Решение № 32 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900051 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. А. К. с ЕГН **********, с посочен адрес гр.С. комплекс ЕСТЕ ул.“С.“ №, срещу „С.“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Б. ул.“П. Е.“ № вх.““ ап.,представлявано от Т.

В. М. и „Б. М. С.“ АД /н/,с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“ Р. Ф. “ №1, представлявано от В. К. и Г. С. и синдика Ив. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ № ап.по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ, се твърди, че ищцата била кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Б. М. С." АД / в несъстоятелност/ по т.д.66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик.

Твърди се, че с молба вх.№ 9771/31.10.2019г. “С."ЕООД предявил вземане в размер на 26 100 лева като обезщетение за лишаване от ползване през месеците април, май, юни,юли, август и септември 2019г. на площ от 12 600 кв.метра, която е част от ПИ №000680, находящ се в местността „Р. д." по КВС на гр.С., придобит от „С.“ЕООД с постановление за възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на Окръжен съд Пазарджик,а с молба вх.№ 594/20.01.2020г.от същия ответник е предявено вземане на същото основание за месеците октомври, ноември и декември 2019г. в размер на 13 050 лева.Двете вземания са включени в допълнителен списък на предявените и приети вземания на кредиторите на „Б. м.-С.“АД/н/ с правно основание чл.688,ал.3 от ТЗ с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1.т.7 от ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на 1

26.03.2020г. като частични в размер съответно на 24000лв. и 12000 лв. за ползване на площ 9740 кв.м. Ищцата като кредитор, сочи, че била подала възражение вх.№ 2982/31.03.2020г срещу приемането на тези вземания.

С Определение №260210/30.03.2021г.по т.д.№66/2010г.,постановено по реда начл.692,ал.3 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 31.03.2021г.,Пазарджишкият окръжен съд приел възражението за неоснователно и одобрил списъка по отношение вземанията на „С.“ ЕООД. Излагат се съображения за неоснователност на претенцията на „С.“ ЕООД.Твърди, че дружеството е завело множество дела за обезщетение за различни периоди отвреме.Претенциите на „С."ЕООД относно площта, на която е разположена готовата продукция са много различни, за различните периоди от време, въпреки, че нямало данни за действия на синдика, с които по някакъв начин да е намалявал или увеличавал количеството на готовата продукция или площта, на която е разположена.

Поддържа се, че след прекратяване на дейността на дружеството няма производство и съответно няма основание за промяна на количеството на готовата продукция, собственост на длъжника, съответно за промяна на площта, заета от тази продукция.Същите по вид и количество продукти са били описани от синдика К. в Списък на готовата продукция за оценка по видове и качество, представен по търг.дело № 66/2010г.c молба вх.№ 4894/25.05.2017г.Така описаната по вид и количество готова продукция била струпана на двете купчини в имота на „С." ЕООД.

Площта, заета от двете купчини готова продукция, била - 4729 кв.м.Ищцата твърди, че тази площ била геодезически заснета от вещото лице К. и отразена в експертизата по т.д.№270/2018г. В тази експертиза за периода 01.01.2018г.- 31.03.2018г. вещото лице оценител Г. сочел средният наем на квадратен метър за този вид имоти 0,30 лева. В експертизата по т.д. №65/2019г., за следващия период 01.04.2018г. - 30.06.2018г. същият оценител посочвал среден наем на квадратен метър за този вид имоти 0,27 лева, която цифра може да се приеме за действителна.С оглед на това ищцата счита,че месечният наем за площта от 4729 кв.метра е 1276,83 лева, а за шест месеца - 7660,98 лева и съответно за три месеца- 3830,49лева.

