Решение № 6 от 10.04.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Разград, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Търговско дело № 20233300900008 по описа за 2023 година

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано по жалба с вх. № 20230327100602, подадена от „Марчо 2020“ ЕООД, ЕИК 206501714, представляван от ликвидатора В. Ю., ЕГН **********, чрез пълномощник срещу Отказ № 20220930010259-4/21.03.2023 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20220930010259 за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството за 2021 година.

В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството, след представяне на допълнителни обяснения от страна на дружеството относно невъзможността да бъде представен оригиналния файл на документа поради настъпила смърт на собственика на дружеството.

В изпратения отговор на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г.), Агенцията по вписванията оспорва жалбата като неоснователна. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановения от длъжностното лице по регистрация отказ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, писмения отговор и като прецени приложените писмени доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая на 30.09.2022 година е подадено заявление образец Г2 за обявяване на Годишния финансов отчет на "Марчо 2020 " ЕООД за 2021 г. от М. Ю. А., починал на 05.01.2023 г., б.ж. на с.

Мъдрево, обл. Разград. Към заявлението са приложени дължимите по закон документи.

Длъжностното лице по регистрация е констатирало, че представените към заявлението декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и ГФО за 2021 г. са сканирани копия на електронно подписани документи и не може да се установи валидно електронно подписване, поради което е предоставил срок на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности с указание № 20220930010259/16.03.2023 г.

1

В срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, В. Ю., в качеството си на ликвидатор на дружеството „Марчо 2020“ ЕООД е представил декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, препис – извлечение от акт за смърт на М. А., удостоверение за наследници изх. № 002/09.01.2023 г., както и декларация по чл. 62а, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър до регистъра на ЮЛНЦ във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСчет./подписана с ел. подпис от М. А./, ГФО за 2021 г. с положен ел. подпис за съставител Ш.Ш. и за ръководител М. А..

ДЛР отново е констатирал, че представените документи са електронен образ на електронно подписан от съставителя и ръководителя ГФО, като липсва възможност да бъде извършена надлежна проверка на електронните подписи – срока на валидност и титуляря на подписа.

След три последователни указания по подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че заявителят не е изпълнил дадените му указания, поради което следва да откаже исканото вписване. Длъжностното лице по регистрация е констатирало, че към заявлението е приложен електронен образ на електронно подписан от съставителя и ръководителя годишен финансов отчет, което препятства възможността да бъде извършена надлежна проверка на електронните подписи – срока на валидност и титуляря на подписа. На основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя трикратно са дадени указания да представи електронно подписания документ, за да бъде извършена валидация на електронните подписи на съставителя и ръководителя, поради което ДРЛ е постановил атакувания отказ.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащия на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на заявените актове.

В случая разглежданото заявление Г2 за обявяване на годишния финансов отчет е подадено по електронен път, като в данни за заявител е посочен М. Ю. А. в качеството на търговец/лице, представляващо юридическото лице, съгласно чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията осигурява възможност за приемане на заявленията в електронна форма, подписани с електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Относно определението за електронен подпис българският Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, че "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Електронният подпис се използва, за да се удостовери подписването от заявителя на подаденото по електронен път заявление пред Агенцията по вписванията. Същият има същата сила, както и заявлението, подадено на хартиен носител.

Правилни са изводите на длъжностното лице по регистрацията, че при представяне на електронен образ /сканирано копие/ на електронно подписан от съставителя и ръководителя годишен финансов отчет ще препядства възможността да бъде извършена надлежна проверка на електронните подписи – срока на валидност и титуляря на подписа. Предвид изложеното настоящия съдебен състав също намира, че е налице пречка за обявяване на представения годишен финансов отчет на "Марчо " ЕООД за 2021 г.

2

Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за счетоводството, финансовите отчети се подписват от: 1. ръководителя на предприятието; 2. физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.

Съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за счетоводството - (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При съставяне на годишните финансови отчети подписите по ал. 2 може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Заявителят се е ползвал от предоставената от закона възможност да представи за вписване годишен финансов отчет за 2021 година, с положени електронни подписи от ръководителя и съставителя. Невъзможността обаче длъжностното лице да извърши проверка на положените електронни подписи, касателно тяхната валидност и титулярство е равнозначно на липса на положени такива.

В предоставения на заявителя срок по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, същият не е представил оригинала на съставения електронен документ, от който да бъде извлечена необходимата информация за валидността и титулярството на положените електронни подписи. Още повече, че жалбоподателят сам в своята жалба сочи, че не разполага с електронния документ, подписан от починалия собственик на дружеството, т. е. същият изначално е бил в невъзможност да изпълни дадените от ДЛР указания. Това представлява пречка за обявяване на годишния финансов отчет за 2021 година в Търговския регистър, която касае задължителното съдържание на представения за обявяване акт, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 25, ал. 5 от Закон за счетоводството и не може да бъде санирана в настоящото производство.

За пълнота следва да се посочи, че когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по 38, ал. 1 от ЗСчет. /до 30 септември на следващата година/ и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от ЗТТРЮЛНЦ и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.

Поради съвпадане на крайния извод на съда и на длъжностното лице по регистрацията, съдът приема, че правилно по подаденото заявление е постановен отказ.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.

25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. В този смисъл е последователната практика на касационната инстанция, споделяна и от настоящия състав.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Доколкото разглежданото производство е охранително, то от Гражданския процесуален кодекс, към който препраща горецитираната разпоредба, следва да се приложат разпоредбите касаещи охранителните производства. В Част VI "Охранителни производства", Глава 49 "Общи правила" на ГПК, е предвидено, че разноските в охранителното производство са за сметка на молителя (чл. 541 от ГПК). Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ, бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице по регистрацията. Характерът на производството следва от субективното материално право, чиято защита се търси – това на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат и за когото възникват правните последици на отказаното вписване/обявяване/заличаване на заявените обстоятелства/актове в Търговския регистър. От друга страна, Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на посочените от законодателя обстоятелства /обявяване на актове/. Агенцията по вписванията не е и не може да бъде страна в охранителното 3 производство по вписване/обявяване, което се развива пред нея, тъй като в това производство агенцията осъществява юрисдикционна дейност, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност (в този смисъл Определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/2022 г., II т. о., ТК; Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о.