Решение № 1328 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100900992 по описа за 2022 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 694, ал.

3, т. 2 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД.

Ищецът - „Х.Б.” ЕООД, твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ответника „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност, открито с решение, постановено по т.д. № 2784/2017 г. по описа на СГС, VI-18 състав. Посочва, че ответникът „М.Р.Б.” ЕООД е предявил в производството по несъстоятелност на „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност свое вземане към длъжника за получаване на сума в размер на 750 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение, която е уговорено да се дължи в предварителен договор от 06.04.2015 г. за сключване на окончателен такъв за покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******. Ищецът заявява, че това вземане е включено от синдика в списъка на неприетите вземания, срещу който е подадено възражение от кредитора „М.Р.Б.” ЕООД по чл. 690 ТЗ, което е счетено за основателно от съда и посоченото вземане е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност с определение от 16.05.2022 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, по т.д. № 2784/2017 г. по описа на СГС, VI-18 състав. Ищецът посочва, че така приетото вземане не е възникнало в полза на кредитора „М.Р.Б.” ЕООД срещу „Т. 2000“ ООД на твърдяното в производството по несъстоятелност основание, а именно предварителен договор от 06.04.2015 г., тъй като такъв договор не е сключван между описаните правни субекти. Заявява още, че ако се приеме, че този договор е сключен, то той не съдържа изобщо валидна клауза за дължимост на неустойка, защото тази, която се съдържа в него, е нищожна поради противоречието с добрите нрави. Твърди, че съществуването на спорното вземане не е установено със сила на пресъдено нещо с 1 постановено арбитражно решение, защото в сключения между страните договор липсва валидна арбитражна клауза. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност не дължи на „М.Р.Б.” ЕООД сума в размер на 750 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение, която е уговорено да се дължи в чл. 4.5. от предварителен договор от 06.04.2015 г. за сключване на окончателен такъв за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул.

„*******.

Ответникът по иска „М.Р.Б.” ЕООД го оспорва. Твърди, че съществуването на вземането му за неустойка към „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност е установено с влязло в сила арбитражно решение, което има сила на пресъдено нещо между него и несъстоятелния длъжник. Посочва, че между двамата ответници е сключен предварителен договор от 06.04.2015 г. за сключване на окончателен такъв за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******, както и че в него се съдържа валидна клауза за дължимост на неустойка. Поради изложеното моли предявеният отрицателен установителен иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност не заявява становище по основателността на предявения иск.

Синдикът на „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност не заявява становище по основателността на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство e предявен по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ иск за установяване несъществуването на вземанe, коeто кредиторът „М.Р.Б.” ЕООД твърди, че e възникнало в негова полза към длъжника „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност, което е предявено в производството по несъстоятелност на последното дружество, включено е от синдика в изготвения от него списък на неприети вземания, срещу който кредиторът „М.Р.Б.” ЕООД е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е уважено от съда по несъстоятелността, който с определението, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК, е включил това вземане в списъка с приети вземания на кредиторите на „Т. 2000“ ООД – в несъстоятелност.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, който се предявява от кредитор на несъстоятелността, който не е носител на вземането, което е предмет на този иск, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелността, което означава, че същият трябва да е 2 включен със свое вземане към несъстоятелния длъжник в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определението, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, 2) кредиторът, който претендира да има вземане към длъжника, което ищецът оспорва, да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.

687 ТЗ/, 3) синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на неприети вземания, 4) кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу произнасянето на синдика по неприемане на предявеното вземане, 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което предявеното вземане е включено в списъка на приетите вземания; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Т. 2000“ ООД, се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 04.07.2019 г., по т.д. № 2784/ 2017 г. по описа на СГС, VI-18 състав. Доказва се и това, че ищецът „Х.Б.” ЕООД, със старо наименование „Х.А. Р.Б.“ ЕООД, е кредитор, който е включен със свои вземания в общ размер на 2 359 784, 54 лв. в списъка на приетите вземания на кредиторите на ответника „Т. 2000“ ООД, който е одобрен от съда по несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ с определение от 16.05.2022 г., по т.д. № 2784/ 2017 г. по описа на СГС, VI-18 състав. От така установените факти се налага изводът, че ищецът има качеството на кредитор на несъстоятелността на „Т. 2000“ ООД и следователно е легитимиран да предяви пред съда специалния отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ.

