Протокол № 623 от 10.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2100/2022
- Вид
- Протокол № 623
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 10.04.2023
- Състав
- Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 623 гр. В., 10.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100102100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът К. К. Г. , редовно призован, не се явява , представлява от адв. Л. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ищцата Я. Д. Г., редовно призована, не се явява, представлява от адв. Л. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът И. К. Г. , редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д.
С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Ж. Н. Б., редовно призована, депозирала заключението в срок, явява се лично.
Вещото лице А. В. С. , редовно призован, депозирал заключение в срок, явява се лично.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П.: Поддържам изцяло депозираната искова молба, така както съм я уточнил в рамките на процеса. По повод отговора на ответника искам да направя едно уточнение.
Първото уточнение е, че този имот е прехвърлен не само като един гол поземлен имот, защото върху него има останали преместваеми обекти, които също дават стойност на този имот. Именно и поради тази причина и преди, и сега и през цялото време на техните 1 правоотношения този имот е използван за търговска дейност – като магазин с външна складова площ. Нотариално този имот е продаден и с наличните преместваеми обекти.
Заявявам, че в един период от време е изплатен кредита чрез периодично плащане на вноски към банката. Никога не съм твърдял, че моите доверители Я. и К. са внесли парите.
Адв. С.: Поддържам депозирания отговор. Оспорвам исковата молба. Моля да ми дадете възможност да направя и аз едно уточнение. В отговора сме посочили, че сумата която е заплатена покрай придобиването на имота и за заплащането на вноските по кредита е 116 974,36 лева. В този смисъл заявявам, че сме допуснали техническа грешка – сумата е 117 661,90 лева равняваща се на 60 159,57 евро. В този смисъл малко по- късно в проекта за доклад е посочено, че равностойността е 55 551,01 евро, което всъщност е твърдение на ищеца.
На въпроси на Съда:
Адв. П.: По скоро има едно плащане и баща му е плащал и той е плащал. Какви са вътрешните им взаимоотношения, не знам. Няма спор, че изцяло задължението по договора за инвестиционен кредит е платено от ответника.
Адв. С.: За да бъдем максимално коректни изцяло задължението по договора за инвестиционен кредит е платено от ответника след 01.09.2021г., тъй като до него момент те са си плащали вноските.
Адв. П.: Между другото не бях достатъчно коректен, защото доколкото знам, тези вноски след процесния договор след 01.09.2021 г. , където постъпва една сума от 10 000 лв., както ще се установи и от експертизата има три или четири регулярни вноски, които са плащани от СТ. - баща на ответника. Доколкото знам, тези пари са му давани от внука на моите доверители. Така ми е казано на мене, че той ги е давал. Става въпрос за въпросното лице Д.Д.. Това което знам е, че Д. ги е давал на СТ. и той ги е внасял в банката.
Адв. П.: Като цяло нямам възражения по доклада, освен тези уточнения, които направих в днешното съдебно заседание.
Адв. С.: Нямам възражения по доклада с изключение на направеното уточнение в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ обявява за окончателен изготвения доклад и на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
В исковата и уточняващата молба, ищците Я. Г. и К. Г. твърдят, че по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност, са придобили с договор за покупко – продажба от 19.12.2019г., за който е съставен нотариален акт, правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** находящ се в гр. В., ул.“****.
Върху така придобития имот, считано от 25.07.2008г., е била учредена ипотека в полза на „РАЙФАЙЗЕБНАК /Б./“ ЕАД за обезпечаване на всички вземания на банката, произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 24.07.2008г. от 2 кредитополучателя търговско дружество „ТЕРА – К“ ЕООД, представлявано от К. Г., последната явяваща се дъщеря на ищците и съдлъжник по договора.
След смъртта на съдлъжника К. Г., задълженията по договора за кредит, е следвало да се погасят от децата й Д.Д. и А.-Й..
С цел да се избегне принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, намиращ се в патримониума на ищците, поради просрочие на месечните вноски, Я. Г., Д.Д. и И. Г. сключили писмено споразумение на 01.09.2021г.
С него, е уговорено ответникът да заплати по банков път сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по договор за инвестиционен банков кредит от 24.07.2008г., по който Д.Й. е конституиран длъжник, а Я. Г., собственик на имота, послужил като гаранция по кредита.