Във връзка с изложеното се моли, съда да постанови решение,с което да установи, че предявените вземания на „С.” ЕООД, представляващи обезщетение за лишаване от ползване през месеците април, август и септември 2019г. както и за периода - месеците октомври, ноември декември 2019г. за част от недвижим имот с площ 35 000 кв. метра , представляващ ПИ №, находящ се в местността „Р. д.'’ по КВС на гр.С., които са приети от синдика и са включени в Допълнителен списък на предявените и приети вземания на кредиторите на „Б. м.-С."АД/н/ с правно основание чл.688.ал.3 от ТЗ, който е обявен в Търговския регистър на 26.03.2020г одобрен от съда с Определение №260210/30.03.2021 г.по т.д.№66/2010г., постановено по реда на чл.694,ал.3 от ТЗ, не съществуват в пълен размер,а именно: 1.за месеците априлсептември 2019г. да се приеме, че не съществува вземане в размер на 16 339,02 лева, 2 което е включено в списъка на приетите вземания и е част от прието вземане в размер 24000лв. и 2. за месеците октомври-декември 2019г., също да се приеме, че не съществува вземане в размер на 8169,51лв., което е включено в списъка на приетите вземания и е част от прието вземане за сумата от 12 000 лева.

Претендират се разноски в настоящото производство.

Депозиран е отговор на исковата молба от „С.“ ЕООД,в който предявените претенции се оспорват като неоснователни.Оспорва твърденията на ищцата, че площта,върху която е складирана готовата продукция е 4729кв.м.и се твърди,че площта е 9740кв.м., заета от готова продукция-свлечена и разлята и под формата на пирамидални купчини.Твърди,че теглото на складираната в имота готова продукция е без значение.Сочи се още, че за процесния период, посочен в исковата молба, продължавала да стои на същото място тази продукция и се дължало обезщетение за лишаване от ползването на собственика на имота, като се твърди, че ищцата оспорвала частично размера на площта, тъй като имало признание в обстоятелствената част на исковата молба за площта от 4729 кв. метра, както и се оспорвал частично размерът за двата периода. Изложени са обстоятелства, че синдикът К. за да включи вземанията на „С.“ ЕООД, за двата периода в списъка на приетите вземания е взел предвид и посочил в мотивите си решение №48 от 07.02.2020г. по въззивно търговско дело № 710/2019г. на АС Пловдив, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение №76 от 13.06.2019г., постановено по т.д. №201/2018г. по описа на ОС Пазарджик. Сочи се, че в мотивите на това въззивно решение е безспорно установено, че „Б. М. С.“ АД ползва част от имота, която е с площ от 9740 кв.м., като там била складирана готова продукция без да има основание за това, което означавало, че „Б. М. С.“АД, се е обогатил със сумата за следващия се наем за периода, която не е платил и със същата сума дружеството „С.“ ЕООД е обедняла, тъй като не я получило. Коментират се подробно двете съдебни решения. Коментират се мотивите и събрания доказателствен материал, респективно назначените две съдебни експертизи.Моли се исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.К. – синдик на ответното дружество. В него са изложени съображения, че претенцията е неоснователна и в изготвения списък, приложен към исковата молба се е ръководил от мотивите по диспозитива на решение №48 от 07.02.2020г по т.д. № 710/2019г. на Апелативен съд Пловдив, в което е било прието, че площта върху която е разположена продукция, която е част от масата на несъстоятелността на „Б. М. С.“ АД е 9740 кв. метра. Съобразно мотивите на това решение е определил и обезщетението, което се следва и така се е стигнало до определения размер на вземането. Развити са подробни съображения на мотивите на Апелативен съд, начина по който е била заета площта, месечна наемна цена за квадратен метър за съответния период. Сочи се, че причината, поради която се е стигнало до това положение да се дължи обезщетение на „С.“ ЕООД е неправилната последователност на извършените продажби от един от предишните синдици на дружеството, а именно С. Ж.. Изложени са подробни съображения от синдика К. за стойностите на готовата продукция, корекциите които е направил, резултатите от експертизите, включително и на ОП Пазарджик, касаещи компонентите 3 включени в тази продукция, оценителския доклад, който не бил актуален. Изложени са подробни съображения. Сочи се в заключение, че за спора в настоящия случай не била важно теглото на готовата продукция, а само площта, която се заема от терена затова счита, че представените доказателства от ищцата нямат значение за спора и не следва да бъдат приемани, тъй като същите са неотносими както за спора, така и за експертизата която да изчислява тегло на готовата продукция, а не за площта. Заявява, че е готов да представи счетоводните справки за налична готова продукция за периода, предмет на спора.

