Решение № 301 от 22.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Бургас, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120200806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Г. Ц. Г., ЕГН: **********, с адрес:

*************, срещу Наказателно постановление №23-0769-001072/18.07.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, като се моли за неговата отмяна. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С. И., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.03.2023г. около 18 ,40 часа жалбоподателят Г. Ц. Г., ЕГН: **********, като неправоспособен водач, управлявал собствения си лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с рег. № ******** в град Бургас по ул.Без име. На подаден сигнал за спиране със „стоп палка“ на временно изградено КПП-Дигата в кв.“Меден рудник“ до фирма “Сийфуулт“ ЕООД в посока бл.67, жалбоподателят не спрял на посоченото от контролния орган място и продължил движението си в посока кв.“Меден рудник“.

С оглед на така установеното, на 14.03.2023г. е съставен АУАН и въз основа на него 1 било издадено НП, в което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП e наложенo наказание „глоба“ в размер на 150 лева. АУАН е връчен лично на водача, който не е вписал възражения и в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не е депозирал такива.

С Постановление от 21.03.2023г. (т.е. преди издаването на процесното НП) жалбоподателят – Г. Ц. Г. е бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № 3292 ЗМ-138/23г. по описа на 04 РУП гр.Бургас за това, че на 12.03.2023г. на вътрешен път от с.Твърдица, общ.Бургас в посока към гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ противозаконно попречил на орган на власт – полицейски служители в 04 РУ гр.Бургас да изпълнят задълженията си по служба при извършване на патрулно – постова дейност по контрол на движението, като управлявайки лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с рег. № ********, не спрял на подаден от служителите сигнал „Стоп палка“ за спиране и продължил движението си с цел да се укрие – престъпление по чл.270, ал.1, предл. първо, вр. чл.23, ал.1 от Наказателния кодекс (НК).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /тъй като НП е получено на 02.02.2024г., а жалбата е депозирана на 12.02.2024г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.

Посочената като нарушена в НП конкретно разпоредба на чл.103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

2

От своя страна обект на престъплението по чл.270, ал.1 НК, са обществените отношения, свързани с реда на управлението и в частност безпрепятственото изпълнение от страна на органите на власт на техните служебни задължения. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 от НК се осъществява, когато са създадени препятствия за дейността на орган на властта да изпълни служебните си задълженията. В конкретния случай и видно от Постановление от 21.03.2023г. и Постановление от 01.02.2024г. жалбоподателят – Г. Ц. Г. е бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № 3292 ЗМ-138/23г. по описа на 04 РУП гр.Бургас за това, че на 12.03.2023г. на вътрешен път от с.Твърдица, общ.Бургас в посока към гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ противозаконно попречил на орган на власт – полицейски служители в 04 РУ гр.Бургас да изпълнят задълженията си по служба при извършване на патрулно – постова дейност по контрол на движението, като управлявайки лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с рег. № ********, не спрял на подаден от служителите сигнал „Стоп палка“ за спиране и продължил движението си с цел да се укрие.

При внимателната съпоставка на вмененото на жалбоподателя нарушение с процесното НП и посоченото такова в постановлението за привличане като обвиняем престъпление, се констатира пълен идентитет между двете деяния.

Както е посочено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г., ОСНК: " Конкретиката на разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България, разкрива красноречив пример тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административнонаказващия орган. Във връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да се образуват и провеждат административно-наказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на административно-наказателното производство с наказателен характер и окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл.33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието“ като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.

211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно".

В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено също, че: "В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem“, че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление“ или „административно нарушение“. Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и 3 административно-наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от нея, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита“.

В процесният случай разследването по наказателното производство е за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, като непосредствения обект на защита са обществените отношения, които осигуряват реда на управлението и в частност безпрепятственото изпълнение от страна на органите на власт на техните служебни задължения.

Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл.103 ЗДвП са също обществените отношения, осигуряващи безпрепятственото изпълнение от страна на органите на власт на техните служебни задължения. При това следва да се констатира, че е налице признака „idem“ досежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно аргументите, посочени в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г., ОСНК, за конкретното деяние. Такава е практиката на касационната инстанция по сходни случаи / Решение № 1390 от 12.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1181/2018 г./ При прилагане в процесния случай критериите „Енгел“ като тест за характера на конкретното административно-наказателно производството, се достига до извода, че то има наказателен характер по смисъла на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и при провеждането и завършването му с наказателно постановление ще се наруши принципа ne bis in idem, в какъвто смисъл са мотивите на цитираното по - горе тълкувателно решение на ВКС.

Съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. А съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, съдът отменя акта по чл. 58д /в случая НП/ и прекратява административно-наказателното производство, когато това е предвидено в закон. В цитираното по – горе Решение № 1390 от 12.07.2018 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 1181/2018 г., касационния съд приема в тази връзка, че възбуждането на наказателно преследване за дадено деяние е достатъчно основание за прекратяването на административно-наказателното производство. В този смисъл и процесното НП следва да се отмени, а административнонаказателното производство се прекратява/ в тази насока практиката на съдилищата в страната - Решение № 864 от 5.03.2024 г. на АдмС Плевен по к. а. н. д. № 150/2024 г. Решение № 2893 от 27.03.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 374/2024 г. Решение № 1095 от 13.03.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д.