Решение № 454 от 22.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина В. Ненова при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Гражданско дело № 20261800100605 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Б. Б. за поставяне под запрещение на дъщеря й Р. Р. М.. Ищцата излага, че в продължение на години сама полага грижи за дъщеря си, подпомагана от семейството си. Още като дете Р. Р. М. проявявала свръхактивност, поведението й трудно се регулирало, трудно се адаптирала сред деца и възрастни. Впоследствие се установило, че детето е с дисхармонично развитие, лека степен на интелектуална недостатъчност, с особености в социално – комуникативното функциониране, двигателни стереотипи, ограничено и ситуативно разбиране.

Поставената диагноза била „Разстройство на психологичното здраве“. Годините в детската градина и училище били труден период, т.к. детето трудно се адаптирало, страняло от останалите, налагало се майката да го подпомага, оказвана била и специализирана подкрепа от психолог, логопед и специален педагог. Р. трудно се ориентирала, нямала умения да се предпазва, имала и езиков дефицит при изразяване.

Всичко това налагало при нея постоянно да има лице, което да упражнява контрол и да й помага. Липсвал интерес към околните, отсъствала експресивна реч, редували се състояния на превъзбуденост и спокойствие, спонтанно споделяла радост или недоволство, трудно разбирала, отказвала да изпълнява инструкции, трудно се концентрирала. През 2017 г. било издадено ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза „Генерализирани разстройства в развитието с 91 % степен на увреждане с чужда помощ“. До навършване на пълнолетие Р. посещавала Дневен център за деца с 1 увреждания в гр. Ихтиман, но впоследствие не можела да ползва тази социална услуга, поради предвидените възрастови ограничения. През 2023 г. било издадено пожизнено експертно решение на НЕК, съгласно което били признати 80 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. В заключение ищцата счита, че дъщеря й не може да разбира свойството и значението на постъпките си, поради което моли същата да бъде поставена под пълно запрещение.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок отговор не е постъпил.

В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.

Керезова, като моли дъщеря й да бъде поставена под пълно запрещение въз основа на доводите, изложени в исковата молба.

Ответницата се явява лично, като не е в състояние да изрази становище по същество.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура счита, че са налице предпоставки за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за раждане № 675320 от 06.06.2007 г., изд. от Столична община, се установява, че ответницата Р. Р. М. е дъщеря на ищцата Т. Б. Б..

От представените епикризи и амбулаторни листове (л. 7-12 от делото) се установява, че ответницата Р. Р. М. е родена преждевременно, в 28 г. с. Когато е била на възраст 4 г. и 8 мес., са установени данни за двигателен дефицит и смутена фина моторика. Впоследствие са констатирани прояви на хиперактивност.

Съгл. Епикриза от 25.06.2013 г., изд. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“, в психомоторен аспект Р. М. (тогава на 6 г.) е с повишена активност, трудно спазва правила, регулацията на поведението е съществено затруднена, налични са качествени нарушения на инициирането и поддържането на общуване, неразбиране на елементарни социални ситуации, емоционална и социална незрялост. Аналогично състояние е установено и с епикриза от 2014 г., издадена от същото болнично заведение.

Съгл. Етапна епикриза от 30.10.2017 г. се потвърждава диагноза „Разстройство на психологичното развитие“. При клиничното наблюдение е установено, че Р. М. е затруднена във воденето на диалог, на някои от въпросите отговаря с удължен реактивен период, а на други отказва да отговаря. Не може да чете, не може да пише, с изключение на отделни думи, които й се диктуват буква по буква. Навън непрекъснато е придружавана от възрастен, т. к. среща трудности в ориентацията и не може да се предпазва от автомобили. Не може да борави с пари.

