Решение № 335 от 29.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело № 20231800100026 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. С. с ЕГН ********** против Община С., с която е предявен иск за неимуществени вреди с цена 35 000 лв. за вреди,претърпени от падане на 19.09.2022г. в 10 ч. в гр.С. по десния тротоар на бул.“Б.“ с посока на дивжение от ул.“Н.Б.“ към ул.“Д.Д.“непосредствено преди № 84,поради стъпване с левия крак в несигнализирана и необозначена дупка на тротоара,при което паднал и си счупил лявото коляно.На 19.09.2022г. бил опериран и се възстановявал в период от

6 месеца,през които търпял болки,страдания и дискомфорт.Трябвало да се движи с помощни средства и да носи шина.Имал нужда от постоянно битово обслужване.Преживял силен страх и безпокойство,страхувал се да ходи по улиците.Вредите били в каузална връзка със закононарушение на ответника,който не поддържал в добро състояние общинския път,което задължение му е вменено от параграф 7, ал.1,т.4 ЗМСМА,чл.167 ЗДвП и чл.31 от ЗП.Претендира се и законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата на обезщетението.Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.2 от Задв.

Ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК вх.№.№ 1359/16.02.23г.,в който оспорва иска изцяло като неоснователен.Твърди,че липсват доказателства травмата да е получена на описаното място.Ако се приеме твърдението в ИМ,че е станала в светлата част на денонощието,пострадалият имал възможност да забележи дупката.На второ място-падане би могло да настъпи поради различната дължина на крайниците на пострадалия,описана в приложената епикриза.Твърдението за шестмесечен период на възсатновяване било очевидно невярно предвид факта,че към 1 момента на предяваване на иска не били изтекли 6 месеца от събитието.Не били представени никакви доказателства за проведено лечение носене на имобилизационна шина и употреба на помощни средства за придвижване.Евентуално искът се оспорва по размер като прекомерно висок спрямо понесените вреди.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира иска процесуално допустим и основателен.

Видно от епикриза ,издадена на 23.09.2022г. от“ МБАЛ –С.“ ЕООД, отделение „Ортопедия и травматология“, ищецът е бил хоспитализиран от 19.09.2022г. до 23.09.22г. с диагноза „Фрактура пателе синистра“.Лявото му коляно имало оток и изпитвал силна палпаторна и функционална болка.Бил опериран с наместване на фрактурата.Съдебно-медицинската експертиза установява,че е била счупена капачката на лявата колянна става.Възстановителният период за такова увреждане бил от три и половина по пет месеца. В случай,че не са настъпили усложнения,какъвто е процесният.Остатъчното увреждане е ограничен обем на движението в лявата колянна става при свиване от 90 градуса при норма 130 градуса.Във възстанвотелния период подстрадалият е търпял силни болки в първите 20 дни след травмата и първите 20 дни след свалянето на имобилизацията.Поставена била гипсова имобилизация,която след 10 дни била сменена с имобилизираща шина за коляно.Ищецът е носил обездвижваща шина за 45 дни.При прегледа на 27.04.2023г. пострадалият се оплаквал от болки в коляното,засилващи се при натоварване и промяна на времето;не можел да кляка нормално.Увреждането е получено вследствие на директен удар на капачката с травмиращия агент и е възможно да се получи при пропадане на левия крак в дупка на улицата.Възможно е да се получи увреждане и при падане върху равна повърхност.

Свидетелят Ш. установява,че на 19 септември 2022г. около 10 ч. с ищеца излезли на бул.“ Б.“ в С. да си купят кафе и закуска и,вървейки по тротоара, ищецът пропаднал в дупка.Извикал от болка, впоследствие бил откаран в спешния кабинет на С.ската болница.Там бил лекуван,поставили му шина.След инцидента се нуждаел от битово обслужване и вече не бил в състояние да работи в строителството,каквото било обичайното му занятие.Това му причинило морално страдание в допълнение към физическите болки.Преди инцидента ищецът имал проблеми с левия крак,който бил по-къс,но не носел бастун и можел да се справя като общ работник,което сега било невъзможно.Съдът намира този наратив убедителен и житейски правдоподобен.Действително,ищецът не се яви в о.с.з. да отговори на поставените му въпроси,но на тях свидетелят дава напълно адекватни отговори.В допълнение следва да се отбележи,че в средата на м.септември около 10 ч. сутринта се предполага да е имало нормална видимост, а показанията на свидетеля са достоверни предвид информацията в епикризата,че пострадалият е приет за лечение в 10.30 ч.При тези данни следва да се приеме,че предпоставките на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД са доказани: наличието на дупка на тротоара е вследствие неизпълнение на задълженията на общината да осигури безопасност на тротоарите като ги ремонтира и 2 междувременно обозначава наличието на дупки по начин,който е възприемаем дори и в тъмната част на денонощието,какъвто не е случаят.Независимо,че левият крак на ищеца е бил по-къс ,това не е препятствало придвижването му,нито осъществяване на трудова дейност преди инцидента.Дори и да не е имал такъв дефект,наличието на дупка би предизвикало падане,както показват многобройни случаи в практиката.В този смисъл следва да се интерпретира и отговорът на вещото лице,че „при всяко едно падане и директен контакт на капачката на коляното с терена, има вероятност да се получи счупване на капачката“.Освен интензивните болки за период минимум 40 дни ,придружени със затруднения в обслужването, ищецът е получил трайно намаляване на двигателната си функция,което безспорно пречи на пълноценно полагане на физически труд,каквото право имат хората с увреждания.Това допълнително води до морално страданиепритеснения,влошаване качеството на живот.Ето защо съдът намира,че претендираният размер на обезщетението е справедлив.Поради основателността на главния иск,акцесорният иск за законната лихва,считано от датата на увреждането,следва да бъде уважен.Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на СОС съдебни разноски за държавна такса в размер на 1400лв. и 200 лв. хонорар за вещо лице, а на адв.Г. на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.-3600 лв. възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004г. на САК като в сумата е включен ДДС,за което надлежно е представено удостоверение за регистрация.Липсва законно основание хонорарът да бъде редуциран, а и получената правна помощ е адекватна на казуса.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община С., ул.“М.“ № 34,да заплати на С. С. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.София,ул.“С.“ № 14, ет.3, обезщетение за неимуществени вреди-физически болки и душевни страдания, и намаляване на двигателната способност на левия крак поради счупване на колянната става, в размер на 35 000лв., на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 ЗЗД ,причинени от падане в необезопасена и необозначена дупка на тротоара на бул.“Б.“ в гр.С. около 10 ч. на 19.09.2022г.вследствие неизпълнение на задълженията на Община С. да поддържа в състояние,незастрашаващо живота и здравето на хората в участъци от общински път съгласно параграф 7,ал.1,т.4 от ЗМСМА вр.чл.167 от ЗДвП,вр.чл.31 от Закона за пътищата, ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от датата на увреждането и 19.09.2022г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Община С. с адрес гр.С., ул.“М.“ № 34 да заплати на Софийски окръжен съд съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 1600 лв.

ОСЪЖДА Община С. с адрес гр.С., ул.“М.“ № 34, да заплати на адв.А.

Х. Г. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС.

3

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4