Писмен отговор от ответника „Б. М. -С.“ АД/н/, с ЕИК не е постъпил в даденият срок.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от Л.К., в която се поддържат първоначалните аргументи като се сочи, че изложените обстоятелства от ответниците и от „С.“ ЕООД са неоснователни и не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че постановлението за възлагане е вписано в имотния регистър на 23.12.2016 година, не през 2017 година.Изложени са подробни съображения за образуваните административни дела, които касаят изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър. Сочи се, че е невярно твърдението на „С.“ ЕООД, че през процесните месеци е бил лишен от ползване на площ от 9343 квадратни метра. Ищцата поддържа становището си, изложено в първоначалната искова молба, че при предявяване на вземанията си „С.“ ЕООД, не е представил доказателства относно твърдения от него размер на площта, зает с готова продукция, собственост на несъстоятелното дружество. Също така не било представено доказателство за размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползване на тази площ. Развити са доводи относно постановените до момента съдебни актове от ОС Пазарджик и АС Пловдив. Сочи още, че от представения протокол за въвод във владение на „С.“ЕООД, при самия въвод във владение ответникът „С.“ ЕООД не е направил никакво възражение за наличие на имущество на несъстоятелното дружество, което да му пречи да упражнява правата си на собственик. Твърди се още, че към 05.01.2017г. момента на въвода, несъстоятелното дружество било с прекратено дейност, тъй като било обявено в несъстоятелност с Решение № 157 от 23.11.2015г., следователно не би могло да придобива, да складира по[1]голямо количество готова продукция от това, което е било налично към момента на прекратяване на дейността. Сочи се, че в интерес на „С.“ ЕООД при предявяване на вземанията за обезщетение за ползване на имота му, било да твърди, че в имота му се намират такива големи количества продукция.

Оценителския доклад от 2018 година, в който било посочено, че общото тегло на продукцията било 43 278.21 тона, не следвало да бъде вземано предвид, тъй като бил изминало повече от една година от извършения въвод в полза на ответника „С.“ ЕООД и би било възможност собственикът да е извършил различни действия за увеличаване на количеството продукция в купчината и разпиляването около тях с цел увеличаване 4 на претендираните обезщетения. Развити са подробни съображения относно какво представлява готовата продукция, дали е само млян пегматит или има и други вещества, които съдът не счита за относими. Генералното становище на ответника е, че всички количества готова продукция над количеството описано в оценителския доклад в края на 2015 година не могат да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното дружество, а били собственост на новия собственик на имота, а именно „С.“ ЕООД.

Представен е и допълнителен отговор от „С.“ ЕООД, с който се поддържа изцяло подадения отговор на исковата молба, развити са отново подробни съображения за актуалното количество готова продукция. Сочи се, че в исковата молба неоснователно се твърди, че синдикът не бил изпълнил решенията на Общото събрание на кредиторите на БМС от 16.05.2017г. за готовата продукция. Не се противопоставят да бъдат приети като доказателства съдебни решения. Отново се сочи, че предмет на спора е само площта заемана от продукция купчини свлачена и разлята, а не теглото на тази продукция.Акцентира върху противоречието в изложените от ищцата в исковата и в допълнителната искова молба твърдения относно това кой е собственик наготовата продукция.За установяване на площта на имота придобита от него представя съдебни решения на РС Панагюрище и на ПОС, постановени в производство по чл.34 от ЗС.