Решение № 1476 от 14.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2654/2025
- Вид
- Решение № 1476
- Подписан
- 14.12.2025
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63д, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 пр. трето · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 47, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 50 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1476 гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.ова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110202654 по описа за 2025 година установи следното:
Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Я. П., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, *****, срещу Наказателно постановление № 274/29.04.2025 г. издадено от Заместник -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл. 6, т. 1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се че то е незаконосъобразно. Сочи се, че на описаното в НП място на деянието е било неправилно определено. С тези аргументи се иска отмяната на НП.
1
В съдебно заседание въззивникът не се явява, а се представлява от адв.
Ч., ВАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител в лицето на ю. к. Стела Докова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В последното по делото заседание, не се явява, но депозира писмено становище, в която сочи, че НП е правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2025 г., около 10:08 часа от служител на "Общинска полиция" към ОД МВР – Варна – св. И. Н. било установено, че лек автомобил марка "Шкода" с рег. № В 65-91 ТЕ, собственост на възз. П. Я. П. е паркиран в гр. Варна, на бул. "Съборни" пред № 40, в зоната на действие на пътен знак В27. Около автомобила органите на реда не забелязали водача и други. Св. Н. преценили, че по начина, по който е паркиран автомобилът затруднява останалите участници в движението, след което пристъпили към съставянето на глоба с фиш. Възз. П. възразил срещу съставения му фиш. Затова св. К. Т., работещ на длъжност командир на отделение в Общинска полиция – Варна, на 10.04.2025 г. съставил срещу въззивника, АУАН № 00005200/10.04.2025 г., в който описал допуснатото от него на 24.03.2025 год. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на П. Я. П. и свидетеля Н., предявен и връчен.
Възз. го подписал с отбелязване: "не съм виновен" .
2
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция Наказателно постановление № 274/29.04.2025 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон определил на П. П. административно наказание "глоба" в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите К. Т. и И.
Н.. Изиска и приобщи писмени и веществени доказателства от Община Варна .
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди, писмо от Община – Варна, Решение № 04031 на името на жалб.П. издадена от МБАЛ "Св. Марина" ЕАД – Варна и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и Н.. Те са в унисон с приобщените по преписката писмени и веществени доказателства- фотоснимки.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от 3 закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивницата. Непосочването в АУАН и НП на обстоятелството кой е собственика на автомобила, не е процесуално нарушение от категорията да опорочи издадените АУАН и НП, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, който е санкциониран не като собственик, а като водач на автомобила.
В НП е посочено, че въззивникът е паркирал в зоната на действие на пътен знак В27, с което затруднява останалите участници в движението. С неточността посочена в НП, че се затрудняват останалите участници в движението, за съда не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за въззивника е пределно ясно за какво нарушение е наказана- затова, че паркирал в зоната на действие на пътен знак В-27. Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на останалите участници в движението или пък са се затруднили по какъвто и да било друг начин останалите участници в движението, т. к. това не е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението. Затова и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на въззивника, с посочването, че се затрудняват останалите участници в движението.
4
Няма спор, че на 24.03.2025 г. лек автомобил марка "Шкода" с рег. № В 65-91 ТЕ, собственост на възз. П. Я. П. е бил установен от общинските органи на пътното платно на гр. Варна, на бул. "Съборни" пред № 40, непосредствено след знак В-27.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП , пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарноразтоварни работи в присъствието на водача.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него /в присъствието на водача/. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община Варна, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било "паркирано", по смисъла на закона.
В случая, наложената от административно наказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП , която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си пътните знаци е регламентирано общо в чл. 6, т. 1 пр. трето от ЗДвП . Конкретизация на това 5 задължение е дадена в разпоредбите на чл. 38 от ЗДвП и Глава девета от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата, които регламентират вида и значението на пътните знаци. От анализа на нормативната уредба следва, че неспазване на предписанието на пътните знаци е налице при паркиране в зоната на действие на пътен знак В-27 –"Забранени са престоят и паркирането", което само по себе си означава и неправилно паркиране по смисъла на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП .
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – "Забранени са престоят и паркирането", а съгласно разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Няма спор по делото, че възз. е инвалид и притежава талон, удостоверяващ право за паркиране на определените за инвалиди места.
Цитираната от неговия проц. представител разпоредба на чл. 50 от ППЗДвП се отнася до пътни знаци В2, ВЗ, В14, В27 – само по отношение на престоя и В28, но не и за паркирането. Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо в случая не се касае за престой, а за паркиране по смисъла на ЗДвП.
Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са преценили, че се касае за допуснато нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП. По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, като макар да няма приложена декларация, възз. не оспорва, че именно той е паркирал МПС – т. е. че именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него. Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – "глоба" в размер на 20.00 6
/двадесет/ лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административно наказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като се е явил и е 7 участвал в първото по делото заседание, като е депозирал и писмено становище по делото, депозирано във второто по делото заседание и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОбщинаВарна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ . Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова над минималния размер, тъй като макар да липсва фактическа и правна сложност на случая, по делото и то по искане на проц. представител на възз. са проведени две съдебни заседания, които са ангажирали и подготовка и участие на проц. представител н наказващия орган. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение малко над минималния размер, а именно 100.00 /сто/ лв.
Разпечатката съдържа 47 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6819d8a-0ab6-4596-9bd4-03c6af058444