Решение № 149 от 01.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Ловеч, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200824 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5571460 на ОД на МВР Ловеч е наложено на М. Ю. К. от гр.Ш., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят К., който го е обжалвал. В жалбата са наведени възражения за това, че не му е бил връчен снимков материал от заснетото нарушение, както и че не може да се установи по точен и недвусмислен начин място където е било извършено нарушението. Счита, че използваното техническо средство не е отговаряло на техническите изисквания по Закона за измерванията. На следващо място се изтъква в жалбата, че от електронния фиш по никакъв начин не става ясно дали техническото средство е било стационарно или мобилно. Счита, че вида на използваното техническо средство е от съществено значение за случая, тъй като, електронен фиш се издава само когато нарушението е било установено със стационарно АТСС. Позовава се в тази връзка на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСК на ВАС.

По нататък в жалбата е наведено възражение за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН, както и затова, че във фиша не е посочено и не е ясен начинът на изчисление на регистрираната скорост и дали са били приспаднати 3 % допустима техническа грешка.

Изтъква и че във фиша не е посочена възможността по чл.189, ал.6 от ЗДвП да се подаде възражение пред директора на съответната областна дирекция на МВР, както и че не е указан срока и реда за обжалване на електронния фиш.

1

С оглед на така изложените възражения и доводи моли електронният фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Алтернативно иска размерът на глобата да бъде намален.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят К. не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 14.01.2022 г. в 15:51 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500, в землището на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.Варна със скорост от 90 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС е била 50 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/02 /л.9/ установили, че засечената в 15:51 часа на 14.01.2022 г. скорост от 90 км/час била от лек автомобил „ФЕ” с рег.№ * **** **. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 87 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.17/ било установено, че собственик на автомобила е М. Ю. К. от гр.Ш..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 03.02.2022 г. /справка на л.18 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5571460 /л.8/ срещу М. Ю. К. от гр.Ш.. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на К. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, в размер на 400 лева.

2

Според цитираната по-горе справка на л.18 от делото, електронният фиш е бил връчен на К. на 25.09.2022 година.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят К. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на М. К. и когато жалбата е била подадена чрез ОД на МВР Ловеч до РС Ловеч – входящ номер от 07.10.2022 г., то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно М. Ю.

К. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави.

Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил.

Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за това, че не е ясно дали използваното АТСС е било стационарно или мобилно. Системата ARH CAM S1 е преносима, т.е. мобилна, но работи като временно се разполага статично върху земната повърхност и така се контролира скоростта на МПС за даден пътен участък. В обсъжданият 3 случай това се установява от приложената снимка на разположението на АТСС /л.40/ и от протокола – приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР /л.39/. От същите става ясно, че са били спазени разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата. Не са били налице условия за приложение на нормата на чл.11, ал.2 от Наредбата, в какъвто смисъл са наведени доводи в жалбата. Съгласно легалната дефиниция за „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в разпоредбата на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН.

Във връзка с изложеното до тук, неоснователно се явява и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави АУАН.

С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за 4 установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.

Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.