съгласно скицата на вещото лице по вариант втори, приложена на лист 112 от делото.

Скицата – вариант първи към заключението на вещото лице В. К. /лист 112 от настоящото дело/, подписана от съдията да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА М. К. А. ЕГН ********** и М. Ш. А., роден на ***г., двамата с адрес *** да заплатят на Л. Д. Т. ЕГН ********** с адрес *** сумата 317,50 лв. /триста и седемнадесет лева и 50 ст./ представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5