Решение № 10959 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10959 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110162321 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. Х. Т. искова молба.

Ищецът твърди, че на 30.11.2018г. А. Х. Т. сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №1176437, по силата на който получил сумата от 800 лева, която се задължил да върне на 6 броя вноски по 141,71 лева всяка, в срок до 10.06.2019г. Сочи, че в договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 21,24 %, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 50 %. Заявява, че в чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити било уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно със с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“АД. Поддържа, че договорът бил сключен по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. В случай че съдът прецени че договорът не е сключен по електронен път от разстояние, счита, че същият следва да се счита сключен с получаване на сумата от длъжника.

Твърди, че на 30.11.2018г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря като солидарен длъжник пред кредитодателя заедно с ответника – кредитополучател. Сочи, че на 30.11.2018г. „Ай Тръст“ ЕООД сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължило да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на всички задължения на ответника по процесния договор за кредит.

Твърди, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, 1 поради което на 18.02.2021г. „Кредисимо“ ЕАД изпратило уведомление, с което е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да заплати всички изискуеми задължения, като същото сторило това на 23.02.2021г. Поддържа, че с извършеното плащане поръчителят се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника за следните суми:

800 лева- главница, 50,26 лева- договорна лихва и 161,17 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Посочва, че на 23.02.2021г., с уведомление по ел. поща, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД уведомило длъжника, че е изпълнил задълженията му по договора за кредит, както и за задължението му за заплащане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 458,40 лева, ведно със сумата от 86,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата. Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД му прехвърлило в качеството си на цедент своите вземания към ответника, като същите били индивидуализирани в Приложение №1 към договора за цесия. Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него електронна поща. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват предявените искове.

Изложени са съображения, че доколкото в договора за кредит няма саморъчно изписани имена на ответника и не е представено заявление за кандидатстване за кредит, то предявената претенция е недоказана. Твърди се, че писмената форма на договора не е спазена, като не е налице валиден договор за потребителски кредит, който да отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК. Поддържа се, че с включване в съдържанието на договора на задължителна клауза за сключване на договор за поръчителство е допуснато нарушение на добрите нрави, тъй като кредиторът използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда от материални средства, за да ги постави в положение да предпочетат опцията за обезпечение. Излагат се съображения относно нищожността на договора за потребителски кредит и на отделни негови клаузи. Твърди се, че уговорката за фиксиран годишен лихвен процент е в нарушение на добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Поддържа се, че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено възнаграждението, което длъжникът следва да плати на поръчителя, поради което последният е лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да я сключи. Твърди се, че по този начин е нарушена императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с оглед на което и на основание чл.22 ЗПК договорът се явява недействителен и потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Излагат се подробни съображения относно недействителността на сключения 2 договор за поръчителство, като се твърди, че длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството –поръчител е кредиторът на длъжника. Сочи се, че по делото липсват и доказателства „Ай тръст“ ЕООД да е изпълнило задължението си към „Кредисимо“ АД по сключения договор за поръчителство. Възразява се ответникът да е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. С оглед на изложеното се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове и прогласяване нищожността на сключените от ответника договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство.

С молба от 18.08.2025г. назначеният на ответника особен представител пояснява, че съдържащите се в подадения отговор на искова молба доводи относно нищожността на процесните договори представляват възражения, а не самостоятелни претенции.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. Х. Т. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 409,14 евро /800 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №1176437 от 30.11.2018г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 25,70 евро /50,26 лева/, представляваща договорна лихва за период от 30.11.2018г. до 10.06.2019г., сумата 212,86 евро /416,32 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 30.11.2018г. до 23.02.2024г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 12006/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на следните обстоятелства от страна на ищеца, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера и изискуемостта на претендираните главница, възнаградителна и мораторна лихва, удовлетворяването на кредитора от поръчителя и суброгиране на последния в неговите права, както и прехвърляне на вземанията от поръчителя с договор за цесия.

В случая ищецът „АПС Бета България“ ЕООД основава претенцията си на сключен между ответника А. Х. Т. и „Кредисимо“ ЕАД договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР такъв е всеки 3 договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Същевременно в §1, т.2 от ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „средство за комуникация от разстояние“, а именно- всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.

Съобразявайки изложените в исковата молба фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че облигационното правоотношение, от което произтичат претендираните вземания попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 ЗЗП, както и че е получил съгласието на последния за сключване на договора, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл.293 ТЗ, а в случаите на електронни изявления- Закон за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя по повод сключването на договора е била осъществена изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕУУ. Съгласно чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като от разпоредбите на чл.13, ал.3 и ал.4 ЗЕДЕУУ следва, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на електронния и усъвършенствания електронен подпис стойността на саморъчен. Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с формална доказателствена сила само по отношение на авторството на изявлението - арг. чл.180 ГПК, а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи - чл.179, ал.1 ГПК.

4

В съответствие с гореизложеното и с оглед представените и приети по делото доказателства, съдът намира, че по делото не се установява възникването на облигационно правоотношение между ответника и „Кредисимо“ ЕАД по сключен от разстояние договор за потребителски кредит. В случая с отговора на исковата молба назначеният особен представил изрично е оспорил процесният договор за потребителски кредит да е бил подписан от кредитополучателя електронно, като в хода на процеса ищецът, чиято доказателствена тежест е да установи това обстоятелство, не е ангажирал доказателства, с които да установи по реда на пълното и главно доказване, че заемодателят е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора, каквито са изискванията на чл.18 ЗПФУР за сключване на сделки от разстояние. Както бе посочено по-горе, за доказване на електронни изявления се прилага специалният закон ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл.18, ал.3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.