Определение № 4217 от 22.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4217 гр. София, 21.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20238003104867 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 24503 от 01.11.2023г., подадена от В. И. В. против разпореждане № 3205 от 02.08.2023г. по ч.гр.дело №888/2022г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е върната, като просрочена, подадената от В. частна жалба с вх.№ 14270/19.06.2023г. против определение № 871/29.03.2022г.по ч.гр.дело № 888/2022г. на Софийския апелативен съд.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и иска отмяната му. Сочи, че САС незаконосъобразно и в нарушение на закона е върнал частната жалба и по този начин е отказал правосъдие.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от В. И. В., с която против Министерския съвет е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 400 000 лева, причинени от изменение на план за регулация на УПИ *** в[жк], довело до влошаване на хигиенните условия, в които живее В. и семейството му. С определение № 265011 от 25.11.2020г. по гр. дело № 12833/2020г. съставът на СГС е приел, че предявеният иск не касае граждански правоотношения, а отношения между орган на централно управление-Министерски съвет и ищецът, който е адресат на административен акт. В тази връзка, съобразявайки разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ, според която исковете по чл.1, ал.1 от същия закон се разглеждат по реда на АПК от административните съдилища, 1 е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност в АС-София град. Това определение е обжалвано с частна жалба от ищеца В., която с разпореждане от 06.04.2021г. по гр.д.№12833/2020г. съдът е върнал, поради неотстраняване в срок на нередовностите й невнасяне на дължимата държавна такса в размер 15 лева. С разпореждане № 287740/ 02.12.2021г. СГС е върнал частни жалби на В. с вх.№321632/ 28.05.2021г. и с вх.

№326412/10.06.2021г. Това разпореждане е потвърдено с определение № 871/29.03.2022г. по ч.гр.д.№ 288/2022г. на САС, ТО, 13 състав. Следват поредица частни жалби от ищеца, които съдът е оставял без движение с указания за внасяне на ДТ в размер 15 лева и поради неотстраняване на нередовностите им, същите са връщани. С определение № 2128/12.08.2022г. по ч.гр.д.№ 888/2022г. съставът на САС е оставил без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасянето на ДТ. Това определение е потвърдено с определение №50382/04.10.2022г. на ІІІ ГО на ВКС. На 19.06.2023г. В. е подал частна жалба с вх.№14270, против определението на САС, постановено на 29.03.2022г.

С атакуваното пред ВКС разпореждане САС е установил, че частната жалба против определението № 871/29.03.2022г. по ч.гр.д.№ 288/2022г. на САС, ТО, 13 състав, е просрочена и е върнал същата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че разпореждането на САС е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, който извършва преценка дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име е подадена и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване, съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК, вкл. спазен ли е срока за обжалване. Данните по делото сочат, че препис от определението № 871/29.03.2022г. по ч.гр.д.№ 288/2022г. на САС, ТО, 13 състав, е връчен на електронния адрес на жалбоподателя на 31.05.2022г. Подадената от В. на 19.06.2023г. частна жалба против това определение е след изтичане на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което законосъобразно е била върната от САС, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

Твърдението на жалбоподателя, че съдилищата са му отказали правосъдие е невярно. В найобщия случай отказ от правосъдие е налице, когато страната е лишена от достъп до съд в защита на свое право. В случая В. е предявил претенцията си пред СГС, а последвалото прекратяване на производството е резултат от преценката на гражданския съд, че не той е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор, а АССГ. Поради тази причина СГС е изпратил делото на този съд. Именно подаваните от В. многобройни частни жалби възпрепятстват продължаването на процесуалните действия по подадената от него искова молба, а не както твърди частният жалбоподател на отказ от правосъдие от страна на СГС и САС. Независимо от последователните усилия на съдиите-докладчици по гр. дело № 12833/2020г. по описа на СГС и по ч. гр. д. № 888/2022г. по описа на САС, 13 състав, жалбоподателят не е съобразил процесуалното си поведение с изискванията на закона, по приложението на който са давани конкретни указания по реда на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че ищецът В. е изчерпал всички средства за защита в това гражданско производство, като поредицата от нередовни жалби, съответно 2 процесуално недопустими жалби, подавани в продължение на три години по делото, освен че забавя произнасянето на съда, на който делото следва да се изпрати, противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави-чл. 3 ГПК. Материалноправният спор – за претендираното от В. против МС обезщетение за вреди, няма как да бъде разрешен в настоящото гражданско производство.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, с което в сила влиза не само то, но и всички постановени преди него определения и разпореждания за връщане на частни жалби- определението № 871/29.03.2022г. по ч.гр.д.№ 288/2022г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждането № 287740/02.12.2021г. по гр.д.№ 12833/2020г. на СГС; Разпореждане № 427 от 27.01.2023г. на САС за връщането на частната жалба с вх.

№ 12138/01.06.2023г. Това има като крайна последица влизането в сила и на Определението № 265011 от 25.11.2020г. на СГС, І-76 състав, постановено по гр.д.№ 12833/2020г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Административния съдСофия град.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3205 от 02.08.2023г. по ч.гр.дело №888/2022г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3