Решение № 10371 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10371 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110125617 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост в ****, подадена чрез председателя на Управителния съвет В.З.Б., срещу „****“ ЕООД, а в условията на евентуалност – срещу „****“ АД, с която са предявени осъдителни искове за сумата от 13 251.76 лв. – неплатена част от годишните вноски за 2019 г. към фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.01.2019 г. до 01.05.2019 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че „****“ ЕООД в качеството си на частен правоприемник по силата на преобразуване чрез отделяне от „*****“ АД, е придобило на 02.05.2019 г. правото на собственост върху самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, а именно: апартамент № 302, апартамент № 304, апартамент № 305, апартамент № 404, апартамент № 504, апартамент № 505, апартамент № 602, апартамент № 604, апартамент № 704, апартамент № 804, апартамент № 805, апартамент № 904, апартамент № 1002, апартамент № 1004, апартамент № 1005 и апартамент № 1008. Посочва, че на проведено на 06.08.2018 г.

Общо събрание на етажните собственици е взето Решение № 6, с което е създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и са определени годишни парични вноски – по 84.87 евро за кв. м. от притежаваните от всеки етажен собственик идеални части от общите части на сградата.

Излага, че е издал проформа фактура на „****“ ЕООД за сума в размер на 39 755.27 лв., представляваща общ размер на дължимите годишни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г. за всички притежавани от него самостоятелни обекти в сградата, но посоченото дружество е заплатило само 26 503.51 лв., с което е погасило вноските, дължими за периода от 02.05.2019 г. до 31.12.2019 г., позовавайки се на датата на отделянето. Счита, че съгласно чл. 11.3.1. и сл. от публикувания План за преобразуване по силата на отделянето „*****“ АД е прехвърлило на главния ответник всички неуредени вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърляните материални активи, каквито са правата на собственост върху самостоятелните обекти в процесната етажна собственост, още повече че е предвидена в чл. 263л, ал. 1 ТЗ солидарна отговорност за всички участващи в преобразуването дружества за задължения, възникнали до датата на преобразуването. В случай на отхвърляне на иска срещу главния ответник моли да бъде осъден евентуалният 1 ответник да плати сумата в качеството си на универсален правоприемник на „*****“ АД /заличен търговец/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от главния ответник „****“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че е частен правоприемник на „*****“ АД – в частта на имуществото, отделено с Плана за преобразуване, което му е прехвърлено, поради което е собственик на посочените в исковата молба недвижими имоти. Оспорва дължимостта на процесната сума при твърдения, че задълженията за месечни вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ за исковия период не са му били прехвърлени. Излага, че в Приложение № 11.3.1. „Други вземания и задължения“ към Плана за преобразуване са конкретизирани изрично правата и задълженията, които преминават в неговия патримониум след преобразуването, но в него не са посочени процесните задължения, като те не фигурират и в приложенията към Доклада на Съвета на директорите на „*****“ АД по чл. 262н ТЗ, нито в Протокол от 03.05.2019 г. Оспорва да е налице солидарна отговорност между участващите в преобразуването дружества по отношение на процесните задължения, като твърди, че те са останали за „*****“ АД, а понастоящем са за нейния универсален правоприемник „****“ АД. Релевира възражение за нищожност на чл. 11.3.1. от Плана за преобразуване поради противоречието му със закона – с чл. 262ж, ал. 3, т. 1 ТЗ, като твърди, че в Плана за преобразуване следва да е налице точно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към всяко новоучредено дружество, без да се посочва, че клаузата ще се прилага и при всички неуредени вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърляните обекти на недвижима собственост. Счита, че претендираните от ищеца вземания са станали изискуеми след преобразуването и не са могли да бъдат прехвърлени преди това по силата на Плана за преобразуване, а са останали за „*****“ АД /заличен търговец/. Моли за отхвърляне на главния иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от евентуалния ответник „****“ АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че въпреки разпоредбата от ТЗ, според която за задължението отговарят солидарно преобразуващото се дружество, съответно неговият правоприемник „****“ АД, и новоучреденото дружество „****“ ЕООД, в случая с оглед чл. 11.3.1. от Плана за преобразуване задълженията на „*****“ АД, възникнали по повод прехвърляните обекти на недвижима собственост, са преминали върху главния ответник и процесната сума следва да се претендира от него. Изтъква, че вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ се явяват необходими разноски, чийто длъжник – собственикът на имота, е посочен в ЗУЕС, а размерът е определен с решение на Общото събрание, обвързващо всички собственици, с оглед на което не е задължително изричното им посочване в Плана за преобразуване, щом в него са посочени недвижимите имоти. Счита, че всички задължения за вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, свързани с прехвърлените самостоятелни обекти, са преминали в патримониума на новоучреденото дружество по силата на закона поради характера им на разноски, като моментът на настъпване на изискуемостта е без значение, още повече че в случая изискуемостта на задължението не е настъпила след преобразуването, защото е приложим чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, а не ЗЗД. Намира за недопустимо възражението на главния ответник за нищожност на клаузата на чл. 11.3.1. от Плана за преобразуване поради наличието на специален ред по чл. 263о ТЗ за установяване на нарушение при преобразуването, изискващ при твърдяна нищожност да бъде атакуван чрез иск като нищожен целият План за преобразуване, а не отделна клауза от него, за което е предвиден преклузивен срок. Евентуално сочи, че възражението за нищожност е неоснователно, защото съответната клауза е ясна, а при неяснота подлежи на тълкуване. Счита, че процесната сума е дължима като годишна такса, а не като месечна, като волята на преобразуващото се дружество е била цялото задължение да бъде прехвърлено на новия собственик с Плана, независимо че за част от периода той не е бил собственик на 2 самостоятелните обекти в сградата. Моли за отхвърляне на евентуалния иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно пасивно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за неплатени задължения към етажна собственост – част от годишни вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.01.2019 г. до 01.05.2019 г.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че съответният ответник е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост; 2) че е взето решение на Общото събрание на етажната собственост за конкретен размер на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период; 3) притежаваните от съответния ответник идеални части от общите части на етажната собственост; 4) изискуемост на вземането; 5) прехвърлянето в патримониума на главния ответник, респ. на евентуалния ответник, на процесните задължения.

