Определение № 240 от 21.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Ямбол, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500114 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на С. И. М. от гр.**** чрез пълномощник адв.Ю. Н. – САК против определение рег.№ 50/23.01.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 761/2025 г. по описа на ТРС, с което съдът е оставил без уважение искането й за спиране на изпълнението на заповед рег.№ 618/23.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по делото. Определението се счита за неправилно и незаконосъобразно, поради което се желае отмяната му.

Жалбоподателката счита, че тъй като вземането е по договор за потребителски кредит с физически лица, то по отношение на последните следва да се прилагат защитните механизми на чл.143 от ЗЗП, тъй като те за потребители по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. В молбата за спиране на принудителното изпълнение са въведени изрични възражения за наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия, като са цитирани и конкретни клаузи, свързани с начина на определяне лихвата по кредита и възможността банката едностранно да я променя. От определението на районния съд е видно, че съдът не е извършил проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия към него, на които се основава вземането, претендирано със заявлението. Според жалбоподателката в случая е налице уговорка в договора за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание, което е неравноправна клауза и е предпоставка за уважаване на искането за спиране на принудителното изпълнение.

В срока по чл.276 от ГПК насрещната страна – заявителя в заповедното производство „Банка ДСК“ АД гр.**** е депозирал отговор по частната жалба, с който оспорва същата и желае да не бъде уважавана. Длъжникът в искането си за спиране се е позовал на общи и бланкетни твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и клаузи от общите условия. Липсва индивидуализиране на конкретни договорни разпоредби, за които да се твърди неравноправност, нито се посочва в какво се изразява тяхната неравноправност.

Не е ангажирал доказателства, нито е обосновал вероятна неоснователност на вземането, както и не са налице неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 29.07.2015 г.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и заявителя, както и с делото на ТРС, образувано като заповедно производство, приема за установено 1 следното:

Ч.гр.д. № 761/2025 г. по описа на РС Тополовград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител „Банка ДСК“ АД – София и длъжници С. И. М. и О.М.М., двамата от гр.**** за сумата 16 993,81 лв. главница; договорна лихва в размер 5456,46 лв. за периода 30.04.2018 г. – 30.07.2022 г.; санкционна лихва от настъпване на изискуемост в размер 2351,62 лв. за периода 30.04.2018 г. – 30.07.2022 г. и санкционна лихва след настъпване на изискуемост в размер 6943,19 лв. за периода 31.07.2022 г. – 21.10.2025 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавни учреждения, общините или извлечение от счетоводните книги на банка /чл.417, ал.1, т.2 от ГПК/. Със заявлението е поискано също така издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за сумата 539,67 лв., платена ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ АД за сметка № 11/0000006127187824/22.20.2025 г., договор за кредит Експресо-Смарт/карта № 416755 за предоставен на С. И. М. и О.М.М. потребителски кредит в размер на 24 500 лв. В извлечението от счетоводни книги общата дължима сума по кредита е посочена като сбор от общия размер на дължима главница, дължима договорна лихва, обзещетенията за забава.

Посочено е, че датата на изискуемост на кредита е настъпила на 31.07.2022 г. като са непогасени 52 бр. месечни вноски, които са изброени поотделно. От представените договор за кредит е видно, че съгласно част I чл.8 от договора за кредит лихвеният процент е фиксиран в размер на 8,25 % на година за целия срок на договора. Съгласно чл.8.2 е предвидено, че в случаите на чл.8 ал.5 от част II ГЛП по т.8 се увеличава с 0,5 процентни пункта, а по чл.8.3 при прекратяване на договор за пакет от продукти и услуги „SMART пакет“ ГЛП по т.8 се увеличава с 0,2 процентни пункта. Посоченият чл.8 ал.5 от част II касае ангажираността на работодателя на кредитополучателя за превод на заплатата по разплащателната сметка на кредитополучателя като при спиране на преводите на работната заплата по тази сметка, лихвата по главницата се завишава по реда на чл.8.2 от част I на договора.

