Решение № 47 от 16.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пазарджик, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102682 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. Р. Г. с ЕГН ********** от град П., бул.“К. М. Л.“№137, ет.4, ап.14 срещу „К.“ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№146/сградаА/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. и „А. Т.“ЕООД с ЕИК **** от град С., бул.“В.“146А, Бизнес център България, представлявано от И. Ш., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 22.11.2019г ищцата и ответника „К.“ЕАД са сключили договор за потребителски кредит №2128053 при следните параметри – сума на кредита 1 800лв., обща сума за връщане 2 422.62лв. на 18 месечни вноски,ГПР-48.21% и ГЛП 40.00%. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит №2128053 задължително условие за да бъде предоставен веднага финансовия ресурс е да се сключи договор за поръчителство. На същата дата 22.11.2019г между ищцата и ответника „Ай Тръс“ЕООД е сключен договор за поръчителство, с който се обезпечава договора за потребителски кредит. В тежест на кредитополучатиля се предвижда възнаграждение в размер на 2 338.02лв., платимо на вноски в размер на 129.89лв.Твърди се, че това задължение е следвало да бъде включено в ГПР и общата сума по договора за потребителски кредит, но това не е сторено. Твърди се, че реално по отпуснатия кредит на ищцата са предоставени парични средства в размер на 310.91лв. като останалите средства в размер на 1489.09лв. са удържани за погасяване на задължения по предходен заем. Твърди се, че ищцата е извършила следните плащания по процесния договор за потребителски кредит: на 12.01.2020г-265лв., на 16.01.2020г -16 лв., на 29.02.2020г -303лв., на 06.04.2020г-275лв., на 08.05.2020г -100лв., на 31.07.2020г-100лв., на 14.08.2020г-165лв., на 20.09.2020г-100лв., на 16.11.2020г-150лв., на 30.01.2021г-60лв., на 29.04.2021г-70лв. , на 30.05.2021г.-130лв. , на 19.07.2021г-60лв. на 29.10.2021г.-50лв. Обща сума за плащания е 1844лв.Реално предоставена сума-310.91лв. и разликата между двете е 1533.09лв. Твърди се,че разходът към „А. Т.“ЕООД е задължителен и това може да се извлече от самия договори по-конкретно от текста на чл.4 от договора, регламентиращ обезпечението да бъде или банкова гаранция в 10 дневен срок или да се сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. Кредиторът е създал предпоставка да се избира в спешен порядък, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го 1 направи за дълъг срок/ 14 дни/. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие риска. Твърди се, че кредиторът не е посочил действителния ГПР по договора за потребителски кредит, а е посочил по-нисък такъв, тъй като в стойността на ГПР не е било включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство. На това основание договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради нарушаване на нормата на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Твърди се също така че посочването в договора на по-нисък процент от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г., ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реално икономическите последици от сключване на договора.Твърди се, че уговаряне на клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на „А. Т.“ЕООД е скрито възнаграждение и по своята същност е скрит разход. Клаузата на чл.4, ал.1 от ДПК е неравноправна , защото задължава кредитополучателя да осигури обезпечение при ограничени условия – не се позволява физическо лице да е поръчител.Твърди се, че недействителността на договора за потребителски кредит влече нищожност и да договора за поръчителство, тъй като липсва основание, на което този договор да съществува.

Моли се съда да постанови решение, с което :1/ да се признае за установено, че сключения между ищцата и ответника „К.“ЕАД договор за потребителски кредит №2128053/22.11.2019г. е недействителен., 2/ да се признае за установено, че сключения между ищцата и „А. Т.“ЕООД договор за поръчителство от 22.11.2019 г. е нищожен и 3/ да бъде осъден ответника „К.“ЕАД да заплати на ищцата сумата от 1533.09лв., платена при липса на основание.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника „К.“ЕАД не е подаден писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника „А. Т.“ЕООД не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „К.“ ЕАД не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което се оспорват предявените искове и са прави искане същите като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът „А. Т. “ЕООД не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което се оспорват предявените искове и са прави искане същите като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства/ лист 11 до лист 17 от делото/ се установява, че на 22.11.2019г.между ищцата в качеството на кредитополучател и ответникът „К.“ ЕАД в качеството на кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит №2128053, по силата на който „К.“ ЕАД се е задължил да предостави на ищцата финансова услуга от разстояние – кредит в размер на 1 800лв., при следните параметри- годишен процент на разходите 48.21%, лихвен процент по кредита 40%.Срокът на кредата е 18 месеца до 31.05.2021г. и следва да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски , всяка по 134.59лв.Общият размер на дължимите от потребителя плащания по договора за кредит е 2 422.62лв.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, 2 кредитополучателят следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните / чл.4, ал.2 от договора/.

Съгласно чл.4, ал.3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението договорът не поражда действие.

Видно е от представените писмени доказателства, че с договор за поръчителство от същата дата 22.11.2019г., сключен между ищцата и ответника „А. Т.“ ЕООД е предоставено обезпечение под формата на поръчителство, по силата на който договор поръчителят „А. Т.“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит , както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер и при условията съгласно приложение №1/ лист 17/, а именно 2 338.02лв. , платимо на 18 месечни вноски по 129.89лв. на месец, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане на кредита съгласно погасителния план.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните, се установява, че разрешеният кредит в размер на 1 800лв. по договор за потребителски кредит №2128053/22.11.2019г е усвоен на 22.11.2019г. както следва: 310.91лв. са преведени на ищцата чрез ePay.bg, а със сумата от 1 489.09лв. са погасени задължения по предходен договор за потребителски кредит №2081698/28.08.2019г.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване три иска:1/ установителен иск с правно основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1,т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №2128053, сключен на 22.11.2019г между ищцата и ответника „К.“ ЕАД, 2/ за прогласяване нищожност на договор за поръчителство, сключен на 22.11.2019г между ищцата и ответника „А. Т.“ ЕООД и 3/ са осъждане на ответника „К.“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 1533.09лв., дадена без основание.

По установителните искове съдът намира следното:

Исковете са допустими, тъй като ищцата е страна по сключените с ответниците договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство и за нея е налице правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност , за да установи пораждат ли задължения, които да изпълни. Тук е мястото да се посочи, че въпросът за нищожността на договора е преюдициален по отношение на това дали даденото по него е без основание и може да се иска обратно.

За да бъдат уважени предявените установителни искове в тежест на ищцата е да докаже, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания. Доколкото недействителността 3 на договора за потребителски кредит обуславя недействителността на договора за предоставяне на поръчителство , съдът следва да разгледа и да се произнесе първо по иска за нищожност на договора за потребителски кредит.

Безспорно се установи от събраните писмени доказателства, а и този факт не бе спорен между страните, че на 22.11.2019г.между „К.“ЕАД и ищцата е бил сключен договор №2128053. Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извода, че се касае за сключен договор за потребителски кредит.Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „К.“ЕАд е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства , които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че ответното дружество предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.Безспорно е, че ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Ето защо по отношение на процесният договор №2128053/22.11.2019г досежно неговата валидност и последици са приложими изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит/ЗПК/, както и нормите на Закона за защита на потребителитесъгласно чл.24 от ЗПК във вр. с чл.143-148 от ЗЗП.

Според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.712 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за кредит е сключен при спазване нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансова услуга от разстояние/ЗПФУР/ Спорният предмет на делото въведен от ищеца е недействителност на целия договор поради нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.