Решение № 3037 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3037 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100508101 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 3553 от 03.03.2025 г., постановено по гр. д. № 22595/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 141-и състав, М. З. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 2508,85 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 28.04.2023 г., 414,55 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.06.2019 г. до 20.10.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. - м.04.2021 г. в размер 7,92 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 28.04.2023 г., като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 2527,59 лв. и за периода и иска за сумата от 1,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „********, за който се води партида с аб. № ********.

Със същото решение М. М. З. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 2508,85 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 28.04.2023 г., 414,55 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.06.2019 г. до 20.10.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. - м.04.2021 г. в размер 7,92 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 28.04.2023 г., като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 2527,59 лв. и за периода и иска за сумата от 1,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „********, за който се води партида с аб. № ********.

1

С решението В. М. З. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1789,11 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. – м.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 28.04.2023 г., 414,55 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.06.2019 г. до 20.10.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. - м.04.2021 г. в размер 7,92 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 28.04.2023 г., като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 2527,59 лв. и за периода м.05.2019 г. – м.12.2019 г., като погасен по давност и иска за сумата от 1,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „********, за който се води партида с аб. № ********.

С постановеното решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на В.

М. З. сумата от 374,62 лв., разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза.

С решението М. З., М. М. З., и В. М. З. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София, ЕАД сумата от 634,38 лв., разноски в производството.

Срещу постановеното решение, в неговата осъдителна част, е депозирана въззивна жалба от ответниците, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че в противоречие с приетия по делото доклад, съдът за първи път в решението е приел, че ответниците М. З. и М. З. са подали отговор на исковата молба извън срока, поради което възражението им за давност се явява преклудирано. Твърдят, че изводът на съда за това, че отговорът бил подаден извън срока по чл. 133 ГПК, противоречи на събраните по делото доказателства. Посочват, че съобщението за връчване на исковата молба до М. З. е върнато с отбелязване „бащата на лицето отказва да приеме съдебните книжа. Търсеното лице не се открива на адреса при посещенията“, както и че по делото има разписка от 17.10.2023 г. за връчване на исковата молба на М. З., на която липсва нейният подпис. В същата бил посочен за получател В. З., но не е имало положен подпис за получаване, нито е отбелязано в какво качество е получил той съобщението. Сочи и че В. З. не е живял и няма адресна регистрация на адреса на М. З. и по тази причина В. З. е призован на друг адрес. Посочват, че В. З. не е лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК. Поддържат, че ответниците са получили за първи път отговор на исковата молба н 28.03.2024 г., когато В. З. е получил същата на различен адреса на останалите ответници и поради тази причина отговорът на исковата молба бил подаден в законоустановения едномесечен срок. Молят съда, в случай че приеме, че отговорът на исковата молба е подаден извън едномесечния срок, да възстанови срока за отговор, като приеме въззивната жалба за молба по чл. 64 ГПК. Излагат допълнителни съображения за неправилност на решението по отношение на размера на погасените по давност вземания.

Сочат, че съдът не е изложил мотиви по какъв начин е определил размера на мораторната лихва. Намират за необоснован извода на СРС и по отношение на реалното извършване на услугата, като посочва, че по делото не са налични доказателства относно това колко потребителите са обитавали имота, за да изчисли служебно топлинната енергия за топла вода. Молят съда да отмени решението и да отхвърли исковете.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответниците, чрез адв. С. Б., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства 2 по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответниците в качеството им на собственици на процесния недвижим имот и ищцовото дружество са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот, сключен при публично известни общи условия и по силата на който ответниците са задължение да заплащат продажната цена на доставената потребена топлинна енергия.

Спорен по делото се явява въпросът за количеството топлинна енергия и нейната стойност, както и за това дали има погасени по давност вземания. За установяване на количеството топлинна енергия е прието заключение на съдебнотехническа и допълнителна съдебнотехническа експертиза, които настоящият съдебен състав кредитира като обективни и обосновани. Съгласно констатациите на вещото лице за процесния период от 01.05.2019 г. до 31.05.2021 г. ищецът е отчитал уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, а отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.

Съгласно заключението в процесното жилище е имало един монтиран радиатор и един топлоразпределител. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга съгласно НТ. По данни на ищеца в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 4 броя потребителите при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно НТ чл. 69, ал. 2. Експертът е констатирал, че изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. Вещото лице е изчислило, че общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2019 г. – 31.05.2021 г. съгласно издадените изравнителни сметки от ищеца по пера възлиза на 7526,57 лева. Констатирало е, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът намира за основателно наведеното оплакване, че не е установен броят на живущите в процесния апартамент. В действителност по делото не са ангажирани доказателства за това, че потребителите на топлинна енергия в процесния апартамент са четирима, поради което стойността на сумата за топлинна енергия за подгряване на топла вода от 6649,60 лева следва да бъде намалена с ¼, доколкото по делото не се установява друг потребител извън ответниците по настоящия иск. Ето защо общото задължение за 3 топлинна енергия за подгряване на топла вода възлиза на 4987,20 лева, а общата сума за периода с включена топлинна енергия за сградна инсталация и за отопление на имот възлиза на 5864,17 лева (4987,20+876,97).

В аспекта на изложеното следва да се посочи, че всеки от въззивниците отговаря за 1/3 от общото задължение за топлинна енергия, т.е. всеки от ответниците е задължен за сумата от 1954,72 лева. С оглед формирания извод за наличие на вземане, следва да бъде разгледано възражението за погасителна давност.