Решение № 11235 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11235 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110131196 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410 от от КЗ.

Предявени са искове за признаване за установено, че ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ......, представляван от ....., с адрес ГР. СОФИЯ, ....., дължи на кредитора ЗК ЛЕВ ИНС АД, ......, представляван от ....., ....., с адрес ГР. СОФИЯ, ...., № 67 А, сумата от ....., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета ..... във връзка с произшествие, настъпило на 07.03.2017г. около 20:00 часа в гр. София на бул.

Околовръстен път в посока от с. Гниляне към кв.Требич на около 200 м. преди кв. Кумарица, при което МПС марка и модел "....." с рег. .... попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя и понася щети по задна дясна и предна дясна гума, както и предна лява джанта и въздушна възглавницаамортисьор, преден, ляв, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед от 06.04.2021 г. постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20201110144817/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.

Ответникът – Столична Община, чрез процесуалния представител в отговор на исковата молба, оспорва иска по подробно изложени съображения.

Твърди, че по договор с Агенция пътна инфраструктура процесния участък от 1 пътя се поддържа именно от това юридическо лице. Оспорва ищеца да е страна по валиден договор за застраховка, тъй като е неподписан, респ. вноските по него не са платени. Оспорва механизма на ПТП, наличието на покрит застрахователен риск, както и размера на иска. Твърди съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Прави искане за привличане на трето – лице помагач - Агенция пътна инфраструктура, с оглед наличието на правен интерес от това.

Третото лице – помагач Агенция пътна инфраструктура намира исковете за неоснователни. Оспорва ищеца да е страна по валиден договор за застраховка, тъй като е неподписан, респ. вноските по него не са платени. В условията на евентуалност намира, че отговорността е на ответника Столична Община, тъй като процесния път е общинска собственост и задължението за поддръжката му е именно на общината.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

На 07.03.2017 г. около 20:00 часа в гр. София на бул. Околовръстен път в посока от с. Гниляне към кв. Требич на около 200 м. преди кв. Кумарица, при което МПС марка и модел "....." с рег. .... попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя и понася щети по задна дясна и предна дясна гума, както и предна лява джанта и въздушна възглавница-амортисьор, преден, ляв. За механизма на ПТП съдът кредитира заключението на СТЕ и разпита на свидетеля И. П. Д., водач на процесния автомобил при ПТП.

Установява се от застрахователна полица ......, сключена между ..... като застрахован и ЗК ЛЕВ ИНС АД като застраховател е сключен договор за застраховка „каско” за периода 18.06.2016 г. – 17.06.2017 г. (л.4 от делото).

Договорът за застраховка е сключен при Общи условия.

По постъпило уведомление за щета на процесното МПС е образувана щета ......... Видно от доклад по щета стойността на причинените на описания л.а. "....." с рег. .... щети възлиза на 1 044.32 лева /с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лв./.

По делото е изготвено заключение на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице вредите, оценени от застрахователя съответстват на посоченият 2 механизъм на настъпването им и стойността им по средни пазарни цени възлиза на 1 224.48 лева, т.е. по – висок размер от претендирания размер от 1 044.32 лева /с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лв./.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза /ССЕ/, обезщетението в размер на 1 024.32 лв. е платено на собственика на увредения автомобил ....., като основанието за плащането на сумата е плащане по застрахователна полица ...... във връзка с щета .........

Според вещото лице с платежен документ от 17.06.2016 г. е изплатена в цялост застрахователната премия по застрахователен договор по полица ...... на стойност 2 806.02 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410 от от КЗ.

Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) деликтна отговорност на трето лице по отношение увредения - застрахован поради причиняване на застрахователното събитие.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

Установи се по делото, че между ..... като застрахован и ЗК ЛЕВ ИНС АД е бил сключен договор за имуществено застраховане по застраховка “каско”, по застрахователна полица, валидна към 07.03.2017 г. по отношение на л.а. "....." с рег. ..... Съдът намира възраженията на ответника и на третото лице – помагач за нищожност на договора, тъй като е неподписан, респ. вноските по него не са платени, за неоснователни по следните съображения.

По този въпрос и с оглед преодоляване на противоречивата съдебна практика е налице ТР № 1/07.03.2019 г. постановено по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. В мотивите на т.2а е посочено ясно, че липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД , като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради 3 което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.

Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС, ТК. Съдът намира, че настоящия случай е именно такъв още повече видно от неоспорената ССЕ с платежен документ от 17.06.2016 г. е изплатена в цялост застрахователната премия по застрахователен договор по полица ...... на стойност 2 806.02 лв., т.е. страните по него са били обвързани по договора, тъй като са изпълнили насрещните си задължения за плащане на премията, а и на застрахователното обезщетение, също видно от ССЕ.

На следващо място съдът намира, че се установиха по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – Столична община.

Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища са общинска публична собственост. Именно, това е и основанието на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.

Съдът като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП намира, че произшествието е настъпило на общински път. В тази насока 4 съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че не носи отговорност за обезщетяване на вредите, поради наличие на договорно правоотношение с третото лице – помагач по поддържане на пътя, тъй като това правоотношение касае единствено страните по него и не може да дерогира законовите задължения на ответника, възложени му по горецитираните разпоредби на Закона за пътищата.

Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки:

1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца);

2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа;

3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника;

4. Непосредственият причинител на вредата да има вина за причинените вреди;

Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл.

45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина.

Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага (намаляване на стойността или погИ.е на вещи, понасяне на разноски) или пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.

За реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо установяване на конкретната самоличност на преките извършители, а на 5 факта, че същите са причинили вредите при или по повод възложена им от лицето, срещу когото е насочен иска. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа независимо от това, дали извършването и става в течение на определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа (какъвто е процесният случай). За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа (в този смисъл Постановление 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС).

В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение.

Механизмът на ПТП се установява от свидетелските показания и от заключението на вещото лице по допусната СТЕ. Вещото лице посочва, че описаните ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.

Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6822042-3045-475e-8bae-79b064ed14c2