Определение № 478 от 06.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив , 06.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20215300501630 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез пълномощника му адв. В.Н., срещу Заповед №4489 от 18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №7863 по описа за 202 1г. на Пловдивски районен съд, ХVIII гр. с., в частта й, с която е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. С. К., ЕГН **********, за сумите от 112,47 лв.- неустойка по допълнително споразумение от 30.11.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за предсрочно прекратяване на договора; 62,46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.04.2018г. с предпочетен номер +**************; 43,78 лв.разлика между преференциалната обща лизингова цена на предоставеното устройство по договор за лизинг от 04.12.2017г. и цената на устройството без абонамент. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

1

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение на посочените вземания, първоинстанционният съд е изложил съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи дължимост на претендираните неустойки, са неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като неустойките са равни на цената на самата услуга и позволяват на доставчика да получи същата, независимо че след прекратяването на договора не предоставя услугата, както и че не отчитат обема на неизпълнението на потребителя и евентуалните вреди за търговеца от същото. По отношение на претенцията за разликата между цената на предоставеното устройство по договора за лизинг и цената му без абонамент, съдът е приел, че същата се основава на неравноправна клауза, в която липсва конкретизация за размера на задължението, което би могло да възникне за потребителя при предсрочното прекратяване на договора и в този смисъл не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземания за неустойки по допълнително споразумение от 30.11.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; и по договор за мобилни услуги от 23.04.2018г. с предпочетен номер +*************** ; договор за мобилни услуги от 19.07.2018г. и допълнително споразумение към него от 28.08.2018г., подробно описани в заявлението. Видно от приложените към заявлението заверени копия от договора и допълнителното споразумение, в тях са налице идентични клаузи, съгласно които в случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на 2 потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер, като в договора е предвидено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.

„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

Налице е обоснована вероятност да е неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.13 и т.19 от ЗЗП и клаузата от допълнителното споразумение от 30.11.2017г., предвиждаща че в случаите на предоставено устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.

Посочената клауза позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, а доколкото препраща към ценовата листа на оператора към някакъв бъдещ момент, то не позволява на потребителя при сключването на договора да прецени икономическите последици от него. Ето защо 3 заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания не следва да бъде издавана.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед №4489 от 18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр. д. №7863 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, ХVIII гр. с., в частта й, с която е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК

130460283, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. С. К., ЕГН **********, за сумите от 112,47 лв.- неустойка по допълнително споразумение от 30.11.2017г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************** за предсрочно прекратяване на договора; 62,46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.04.2018г. с предпочетен номер +*******************; 43,78 лв.- разлика между преференциалната обща лизингова цена на предоставеното устройство по договор за лизинг от 04.12.2017г. и цената на устройството без абонамент.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4