По делото се доказа и това, че дружеството „М.Р.Б.” ЕООД е предявило в производството по несъстоятелност на „Т. 2000“ ООД вземане, което е възникнало в негова полза срещу длъжника за получаване на сума в размер на 750 000 евро, представляваща неустойка, дължима съгласно предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот, сключен на 06.04.2015 г. Установява се и това, че синдикът се е произнесъл по приемане на това вземане, като го е включил в списък на неприетите вземания, който е обявен в търговския регистър на 22.07.2020 г. Срещу списъка в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора „М.Р.Б.” ЕООД, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по неприемане на описаното вземане към длъжника. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за основателно и е изменил списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т. 2000“ ООД, изготвен от синдика, като е включил в него посоченото вземане на кредитора „М.Р.Б.” ЕООД.

Отрицателният установителен иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен пред съда на 31.05.2022 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 17.05.2022 г., на която дата в 3 търговския регистър е обявено определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и изтича на 31.05.2022 г.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ отрицателен установителен иск, поради което същият е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.

Съгласно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника „М.Р.Б.” ЕООД, който е лицето, което твърди, че е титуляр на вземане срещу „Т. 2000“ ООД, което е предмет на предявения иск, е да докаже в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, че това вземане е възникнало, както и че то съществува към настоящия момент.

При съобразяване на фактите, на които се позовава „М.Р.Б.” ЕООД в процеса, които са уточнени в подадената на 25.05.2023 г. молба, е видно, че претендираното от него вземане към несъстоятелното дружество е такова за заплащане на неустойка в размер на 750 000 евро, чиято дължимост е уговорена в предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот, сключен на 06.04.2015 г. Сочи се, че тази неустойка се дължи поради настъпване на следните две конкретни обстоятелства: неизпълнение от „Т. 2000“ ООД на задължението му за сключване на окончателен договор в уговорения между страните по предварителния договор срок; - упражнено от насрещната страна „М.Р.Б.” ЕООД право да развали сключения предварителен договор поради допуснатото неизпълнение /в подадената от кредитора молба е посочено, че предварителният договор е прекратен, а не развален, но доколкото тази страна твърди, че правото й да прекрати договора е възникнало поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, то се касае за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД, защото неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне, а не и на това за прекратяване на договора, което не може да представлява санкция за неизправната страна/. С оглед на това съдът счита, че вземането, което е предмет на установяване в процеса е такова за неустойка, която се дължи при разваляне на предварителния договор за сключване на окончателен такъв за продажба на недвижим имот, сключен на 06.04.2015 г., между „Т. 2000“ ООД и „М.Р.Б.” ЕООД. За да се приеме, че такова вземане е възникнало по делото трябва да се докаже, че соченият от ищеца договор е сключен, че в неговото съдържание е постигната валидна уговорка за дължимост на неустойка при развалянето му, както и че договорът е развален, при настъпване на който факт възниква вземането за неустойка.

Предвид направеното от ответника „М.Р.Б.” ЕООД възражение съдът на първо място трябва да се произнесе по това дали въпросът за дължимостта на вземането за неустойка за разваляне на предварителния договор е разрешен по задължителен за съда и страните по делото начин с влязло в сила арбитражно решение.

От представените по делото доказателства се установява, че на 30.05.2019 г. е постановено решение по арб.д. № 1/2019 г. по описа на Арбитражен съд в гр. Пловдив, с което „Т. 2000“ ООД е осъдено да заплати на „М.Р.Б.” ЕООД сумата от 750 000 евро, 4 представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.04.2015 г.

В чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА е предвидено, че с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че с нея са уредени правните последици, които поражда арбитражното решение, по същия начин, по който са регламентирани и правните последици, които поражда влязлото в сила съдебно решение, постановено в хода на исковото производство, проведено пред съда по реда на ГПК. Те се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на арбитражното решението, както и конститутивно действие на арбитражното решение тогава, когато с него е разгледан предявен конститутивен иск. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение от своя страна има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите субективни и обективни предели и подлежи на задължително зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи. В тази насока се е произнесъл и ВКС по реда на чл.