Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 04.05.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 134/2022
Вид
Решение № 138
Подписан
04.05.2022
В сила
04.05.2022
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. ХАСКОВО, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500134 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260002/06.01.2022 г. по гр.дело № 2834 по описа на съда за 2021 г.

Районен съд- Хасково осъжда А. И. А., с ЕГН **********, от гр.*** , да заплати на „Гаранционен фонд“, гр.София, ул.“Граф Игнатиев" № 2, ет.4, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул."Шести септември" № 161, вх.В, ап.16, адв.дружество „М.", сумата от 1 579,50 лева, представляваща изплатено на собственика на увредения автомобил от „Гаранционен фонд“ обезщетение по щета № ***г. за нанесени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 01.12.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 698,18 лева.

Недоволен от решението е останал въззивникът А. И.А., който чрез назначения му особен представител го обжалва с оплакване за неправилност и незаконосъобразност.

Изложени са съображения, че при определянето на размера на обезщетението, което следва да бъде заплатено, съдът не се е съобразил с годината на производство на автомобила, неговото натрупано овехтяване, съответно неговата стойност, поради което сумата, която е определил като обезщетение била значително завишена. Изложени са подробни съображения във връзка със събраните по делото доказателства, които според пълномощника на страната не водели до извод такъв, какъвто е направен от 1 първоинстанционния съд. Твърди се,че поканата за плащане не е достигнала до ответника, поради което не била нА.це вА.дна регресна покана за доброволно изплащане на претендираната сума и не били нА.це предпоставките за реА.зиране на имуществената отговорност на ответника в производството пред Районен съд – Хасково. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково и да отхвърли претенцията на „Гаранционен фонд"срещу ответника като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. е

Не се спори по делото, че при пътно- транспортно произшествие настъпило на 16.11.2015г.в гр.***, на ул.***, ответникът А.И. А., управлявайки л.а. „Фолксваген Венто", с рег. № ***, собственост на М.А.Х., навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещото се там МПС - „Фиат Мареа", с рег. № ***, собственост на Д.Р.Т. Видно от протокол за ПТП № ***г. на 16.11.2015г.в гр.***,по ул.***, на около 20 метра след кръстовището с ул.***, е настъпило ПТП, като А.И. А., водач на л.а. „Фолксваген Венто", с рег. № ***, собственост на М. А. Х. поради неправоспособност и движение с несъобразена скорост губи контрол над МПС и навлиза вляво в лентата за насрещно движение, като реА.зира ПТП - удря МПС - „Фиат Мареа", с рег. № ***, собственост и управляван от Д.Р.Т.

На водача А.И.А. били съставени АУАН серия Г № ***г. и НП № ***г., влязло в сила на 24.02.2016г., видно от представеното по делото и прието писмено доказателство писмо от 08.11.2021г. на началник Сектор ПП-***.

Извършената справка в базата данни на Гаранционен фонд е установила, че към 16.11.2015г. МПС, с рег. №*** няма застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите. С протокол № 25/29.06.2016г., опис на претенцията и въз основа на заключение на техническа експертиза, нанесените щети на МПС - „Фиат Мареа", с рег. № ***, собственост и управляван от Д.Р.Т. са оценени на 1 579,50 лева.Сумата от 1579,50 лева била изплатена на Д.Р.Т. на 05.07.2016 г., с преводно нареждане за кредитен превод. Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза „Гаранционен фонд“ е изплатил обезщетение по щета № ***г. на Д.Р.Т. в размер на 1579.50 лева по сметката му, открита в „Банка ДСК".

На ответника А.И.А. била отправена писмена покана, с която е поканен да възстанови сумата от 1679,50 лева, включваща обезщетението и 10 лева разходи по ликвидация, на основание чл.558, ал.7 от КЗ, в седемдневен срок от получаване на поканата.

Видно от отбелязването в известието за доставяне, писмото е получено лично от ответника А.И. А., на 16.12.2016г.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба относно размера на щетата и становището, че размерът е прекомерен и несъответстващ на действителната стойност на автомобила, по делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза.

Видно от заключението на авто-техническата експертиза, от техническа гледна точка при осъществяване на описания механизъм на ПТП в исковата молба и в протокола за ПТП, е възможно да бъдат повредени именно частите и детайлите на лек автомобил „Фиат Мареа" с рег. № ***, за които „ Гаранционен фонд“ е изплатил обезщетение. НА.це е причинно-следствена връзка между описания в исковата молба и в протокола за ПТП механизъм на ПТП и настъпилите повреди по лек автомобил „Фиат Мареа" с рег.

№***.Стойността на вложените при ремонта на лек автомобил „Фиат Мареа" с рег. № *** труд, нови части, детайли и консумативи, с включен ДДС, към датата на ПТП би била 4679,37 лева.Размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на повредения автомобил, считано към датата на ПТП и след отчитане амортизацията на автомобила, възлиза на 2 183,26 лева.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба по отношение на поканата за плащане отправена до ответника и становището,че поканата не е била връчена на ответника по надлежния ред, по делото е прието известие за доставяне, в което е отбелязано, че поканата за плащане е била връчена лично на А.И. А.. Доказателства в противна насока не са представени, поради което следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за изплатеното от страна на ищеца обезщетение по щета № ***г. в размер на 1579,50 лева.

Към датата на ПТП настъпило на 16.11.2015 г. в гр.*** за автомобила управляван от ответника А.И.А. няма сключена задължителна застраховка „ГО“, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм/.Ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение за нанесени имуществени вреди.Видно от представените по делото писмени доказателства размерът на имуществените вреди е 1 579,50 лева, която сума е изплатена от „Гаранционен фонд“ на собственика на увредения автомобил, видно от представеното преводно нареждане и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

3

След изплащане на обезщетението „Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното,като основателността на предявения иск с правно основание чл.288, ал.1,т.2 от КЗ /отм./ е обусловена не само от нА.чието на непозволеното увреждане и нанесените вреди, а и от нА.чието на изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ, след изплащане на обезщетението по ал.1 застрахователят встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, като именно с изплащане на застрахователното обезщетение той се суброгира в правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата.Видно от представения протокол за ПТП и от заключението на съдебната автотехническа експертиза виновен за настъпването на процесното ПТП е ответникът по делото, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е нанесъл имуществени вреди на МПС - „Фиат Мареа", с рег. № ***, собственост и управляван от Д.Р.Т, на който ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1579,50 лева. С факта на изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя възниква правото да иска възстановяване на тази сума от причинителя на вредата,ответника по делото, който дължи на ищеца сумата в размер на 1 579,50 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди на МПС „Фиат Мареа", с рег. №***, собственост и управляван от Д.Р.Т.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди с препращане към мотивите на решението по реда на чл. 272 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна „Гаранционен фонд“, гр.София, следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 335,00 лв. – депозит за особен представител за въззивната инстанция.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/06.01.2022 г. на РС-Хасково по гр.дело № 2834/2020 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А.И.А., с ЕГН **********, от гр.***, да заплати на „Гаранционен фонд“, гр.София, ул.“Граф Игнатиев" № 2, ет.4, със съдебен адрес - гр.Пловдив, ул."Шести септември" № 161, вх.В, ап.16, адв.дружество „М." разноски за въззивното производство в размер на 335,00 лева – депозит за особен представител за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5