Решение № 2350 от 02.04.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12462/2018
- Вид
- Решение № 2350
- Подписан
- 02.04.2019
- В сила
- 09.04.2020
- Състав
- ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.04.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12462 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 469586 от 13.08.2018г. по гр.д. № 86031/2017г. Софийски районен съд, 60 състав отхвърлил предявените от Б.Р.К., ЕГН **********, срещу „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 25/16.11.2017г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „касиер“ в отдел „Доставки и паркинги“ към дирекция „Търговска“ в ответното дружество, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 17.11.2017г.
- 17.05.2018г. в общ размер на 7 200 лв., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Б.Р.К., който го обжалва в частите, с които предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са отхвърлени, както и в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен до размер от 5 669.16 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд не обсъдил наведените от ищеца доводи в исковата молба и в писмената му защита. Първостепенният съд достигнал до погрешни изводи, като игнорирал обстоятелството, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е на безвиновно основание. В уволнителната заповед се излагали единствено твърдения, и то недоказани към момента на издаването й, с които се правел опит да се внуши, че ищецът е съпричастен и има някаква вина за тяхното настъпване. В съдържанието на заповедта били изложени единствено недоказани твърдения, които биха могли да бъдат основание за дисциплинарно уволнение, но единствено в случай, че верността им бъде доказана. По т. 1 от заповедта не ставало ясно какво общо има ищецът със забравена чанта на платения паркинг на Терминал 2 и какво отношение има към прекратяване на трудовия му договор на соченото основание. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение все още нямало влязла в сила присъда по НОХД № 11733/2017г. на СРС; По т. 2 от заповедта не ставало ясно с какво ползването на отпуск поради заболяване води до липса на качества за изпълняваната длъжност; По т. 3 не ставало ясно как е доказано, че ищецът е отправил заплахи към лицето Ц.В.и как това се вписва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; По т. 4 не ставало ясно и какво общо има обстоятелството „снемане от смяна“ по време на работа от органите на МВР, с липса на какви качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Органите на МВР можели да предприемат подобни действия спрямо всяко лице, което нямало връзка с приложеното уволнително основание. В заповедта било изложено невярното и недоказано твърдение, че с действията си ищецът уронва престижа на работодателя, но подобно фактическо основание също било относимо към хипотезите на прекратяване на тнрудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание. В заповедта ответникът твърдял, че на ищеца липсват качествата „коректност, оперативност, отговорност, комуникативност, работа в екип“, но липсвала връзка с останалата част на изложените недоказани твърдения, както и в кои периоди или конкретни дати се е проявила липсата на сочените качества, а също как те съответстват на хиротезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Първоинстанционният съд не взел предвид и липсата на доказване в хода на делото от ответника на изложените в заповедта неверни твърденя. След получаване на отговора на ответника ищецът оспорил представените от работодателя писмени доказателства. Представените докладни записки, заповеди и др., изготвени от работодателя, не можело да служат за удостоверяване на обстоятелствата във връзка с липсата на качества за ефективно изпълнение на работата. Въпреки че били оспорени, в хода на първоинстанционното производство не било спазено правилото на чл. 193, ал. 2 ГПК за проверка истинността на документите. Показанията на св. П. касаели само част от изложеното в заповедта, а и същите неправилно били кредитирани от СРС, който не не ги съпоставил с обстоятелствата по спора, не отчел заинтересоваността на свидетеля предвид връзката на подчиненост спрямо ръководството на ответното дружество. Показанията били и противоречиви, а от тях ставало и ясно, че непосредствено преди разпита свидетелят се е запознал с уволнителната заповед и се стреми да потвърждава единствено написаното в нея, но е уклончив и избягва да отговаря на допълнителни въпроси. СРС не отчел и факта, че към датата на уволнителната заповед не е влязло в сила и решението по НОХД № 11733/2017г. на СРС. Това било от съществено значение, тъй като в цитираното наказателно дело били обсъдени именно част от обстоятелствата, изложени в атакуваната уволнителна заповед. Погрешно била нтерпретирана практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1,у т. 5 КТ, на която СРС се позовал в решението си, като не ставало ясно и кой факт за незаконосъобразност на уволнителната заповед не е бил наведен в исковата молба и защо СРС се позовава на цитирани решения на ВКС. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо него постанови друго, с което да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ уважи до размер от 5 669.16 лв. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Л.С.“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 449/05.07.2010г., впоследствие изменян с допълнителни споразумения, постъпил на работа при ответното дружество. Първоначално изпълнявал длъжността „работник паркинг“. Съгласно допълнително споразумение № 668/31.05.2011г., трудовият договор станал безсрочен, а по силата на допълнително споразумение № 57/21.01.2015г. длъжността му била променена на „касиер“ в отдел „Паркинги“. Твърди, че на 17.11.2017г. му били връчени заповед № 60/17.11.2017г. и заповед № 25/16.11.2017г. С последната трудовото правоотношение се прекратявало на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Уволнението било незаконосъобразно, тъй като заповед № 25/16.11.2017г. не била мотивирана – въпреки обемистото й съдържание, в нея липсвали мотиви, които да съответстват на соченото уволнително основание.
