Определение № 3583 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3583 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502972 по описа за 2025 година

Производството по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Кеш Пойнт България ЕООД, ЕИК 207079835 срещу Определение № 3 123 от 09.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 2 307/2024 г. на Районен съд Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по първоинстанционното дело Решение № 146 от 19.03.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено на ищеца възнаграждение за един адвокат.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт и се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като не присъди на ищцата заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, т.к. от представения договор за правна помощ било невъзможно да се установи, че оказаната такава е за конкретното дело - доколкото номера на същото не е посочен в договора, не е посочен в същия и предмета на делото. Евентуално – въззивният съд да намали присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство поради прекомерност. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор за неоснователност на частната жалба от ищцата Х. Ч. чрез адв. Р. П.. Поддържа, че искането по чл. 248 ал. 1 вр. чл. 78 ал. 5 от ГПК не е обосновано – липсват изложени конкретни доводи за несъответност между адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, поради което и с оглед вида и характера на спора по делото, събрания доказателствен материал и броя на проведените заседания адвокатския хонорар от 700 лв. не е прекомерен. Претендира направените за настоящото производство по чл. 248 ал. 3 от ГПК разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като 1 така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решението № 146/19.03.2025 г. по гр.д. № 2 307/2024 г. по описа на РС – Асеновград съдът е признал за установено да е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК / не е посочен начина на формиране на ГПР по кредита и същевременно е установено, че посочения в договора ГПР не е действителния, т.к. е налице невключен в ГПР задължителен разход – неустойка за недадено обезпечение, при включването на който разход ГПР се явява и в размер над максимално установения от императивната разпоредба на чл.19 ал. 4 от ЗПК /, сключения между Х. Н. Ч., ЕГН – ********** и „ Кеш Пойнт България „ ЕООД Договор за потребителски кредит № 1015675 от 09.02.2024 г..

Решението е влязло в сила като необжалвано.

В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник – адв. Р. П., с договорено и заплатено изцяло / в брой / възнаграждение в размер на 700 лв. – ДПЗС на лист 17 от първоинстанционното дело. Горното деклариране в договора относно извършеното плащане и начина му / в брой / е достатъчно да го удостовери – т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК.

По делото е било проведено едно съдебно заседание, без явяване на страните и процесуалните им представители. Събрани са само писмени доказателства – договора за кредит / приложен към ИМ / и СЕФ за предоставената на потребителя информация / приложен към отговора на ИМ /.

С постановеното по делото решение съдът е присъдил на ищцата възнаграждението изцяло, без да коментира възражението на ответното дружество по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност.

По молба на ответното дружество за изменение на решението в частта относно присъденото възнаграждение, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 3 123 от 09.07.2025 г., с което е оставил искането без уважение, като е приел, че то не е мотивирано – няма изложени доводи защо цената на адвокатския труд в случая не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като и съдът не намира такова несъответствие, т.к. „ делото е с фактическа сложност, с оглед проведените заседания, събрания доказателствен материал, спецификата на спора „. Възражението на молителя, че възнаграждението не следва да бъде присъждано, т.к. не е платено / липсвали разписка, фактура или друг документ, установяващ плащане / не е разгледано от съда.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за неправилно.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът и третите лица не са обвързани от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/, като възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия.

Настоящата инстанция намира, че в случая делото е с невисок материален интерес и невисока фактическа и правна сложност – кумулативно. Решено е в едно открито съдебно заседание без явяване на процесуалните представители на страните, в което заседание са 2 приети договора за кредит и СЕФ - представени към исковата молба и отговора на същата, при наличие на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска. В този смисъл и доводите в молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК във вр. с размера на възнаграждението за адвокат на насрещната страна, т.е. не е вярно посоченото от съда, че възражението на молителя за прекомерност не е било обосновано. С оглед изложеното определеното възнаграждение в размер от 700 лв. настоящият съд намира да е прекомерно по см. на чл. 78 ал. 5 от ГПК, като справедливото такова в конкретния случай с оглед горепосочените критерии / вида на иска, неговия интерес, фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия, положения квалифициран труд от защитника / да е в размер на 450 лева.

Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че ДПЗС и пълномощното между ищцата и адв. Р. П. не могат да бъдат отнесени към конкретното дело, съответно заплатеното от ищцата на адвоката възнаграждение не се установява да е за това дело, т.к. в същите не били посочени нито предмета на делото, нито неговия номер. В ДПСЗ и пълномощното изрично е посочено, че е за завеждане на дело срещу „ Кеш пойнт България „ ЕООД и неговото водене до приключването му във всички инстанции. Т.е. те датират отпреди образуването на делото, приложени са към исковата молба, към който момент няма как да е бил известен номера на делото. Досежно предмета, не се установява – не се и твърди, от дружеството – жалбоподател наличие на съществуващи между него и ищцата спорни материални права по други правоотношения, предмет на съдебен спор. Освен това, в нито един момент от висящността на делото, ответното дружество не е оспорило представителната власт на адв. П. по него, възражението се прави за пръв път в настоящата частна жалба по чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното обжалваното определение се отменя и искането по чл. 248 ал. 1 вр. чл. 78 ал. 5 от ГПК като основателно се уважава.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 3 123 от 09.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 2 307/2024 г. на Районен съд - Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на „ Кеш Пойнт България „ ЕООД, ЕИК 207079835 по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 146 от 19.03.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено на ищцата Х. Н. Ч., ЕГН – ********** възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лв., вместо което Постановява: .

Изменя Решение № 146 от 19.03.2025 г. по гр.д. № 2 307/2024 г. по описа на Районен Съд – Асеновград в частта, с която „ Кеш Пойнт България „ ЕООД, ЕИК 207079835 е осъдено да заплати на Х. Н. Ч., ЕГН – ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., като Намалява този размер от 700 лв. на 450 / четиристотин и петдесет / лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4