Определение № 516 от 29.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Сливен, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500334 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на юрисконсулт Недков, пълномощник на "Агенция за събиране на вземания" със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, ********** против определение № 2347/24.07.2023г. по гр.д. № 714/2023г. на РС – Сливен, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на Г. Б. С., ЕГН**********, от гр.Сливен, ********** направените в заповедното производство разноски в размер на 400.00лв.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че в практиката си ВАС, като е взел предвид решение на СЕС е приел, че следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, чийто размер да е обоснован и справедлив, който отговаря не само на размера на адвокатското възнаграждение, но и на тежестта на извършената работа. Жалбоподателят счита, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е подзаконов нормативен акт противоречи на Закона за адвокатурата и на залегналия в него принцип за 1 справедливо адвокатско възнаграждение определящо се не само от размера на материалния интерес, но и от фактическата сложност на казуса, поради което същата не следва да бъде приложена, а дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи по справедливост. Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения следвало да служи на съда единствено за ориентир на присъжданите адвокатски възнаграждения.

Дължимото адвокатско възнаграждение следвало да е в съответствие с дължимото юрисконсултско възнаграждение, тъй като трудът им като юристи бил съотносим. Според жалбоподателя след като се търси адвокатско възнаграждение в исковото производство, не следва да се присъжда такова за направеното възражение за недължимост на задължението по заповедното производство, тъй като възражението дори не следвало да е мотивирано. Като предвиждал възможността възражението да не бъде мотивирано, на практика законодателят се бил дезаинтересовал от него. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено от 400.00лв. на 200.00лв.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П., пълномощник на Г. Б. С., ЕГН **********, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че с депозиране на възражението по заповедното производство е било поискано присъждането на адвокатско възнаграждение.

За доказване на тази претенция са били приложени адвокатско пълномощно и списък на разноските. Жалбоподателят не бил проявил процесуална активност за да провери, какви са претенциите на ответницата и своевременно да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Страната намира, че изложените в жалбата съображения са несъотносими към казуса. В отговора е посочено, че по заповедното производство са били търсени суми по три иска/ съответно три иска са били предявени за установяване на вземането, дължимото адвокатско взнаграждение е в размер на 1200.00лв. Минимално дължимото възнаграждение би било в размер на 600.00лв., а са били търсени 400.00лв., което е под законния минимум. В този смисъл претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Освен това делото не било с ниска степен на фактическа и правна сложност. Моли се да се потвърди обжалваното определение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

2

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.10.2022г. пред Рс – Сливен е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г. Б. С., ЕГН ********** от гр.Сливен,**************. Претендирано било задължение по три иска.

На 31.10.2022г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2668.

На 06.01.2023г. от името на длъжника – Г. С., чрез процесуалният му представител адв.П. било депозирано възражение за недължимост на присъдените суми. Към възражението били приложени договор за правна защита и съдействие, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство в размер на 400.00лв.

На 10.01.2023г., съдът се разпоредил заявителят да бъде уведомен за депозираното възражение, както и за възможността да предяви установителни искове за вземането си.

На 17.02.2023г. жалбоподателят депозирал искова молба за установяване на вземанията си пред РС – Сливен. По нея било образувано гр.д. № 714/2023г. Препис от исковата молба бил изпратен на ответника С., която в срок депозирала отговор на исковата молба. Отговорът бил депозиран чрез пълномощника на страната – адв.П..

С определение № 2054/29.06.2023г. съдът извършил доклад по реда на чл.140, ал.1 от ГПК. Той дал правна квалификация на трите предявени иска.

На 11.07.2023г. ищецът депозирал молба за оттегляне на предявените искове. Същият поискал производството по делото да бъде прекратено.

С определение № 2235/12.07.2023г. производството по делото било прекратено, а ищецът бил осъден да заплати деловодни разноски по исковото производство в размер на 450.00лв.

На 12.07.2023г. ответната страна поискала да и се присъдят деловодните разноски по заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

Ищецът по делото пък депозирал молба за изменение на разноските по реда на чл.248 от ГПК по исковото производство.

3

С определение № 2347/24.07.2023г., съдът се произнесъл по двете направени искания за разноски като осъдил жалбоподателя да заплати деловодни разноски по заповедното производство в размер на 400.00лв.

Жалбоподателят бил уведомен за постановеното определение на 24.07.2023г. чрез Системата за електронно връчване (СЕВ). Частната жалба била депозирана на 26.07.2023г. (СЕВ), в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законния срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че твърденията на жалбоподателя за незадължителност на разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съда е напълно лишено от основание. Действително залегналия в европейското и българско законодателство принцип е, че адвокатските възнаграждения следва да съответстват на тежестта на действителната правна и фактическа сложност по дадения казус. Жалбоподателят обаче не е този, който ще прецени, каква е действителната правна и фактическа сложност. Законодателят не му е дал тези правомощия. Разпоредбите на Наредба № 1/2004г. ЗМРАВ имат единствено ориентировъчен характер. Те определят рамките, под които съдът не следва да определя дължимото адвокатско възнаграждение.

Обстоятелството, че някой е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна не означава, че то действително ще бъде намалено от съда. Намалянето на адвокатското възнаграждение е само правна възможност целяща избягването на злоупотреби с право. Съдът обаче извършва преценка относно дължимото възнаграждение само дотолкова, доколкото то надвишава минималния размер. Съдът не може да присъди по – малко адвокатско възнаграждение от посочения в Наредба №1/2004г. минимум, освен ако правоимащата страна не е поискала по – малко възнаграждение.

На следващо място са неоснователни възраженията относно прекомерността на адвокатското възнаграждение в заповедното производство поради депозирането единствено на „възражение“ по издадената заповед за изпълнение. Правната помощ оказвана от адвокатите/юристите по заповедното производство се обективира в депозирането на „възражение“ със 4 съдържание отричащо дължимостта на присъдените суми, но за да се стигне до този акт адвокатът следва да се запознае в цялост с делото и да даде компетентен, професионален съвет на своя доверител. Ако законодателят е считал, че адвокатската дейност по заповедното производство е незначителна, то той би разпоредил в някой от нормативните актове да бъде присъждано занижено възнаграждение (такива други хипотези съществуват).

Необходимо е да се отбележи, че не напразно законодателят е предвидил различен подход при определяне на адвокатското и юрисконсултско възнаграждение. Аргументите на жалбоподателя в тази насока са обясними, но без правна тежест.

На последно място следва да се посочи, че по заповедното производство, при предявени три иска, ответната страна е доказала заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв., което е под законния минимум, поради което обжалваното определение не следва да се измени.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на юрисконсулт Недков, пълномощник на "Агенция за събиране на вземания" със седалище и адрес на управление гр.София, Столична община, ********** против определение № 2347/24.07.2023г. по гр.д. № 714/2023г. на РС – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5