Решение № 5802 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5802 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110136270 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника Д. В. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва: 2 796,65 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 453,20 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г.; 34,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., 6,80 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 24.09.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 58083/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. Д., чрез назначения по реда на чл. 47, 1 ал. 6 ГПК особен представител – адв. П. В., е подал отговор на исковата молба, с който прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въз основа на данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 от ЗПИНМ № 46, том II, нот. дело № 246/13.03.1972 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 164, ХХХVI, нот. дело № 6023/26.12.1988 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том I, нот. дело № 7/15.01.2021 г., удостоверение за идентичност с изх.

№ 68-00-1635/11.12.2013 г., издадено от „...., според което стар административен адрес: ..... входа, съответства на настоящ адрес: ....., писмо на .... от 23.08.2018 г., според което ответникът Д. е декларирал качеството си на собственик на процесния апартамент № 12, находящ се в ..... пред общинската данъчна администрация, на основание чл. 14 ЗМДТ /л.

14-26 от делото/, както и удостоверение за наследници с изх. № РВЕ20-УГ018070/07.12.2020 г., издадено от ........ /л. 101 от делото/, съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът Д. Д. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, респ. същият се явява задължен да отговаря за вземанията, касаещи същия. Това е така, доколкото по силата на прехвърлителната сделка от 26.12.1988 г. наследодателката му ...... е станала изключителен собственик на процесния имот, като по делото няма данни до момента на смъртта й – на 03.01.2004 г. тя да се е разпоредила с него или да са се осъществили други юридически факти, довели до правата върху него, поради което съдът приема, че същият е бил част от наследственото й имущество, а това означава, че на основание наследствено правоприемство е придобит от сина й – ответникът Д.. Прави впечатление, че този факт той е декларирал и пред общинската данъчна администрация, подавайки декларация по чл. 14 ЗМДТ, а освен това той се потвърждава и от осъществената 2 от него едва на 15.01.2021 г., т. е. след исковия период, разпоредителна сделка с имота в полза на трето за спора лице – ..... Нещо повече, по делото изобщо не е наведено оспорване, че в рамките на исковия период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът Д. не е бил собственик на процесния апартамент № 12, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката именно той следва да отговаря за задълженията във връзка с ползването му, включително и за това за цената на доставената до него и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът Д. Д. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил титуляр на правото на собственост върху процесния апартамент № 12 съдът приема, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 19.08.2002 г., списък към него и договор от 26.08.2002 г., представените индивидуални справки и протоколи за отчет /л. 106109 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ..... са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – „.....

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..... е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово горещо вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 1 брой отоплително тяло с топлинен разпределител и 1 брой щранг лира в банята, тези за битово гореща вода са начислявани служебно на база 1 брой обитатели, тъй като абонатът не е осигурил достъп, за което са съставени съответните протоколи, а тези за топлинна енергия, 3 отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 200 куб. м. и този на етажната собственост – 6 177 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2 876,09 лв., представляваща сбор между начислените суми по фактури /2 620,79 лв./ и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки /255,30 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.