2

С ЕР № 0366 от 042/11.11.2014 г. на ТЕЛК на аспект Р. М. е призната 80 % степен на увреждане с чужда помощ, при водеща диагноза „Генерализирани разстройства в развитието“, а с ЕР № 1391 от 193/31.10.2017 г. на ТЕЛК е преосвидетелствана, като й е призната 91 % степен на увреждане с чужда помощ. През 2020 г. Р. М. отново е преосвидетелствана с ЕР № 1092 от 190/04.11.2020 г. на ТЕЛК – 85 % степен на увреждане с чужда помощ, при водеща диагноза „Детски аутизъм“, общо заболяване „Генерализирано разстройство на развитието. Средно тежка форма.

Нарушения в комуникацията и социалните взаимоотношения“.

Съгласно етапните епикризи от 2023 г., изд. от Център за психично здраве „проф. Никола Шипковенски“ ЕООД, Р. М. е с дисхармонично развитие за възрастта, с езиков дефицит, опростена фраза, трудности при разказване на лични преживявания, затруднено, буквално и фрагментарно разбиране, ограничено до фрази и инструкции от познатото ежедневие, по – сложни послания не се разбират, често отговорите са неинформативни и несъответни на темата на разговор, ниски възможности за абстрактно мислене, за организиране, планиране и справяне. През същата година (2023 г.) ответницата е преосвидетелствана с ЕР № 92404 от 160/07.11.2023 г. на ТЕЛК, с което и е призната 80 % трайно намалена работоспособност пожизнено.

Отразеното в коментираните по – горе медицински документи се подкрепя напълно от характеристиките на ответницата, изготвени от мултидисциплинарен екип от психолог, педагог и логопед (л. 27 – 56 от делото).

Съгласно заключението на съдебно – психиатричната експертиза, ответницата Р.

Р. М. е с трайно разстройство на психичното развитие, протичащо с интелектуално функциониране в рамките на лека степен на интелектуална недостатъчност, представляващо слабоумие по смисъла на чл. 5 от Закона за лицата и семейството.

Това състояние е трайно и за него няма благоприятна прогноза, като единствено могат да се развият и усъвършенстват някои практически умения, без обаче да отпадне необходимостта от чужда помощ и контрол. Вещото лице е категорично, че познавателните, оценъчните и волевите способности на ответницата Р. Р. М. са значително и трайно засегнати. Същата може да разбира прости и добре познати й ежедневни ситуации, както и да извършва отделни елементарни дейности, но е неспособна да оценява по – сложни житейски ситуации, да предвижда последиците им и да формира решения. Експертният извод е, че ответницата, въпреки отделните си елементарни умения за самообслужване, е в постоянна зависимост от чужда помощ, наблюдение и контрол. Тя не може самостоятелно да организира ежедневието си, да борави с парични средства, да се придвижва безопасно, да оценява рисковете и да взема самостоятелни решения по въпроси, касаещи здравето й, финансовите й и имуществените й интереси.

Изслушана по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК, ответницата влиза в контакт и е 3 приветлива. Успешно отговаря на въпроси как се казва, къде и с кого живее. При постепенно усложняване на въпросите обаче, не може да отговори – не знае коя дата е, не разбира къде се намира и за какво е делото. Споделя, че обича да пише в тефтера си. На въпрос обича ли да се разхожда, отговаря утвърдително. При последващи уточняващи въпроси, дава информация, че не излиза сама, за да не я блъснат колите.

Отговорите, които дава, са лаконични, обикновено отговаря само с „да“ или „не“.

Св. А.Г., близка на семейството, познава ответницата от самото й раждане.

Заявява, че същата е постоянно с придружител – майка си, сестра си, баба си или дядо си. Навън излизала само хваната за ръка с някой от тях. Страняла от всички останали, била затворена в себе си, но добродушна. Свидетелката Г. знае, че ответницата страда от дегеративно разстройство. Личните й впечатления са, че тя не може да разсъждава, не може да различи кое е правилно и кое не. Когато семейството вземало важни решения, вкл. касаещи ответницата, същата не била питана какви са желанията й и какво мисли, тъй като тя не можела да разсъди като зрял човек.