Ищецът твърди, че притежава всички необходими личностни и професионални качества за изпълнение на работата на заеманата длъжност, а от съдържанието на заповедта не ставало ясно кои конкретно личностни или професионални качества не притежава за ефективно изпълнение на работата. В уволнителната заповед по недопустим начин се смесвали недоказани твърдения за наличие на основания за прекратяване на трудовото правоотношение на различно правно основание – при извършени нарушения на трудовата дисциплина. Изложените в четирите точки на заповедта обстоятелства не кореспондирали с основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ и нямали нищо общо с качествата на ищеца за ефективно изпълнение на работата. Изложеното в заповедта не отговаряло на действителността, като ищецът винаги бил спазвал задълженията си на изпълняваната длъжност. На практика с така извършеното уволнение работодателят злоупотребявал с право, в нарушение на чл. 8 КТ, като това се правело тенденциозно и с единствената цел да бъде прекратен трудовият договор на ищеца, но без да е налице реално основание. Поради това е искал от съда да отмени уволнението като незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за периода 17.11.2017г. –
17.05.2018г. в размер на 7 200 лв., заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 07.12.2017г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. В заповедта за уволнение изрично били посочени личните качества, които ищецът трябвало да притежава за ефективно изпълнение на възложената работа, и връзката между липсата им и обстоятелствата, довели до прекратяване на трудовото правоотношение. Невярно било твърдението на ищеца, че винаги спазвал трудовите си задължения. По случая с отнетата забравена чанта срещу ищеца било образувано НОХД № 11733/2017г. на СРС, по което била постановена осъдителна присъда. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
Със становище от 06.06.2018г. по отговора на ответника ищецът оспорил твърденията на ответника като неверни и неотносими за спора.
Заявил е, че счита за неотносими и оспорва на основание чл. 193, ал. 1 ГПК изложените твърдения в представените от ответника писмени доказателства - 4 бр. доклади и 2 бр. жалби от Ц.. Владиславова, както и 2 бр. доклади от 17.06.2016г. и 28.06.2016г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че между страните е бил сключен срочен трудов договор № 448/05.07.2010г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „работник, паркинг“ в отдел „Паркинги“ към дирекция „Търговска“ на ответното дружество. С допълнително споразумение № 686/31.05.2011г. трудовият договор бил изменен в такъв за неопределено време. С допълнително споразумение № 57/21.01.2015г. ищецът бил преназначен на длъжността „касиер“ в отдел „Доставки и паркинги“ към дирекция „Търговска“ на ответното дружество.
Със заповед № 25/16.11.2017г., връчена на ищеца на 17.11.2017г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че през 2016г. и 2017г. ищецът извършил редица действия, с които уронва престижа на дружеството и създава напрежение сред колегите си, а именно: 1. На 17.06.2016г. била подадена молба от П.А.С.за забравена чанта на платения паркинг на Терминал 2, като след извършена проверка било установено, че служител от отдел „Паркинги“ взема чантата и я отнася в личния си автомобил на служебния паркинг. За деянието Б.К. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1592/2016г., пр.пр. № 20407/2016г. по описа на СРП; 2. При извършване на годишните инвентаризации на дружеството за 2016г. ищецът бил назначен със заповед за член на комисята на дирекция „Търговска“, отдел „Доставки и паркинги“. Към момента на извършване на инвентаризациите (14.11.2016г. - 17.11.2016г.) ищецът ползвал отпуск за временна неработоспособност и не бил в състояние да участва при извършването на инвентаризацията. Многократните опити на прекия му ръководител и колегите му да се свържат с него по този повод по телефона останали без резултат /тъй като същият не си вдигал телефона/, поради което по надлежния ред било определено друго лице, което да представлява МОЛ; 3. На 17.08.2017г. била подадена жалба от Ц.. Б.В., в която се твърди, че на 11.08.2017г. ищецът, по време на нощна смяна, отправял множество заплахи срещу нея по телефона, както и че е напуснал работното си място, за да нареже гумите на собственото й МПС. С подробности жалбата била адресирана и до Районна прокуратура - София; 4. На 24.10.2017г., по време на изпълнение на служебните си задължения ищецът бил снет от смяна от органите на ОДП - София, което наложило да бъде повикан извънредно друг служител, който да поеме неговата смяна. Изложената фактическа обстановка дала основание на работодателя да направи извод, че ищецът не притежава изискуемите съгласно длъжностната му характеристика лични качества за изпълнение на заеманата длъжност - коректност, оперативност, отговорност, комуникативност и работа в екип.
Разпечатката съдържа 31 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e68409dd-7c7c-4a50-be14-37e84a113b69