Съдът е уважил заявлението на „Банка ДСК“АД като първо е издал разпореждане рег.

№ 621/23.10.2025 г., в което е извършил преценка относно редовността на документа по чл.417 ГПК, както и е установил липсата на отрицателни предпоставки за издаване на заповед и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с рег. № 618/23.10.2025 г. за всички претендирани по заявлението суми, включително ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В указания в заповедта за изпълнение едномесечен срок от връчването й, длъжниците М. на 19.12.2025 г. са депозирали възражения по чл.414 от ГПК, както и на същата дата С.М. е депозирала молба за спиране на принудителното изпълнение по издадената заповед, без предоставяне на обезпечение. Съображенията на длъжника М. за основателност на това нейно искане са идентични с тези, посочени в частната жалба, разглеждана в настоящото производство, а именно: Налице е неравноправност на клаузи в договора за кредит и клаузи от общите условия на „Банка ДСК” ЕАД. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В общите условия трябва да е ясен начина на формиране на лихвата. В хипотезата на сключен договор за кредит, съответно в общите условия към него, няма уговорена клауза, в която е регламентиран реда и начина, по който се предвиждат увеличения на лихвения процент, а единствено са изброени съответните обективни обстоятелства, при които е предоставено право на банката едностранно да променя лихвения процент.

ТРС с обжалваното определение рег. № 50/23.01.2026 г. е оставил без уважение 2 искането на длъжника М. за спиране на изпълнението на издадените заповед, изпълнителен лист и изпълнително производство, като е счел, че не са налице предпоставките на чл.420, ал.1 и ал.2 от ГПК за уважаване на искането за спиране.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за това, че в случая не се установява наличие, на която и да е от предпоставките за спиране на изпълнението на чл.

420 ГПК по ал. 1 или по ал. 2.

Длъжникът не е представил надлежно обезпечение за кредитора по чл.180 и 181 от ГПК, тъй като се позовава на чл.420 ал.2 т. 2 от ГПК, когато обезпечение не е необходимо след като искането за спиране е подкрепено от убедителни доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Въззивният съд счита, че не са налице предпоставки за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, доколкото длъжникът не е представил каквито и да е доказателства за това, че не дължи вземането, за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит или за неправилно изчислен размер на задълженията на потребителя. Такива изводи не могат да бъдат направени въз основа на представените от банката – заявител писмени доказателства, които са били преценени по реда на чл.418 от ГПК от заповедния съд при издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. От обсъдените по-горе клаузи, регламентиращи лихвите по договора за потребителски кредит не може да се направи извод за тяхната неравноправност. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора и няма предвидено едностранно изменение на същия от страна на банката. В чл.8.2 и 8.3 е предвидено завишаване на лихвения процент, както и с колко при настъпването на конкретно посочени обстоятелства - при прекратяване на договор за пакет от продукти и услуги „SMART пакет“ и при спиране на преводите на работната заплата по разплащателната сметка на кредитополучателя. Т.е. уговорката в договора за промяна в лихвения процент от страна на банката съществува в процесния договор, но не се преценя за такава, водеща до неравноправност на тези клаузи, тъй като в същите са посочени конкретни обстоятелства при настъпването, на които това ще се случи и в какъв размер. По този начин клаузите, касаещи промяната на лихвата са индивидуално уговорени, изписани са ясно и разбираемо и в предпоставките, за да се случи това е посочена конкретна причина, която не е единствено в действията на банката. По тези съображения въззивният съд счита, че в конкретния договор за потребителски кредит не са налице неравноправни клаузи във връзка с определяне на лихвения процент като цяло и неговото изменение в частност.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилно определение, с което е оставил без уважение искането на длъжника М. по чл.420 от ГПК за спиране изпълнението на заповедта, което следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. М., ЕГН ********** от гр.****, ж.к.****бл.**вх.**, ап.** чрез пълномощник адв.Ю. Н. – САК против определение рег.№ 50/23.01.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 761/202 г. по описа на ТРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4