Св. Б.Б., дядо на ответницата и баща на ищцата, споделя пред съда за трудното ежедневие на внучката си. Тя не можела да се облече сама, да си сервира храна и да отиде до тоалетна без съдействие. Дори у дома нямала способност да се предпазва от опасности, като например включена печка. Показвала емоции, личало желанието й да ги изрази словесно, но не можела да се изкаже. Не осъзнавала какво е значението на документите, не различавала парите и тяхната стойност. Не казвала, когато е гладна, нито търсела храна. Дори когато семейството се хранело заедно на масата, непрекъснато някой я подсещал да се храни, на което тя отговаряла с „да“ и все пак не посягала към храната.

Съдът дава вяра на събраните гласни доказателствени средства. Заключението по допусната СПЕ е обективно изготвено и професионално аргументирано. Като достоверни се приемат и свидетелските показания, тъй като същите са депозирани от лица от семейния и близкия приятелски кръг на ответницата, които имат преки и постоянни впечатления върху поведението, навиците, ежедневието и проблемите на последната.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 5, ал. 1 от ЗЛС вр. с чл. 336 и сл. от ГПК.

Поставянето под запрещение по естеството си представлява правнорегламентирано ограничаване или отнемане дееспособността на физическо лице, което се извършва по съдебен ред, в резултат на което съществено се засяга 4 правната сфера на запретения.

Поставянето под запрещение се извършва при кумултивното наличие на един от двата медицински критерия, предвидени алтернативно в чл. 5, ал. 1 ЗЛС – слабоумие или душевна болест, както и наличие на юридическия критерий – лицето да не може да се грижи за своите работи.

В конкретния случай ответницата Р. М. е с трайно разстройство на психичното развитие, протичащо със засягане на интелекта и представляващо слабоумие по смисъла на чл. 5 от Закона за лицата и семейството. Това е изводът на вещото лице по допуснатата СПЕ, който се подкрепя и от съвкупно разгледаните медицински документи, приети като писмени доказателства по делото. В експертното заключение по СПЕ е посочено, че от съдебнопсихиатрична гледна точка степента на нарушение на интелектуалните, оценъчните и адаптивните способности е тежка по отношение на самостоятелното функциониране и грижата за собствените работи, като освидетелстваната се нуждае от постоянна защита, представителство и грижа от друго лице. Изложеното налага извод, че е изпълнен медицинският критерий за поставяне под запрещение, а именно трайно и необратимо е засегнат интелектът на ответницата, като състоянието й покрива признаците на слабоумие.

Само по себе си наличието на медицински критерий (диагностицирано слабоумие или психично заболяване) не е достатъчно за ограничаване на дееспособността или за пълното й отнемане. Основание за поставяне под запрещение има тогава, когато пораженията върху интелекта или върху психиката са такива, че водят до невъзможност за лицето да се грижи само за своите работи, т. е. да оценява адекватно факти и ситуации, спрямо тази оценка да взема информирани решения в свой интерес, да осъзнава свойството и значението на постъпките си и да може да ръководи поведението си.

В процесния случай ответницата Р. М. има някои изградени базови навици в ежедневието и усвоени правила – знае, че трябва да търси помощта и съдействието на членовете на семейството си, че не трябва да излиза сама, защото може да я блъсне кола, знае трите си имена и адреса, на който живее. Тези положителни навици съдът отдава на дългогодишните усилия на семейството, на доброто обгрижване и работата на специалисти. Тези базисни навици и познания обаче съвсем не водят до самостоятелност на ответницата дори в чисто битов план. От свидетелските показания се установява, че същата, макар и в обичайната, позната домашна обстановка, няма умения да се пази, да преценява рисковете за живота и здравето си, като например съприкосновението с нагорещени уреди. Прави впечатление, че и инстинктът за хранене на ответницата невинаги сработва – същата не разпознава усещането си за физиологичен глад, не търси храна, а се налага да бъде подсещана и подканвана. Що се касае до способността й да оценява по – сложни ситуации, такава липсва.