На 08.09.2021г., ищците са прехвърлили на И. Г. правото на собственост върху собствения им недвижим имот, ипотекиран в полза на банката за сумата от 9 800 лв. при данъчна оценка от 23 037, 10 лв.
Задължението по договора за кредит в общ размер на 55 581, 87 евро, е погасено в периода от 30.07.2021г. до 24.02.2022г. и принудително изпълнение върху имота, не е проведено.
Ищците твърдят, че така сключената сделка, с която е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот обезпечава вземането на И. Г., произтичащо от споразумението от 01.09.2021г., представляващо договор за заем.
Така постигнатото съглашение е недействително, тъй като с него е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, поради което настояват за прогласяване нищожността на възмездната сделка поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД.
Евентуално съединеният иск почива на твърдения, че уговорената цена е по-ниска от данъчната оценка и десетократно по-малка от действителната стойност на имота, поради което, ако се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то се настоява за уважаване на този по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от И. Г., в който не се оспорват твърденията, че страните са постигнали споразумение със съдържание, такова, каквото е отразено в нарочно съставения документ.
Оспорват се твърденията между страните по делото или между тези по споразумението от 01.09.2021г., че са възникнали заемни отношения, както и, че е постигнато съгласие за друг начин на удовлетворяване, различен от предвидения в закона.
Към посочената дата, вземанията по договора за инвестиционен кредит са били просрочени и е съществувала възможност банката да ги обяви за предсрочно изискуеми. За да се избегне принудително изпълнение, със сумата от 10 000 лв. са погасени всички просрочени вземания, след което кредитът е бил редовен.
3
Релевирано е възражение за нищожност поради привидност на сключения на 08.09.2021г. договор за покупко-продажба, в частта му относно посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното съгласие между страните за продажба срещу цена от 116 974, 36 лв., чиято равностойност в лева е 55 551, 78, която е равна на остатък от вземанията на банката по договор за инвестиционен банков кредит от 24.07.2008г., която е изплатена от ответника със собствени и заемни средства в периода от 01.09.2021г. до 22.02.2022г. След погасяване на всички задължения по кредита, ипотеката е заличена от кредитора.
Общо платената сума за придобиване на имота е в размер на 55 551, 78 евро, която цена е значително по-висока от пазарната му стойност.
Предвид изложено, моли да отхвърляне на предявените искове.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Съобразно установеното в чл. 154 ГПК правило за разпределение на доказателствената тежест, ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, следните факти:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 08.09.2021г. в изискуемата от закона форма;
2./ че оспорваната сделка служи за обезпечаване на заемно правоотношение, по силата на което в тежест на ищците е възникнало задължение за връщане на сумата от 10 000 лв. в полза на ответника, с която последният е погасил задълженията на Д.Д., явяващ се длъжник по договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 24.07.2008г., след смъртта на майка си, последната съдлъжник по същия договор за инвестиционен кредит;
В тежест на ответника е да докаже онези благоприятни последици от които извличат изгодни за себе си правни последици, вкл. релевираното възражение за нищожност поради привидност на сключения на 08.09.2021г. договор за покупко-продажба, в частта му относно посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното съгласие между страните за продажба срещу цена от 116 974, 36 лв., чиято равностойност в 4 лева е 55 551, 78, която е равна на остатък от вземанията на банката по договор за инвестиционен банков кредит от 24.07.2008г. и твърденията си, че е погасил вземанията по договора за кредит.
По иска по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, следните факти:
1./ сключването на договор за покупко – продажба на 08.09.2021г. в изискуемата от закона форма;
2./ че атакуваната сделка страда от порок, водещ до нейната нищожност.
В тежест на ответника е да докаже онези благоприятни последици от които извличат изгодни за себе си правни последици, вкл. релевираното възражение за нищожност поради привидност на сключения на 08.09.2021г. договор за покупко-продажба, в частта му относно 4 посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действителното съгласие между страните за продажба срещу цена от 116 974, 36 лв., чиято равностойност в лева е 55 551, 78, която е равна на остатък от вземанията на банката по договор за инвестиционен банков кредит от 24.07.2008 г.
Адв. П.: Не се противопоставям да се приемат представените с исковата молба и отговора писмени документи.
Адв. С.: Не се противопоставям да се приемат представените с исковата молба и отговора писмени документи.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото всички писмени документи представени от страните.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: