Решение № 44 от 22.03.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Свищов, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100613 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл.240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът

„АГЕНЦИЯ

ЗА

КОНТРОЛ

НА

ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК 207172780, правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341, чрез пълномощник юрисконсулт Х. А. А. твърди, че на 27.09.2021 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника Г. К. И. бил сключен Договор за заем Microcredit № 9022-00074279. По силата на същия „Микро Кредит“ АД е предал в собственост на ответника сумата от 800,00 лева, а заемателят се е задължил да я върне при посочените в договора условия, а именно – на 9 равни вноски от 9 месеца, всяка от които в размер на 104,54 лева, платими на 1-во число на текущия месец. Процесният договор бил уговорен с фиксиран лихвен процент за целия срок на договора – 40,47 % , въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизала на 140,86 лева. Общата сума за връщане, съгласно договора, възлизала на сумата от 940,86 лева. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 01 ноември 2021 г., а последната на 01 юли 2022 година, до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

1

Ищецът основава претенцията си на сключен договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Микро Кредит“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, по силата на който задължението на ответника е прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал надлежно задължението си по своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва съгласно уговорените в договора падежи.

Заявява, че на основание чл. 18 от общите условия към процесния договор, при забава на дължима погасителна вноска, за всеки календарен ден от забавата заемополучателят дължал законна лихва за забава. На това основание, ответникът дължал лихва за забава в размер на 57,74 лева, за периода от 02.12.2021 г. – датата, следваща деня на допускане на забава по задължението до 16.09.2022 г. – датата на подаване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. К. И. да заплати на ищеца сумата от 719,30 лв., представляваща главница по Договор за заем Microcredit № 9022-00074279/27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер 45,56 лева, както и лихва забава в размер на 57,74 лева, дължима за периода от 02.12.2021 г. до 16.09.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Счита, че исковете са редовни и допустими, но изцяло неоснователни.

Заявява, че безспорно процесният договор има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Същият въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водило до тяхната недействителност. Заявява, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.

11, ал. 1., т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за кредит е недействителен. Счита, че процесният договор е недействителен, тъй като не 2 е посочен в него приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора било посочено, че ГЛП е 40,47 %, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му, както и уточнение, какви точно разходи се включвали в посочения процент. От договора не ставало ясно посоченият годишен лихвен процент 40,47%. как точно се изчислява по отношение на общия ГПР, както и защо имало разлика между процента на ГЛП и ГПР от близо 9%, след като ищецът твърдял, че в процента на ГПР е включена само лихвата, защото тогава ГПР не бил в размер 40,47 %, а бил в размер на 48,90%. По този начин не можел за разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Счита, че за да е била спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за Допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Това било установено и в трайната практика на съдилищата в страната, като цитира редица решения.

На следващо място счита, че договорът не отговаря на изискванията в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В погасителния план липсвало задължителната информация по ЗПК. Това създавало невъзможност да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Наред с това Договор за заем Microcredit № 9022-00074279/27.09.2021г. бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за допълнителни услуги в размер на 614,88 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 48,90%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за допълнителни услуги към ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата по Договор за допълнителни услуги, 3 се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи, е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявало общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че заплащането на сумата по Договор за допълнителни услуги следвало да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя.

Твърди, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК от процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. В настоящия случай следвало да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която сочела изрично, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Оспорва Договор за заем Microcredit № 9022-00074279/27.09.2021г., като нищожен на основание противоречие с добрите нрави, на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Уговорения ГЛП по договора е 40,47 %. За търсения период на вазнаградителната лихва, основният лихвен процент на БНБ бил 0% +10 пункта, което правело размера на законната лихва към датата на сключване на договора 10 %, а трикратния размер на законната лихва 30 %. В случая, отразеният в договора ГЛП – 40,48 % надвишавал трикратния размер на законната лихва за периода на договора. По този начин бил накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове. Заявява, че при предявяване на исковете ищецът е взел в предвид направеното от ответника плащане в размер на 176 лева, 4 както и обстоятелството, че погасеното по нищожния договор за допълнителни услуги в размер на 68,32 лева е преразпределено по дължимата договорна лихва в размер на 113,88 лева. Така след приспадане /113,88 – 68,32 лева=45,56 лева/.

В проведеното съдебно заседание ответника не се представлява. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначално настоящия иск е предявен като насрещна искова молба по гр. 468/2022г. по описа на РС-Свищов, което е прекратено от съдиядокладчика с влязло в сила определение 381/26.09.2022 г. Поради това, е образувано настоящото производство по отношение на предявения насрещен иск.

От приложения по делото договор за паричен заем Microcredit № 902200074279/27.09.2021г., сключен между „Микро Кредит“ АД като заемодател и Г. К. И., ЕГН: ********** - заемополучател, се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева, за срок от 9 месеца, при фиксиран лихвен процент 40,47 % и ГПР 48,90 %, като общата сума, подлежаща на връщане, е 940,86 лв. Заемателят се е задължил да я върне при посочените в договора условия, а именно – на 9 равни вноски, всяка от които в размер на 104,54 лева, платими на 1-во число на текущия месец, с падеж на първата погасителна вноска на 1.11.2021г. В текста на договора е обективиран и погасителния план. Към договора са приложени Общи условия, подписани от ответника, които са неразделна част от процесния договор.

По искане на заемателя, направено в деня на подписване на договора за заем, между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00074279 от 27.09.2021 г. Страните не спорят, а и от и извършената от съда служебна справка, се установява, че с влязло в сила на 30.07.2022 г. Решение № 100/14.06.2022 г. по гр. д. № 97/2022 г. на СвРС е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, сключения между Г. К.

И. и „МИКРО КРЕДИТ“АД този Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-00074279 от 27.09.2021 г.

5

Представени по делото са рамков договор за прехвърляне на вземания( цесия) от 12.03.2021г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 (с предишно наименование „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД), чиито правоприемник е настоящия ищец „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК 207172780 и заемодателя „Микро Кредит“ АД и потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От тях се установява, че „Микро Кредит“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлило описаните в Приложение № 1 към Договора за цесия задължения, включително и вземанията си срещу ответника по договор за заем Microcredit № 9022-00074279 от 27.09.2021 г., които вземания са описани в приложението.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че дължимите суми по Договор за заем Microcredit № 2902200074279 и Договор за заем Microcredi №29022-00074279 -пакет „Комфорт“ са както следва: главница-800,00лв.; договорна лихва-140,86лв.;услуга „Комфорт”-614,88лв. Общо дължима сума по двата процесии договора 1555,74лв. На 01.11.2021 г. е заплатена сумата по първата падежна вноска в размер на 176,00лв. С постъпилата сума са покрити следните задължения по двата процесии договора: Главница- 80,70лв., като е останал остатък от 719,30лв. Договорна лихва -26,98лв.,като е останал остатък от 113,88лв., както и сума по допълнителния договор -68,32лв., с остатък 546,56лв.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e68588e3-6ede-40a2-9b78-53bb29a4995e