В случая липсва спор между страните, че в процесната сграда има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните правила на ЗУЕС /по аргумент от противното от чл. 3 ЗУЕС/.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, а според ал. 2 средствата във фонда се набират от: ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на Общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната; други източници.

В случая с Определение № 26267/06.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване вземането на Решение № 6/06.08.2018 г. на Общо събрание на етажните собственици, с което е създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и са определени годишни парични вноски – по 84.87 евро за кв. м. от притежаваните от всеки етажен собственик идеални части от общите части на сградата. Страните не спорят, че решението на Общото събрание е влязло в сила. Ето защо съдът приема, че е налице влязло в сила решение на Общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, действащо и през исковия период, съгласно което собствениците на самостоятелни обекти в сградата са задължени да заплащат към етажната собственост вноски в създадения фонд „Ремонт и обновяване“.

Страните не спорят, че през исковия период собственик на процесните имоти е била „*****“ АД, а с Определение № 26267/06.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че вноските за тези имоти във фонд „Ремонт и обноняване“ за периода 01.01.2019 г. – 01.05.2019 г. възлизат на сума в общ размер на 13 251.76 лв. Следователно ищецът е имал вземания срещу „*****“ АД за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2019 г. – 01.05.2019 г. в общ размер на 13 251.76 лв., като изложените от главния ответник доводи във връзка с изискуемостта на тези вземания са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.

От вписванията в ТРРЮЛНЦ се установява, че „****“ ЕООД е възникнало на 02.05.2019 г. в резултат на преобразуване на „*****“ АД по реда на чл. 262г ТЗ – чрез 3 отделяне на еднолично търговско дружество, след което на 12.11.2019 г. е извършено второ преобразуване на „*****“ АД по реда на чл. 262 ТЗ – чрез вливането й в „****“ АД, и „*****“ АД е прекратено и заличено като търговец. Следователно главният ответник се явява негов частен правоприемник, а евентуалният ответник – негов универсален правоприемник.

С Определение № 26267/06.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че „****“ е придобило собствеността върху апартамент № 302, апартамент № 304, апартамент № 305, апартамент № 404, апартамент № 504, апартамент № 505, апартамент № 602, апартамент № 604, апартамент № 704, апартамент № 804, апартамент № 805, апартамент № 904, апартамент № 1002, апартамент № 1004, апартамент № 1005 и апартамент № 1008 в процесната етажна собственост на 02.05.2019 г. по силата на преобразуването – отделяне от „*****“ АД.

Единственият спорен по делото въпрос се свежда до това кой следва да носи отговорност за процесните задължения – частният или универсалният правоприемник на преобразуващото се дружество. По този въпрос съдът намира следното:

Законът определя, че обект на правоприемство при преобразуване на търговските дружества е имуществото на преобразуващото се дружество, респ. търговското предприятие. Правоприемството настъпва по силата на закона със завършване на фактическия състав на преобразуването, т. е. с вписването му в Търговския регистър. При преобразуване под формата на отделяне на еднолично търговско дружество имуществото на преобразуващото се дружество се разпределя между него и новоучреденото дружество, като обект на правоприемство е само част от имуществото на преобразуващото се дружество, а неразпределеното имущество остава за преобразуващото се дружество. Съгласно чл. 262д, ал. 3 ТЗ при отделяне на еднолично търговско дружество договор не се сключва, а в този случай преобразуващото се дружество съставя план за преобразуване. Според чл. 263и, ал. 5, изр. 1 ТЗ с вписването на отделяне на еднолично търговско дружество предвидената в плана за преобразуване част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху новоучреденото дружество.