Решение № 12406 от 24.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50377/2022
- Вид
- Решение № 12406
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 349 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 12406 гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110150377 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЕЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК: 000694286, доуточнена с молби с вх. № 230250/27.10.2022 г. и с вх. № 321439/13.11.2023 г., както и в съдебно заседание, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Д. М., срещу „Ди ес ти“ ЕООД, с ЕИК:
205487603, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 130.59 лева – представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца в полза на трето лице / „Иллуминарте“ ООД / по щета № 110219191900126, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 130.59 лева – на основание чл. 361, ал. 2 вр. с чл.
348, ал. 2 от ТЗ и чл. 349 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с фактура № 913866/18.10.2019 г. дружеството „Иллуминарте“ ООД е закупило от италианско дружество стоки: мебели, електрически украшения и осветителни тела на обща стойност 445.63 евро – в общо 11 пакета с маса от 222 кг. За доставяне на стоките от Италия до адреса на дружеството „Иллуминарте“ ООД в България – гр. София, ул.
Иван Гергов 1А – последното ангажирало услугите на дружеството „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ ЕООД. Дружеството „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ ЕООД доставило стоките на територията на Р.
1
България. За превоза от летище София до адреса на дружеството „Иллуминарте“ ООД обаче „Юнимастърс лоджистикс Ес Си Ес“ ЕООД подало заявка за транспорт и в тази връзка сключило договор за превоз с ответника „Ди ес ти“ ЕООД – обективиран в заявката за транспорт с вписани в нея вид на стоката, дата на товар и разтоварване и цена на транспорта.
На следващо място се твърди, че ответникът „Ди ес ти“ ЕООД приел това без забележки – като била съставена товарителница № SBGOI19017371.
От своя страна процесният товар собственост на „Иллуминарте“ ООД бил застрахован при ищеца – с полица № 851 и апликация към нея № 110119851360 – за застрахователна сума от 519.77 евро.
Стоката била получена в гр. София на 22.10.2019 г. в склада на „Иллуминарте“ ООД – частично увредена. Поради това и „Иллуминарте“ ООД отправило до ответника протестно писмо още на същата дата – в което било отразено, че повредена е плоскост на секция – чиято стойност възлизала на 30.98 евро без ДДС съответно за доставка отделно 35.79 евро без ДДС.
Предвид увреждане на стоката „Иллуминарте“ ООД се обърнало към ищеца като застраховател – в която връзка и последният образувал щета № 110219191900126. По последната на застрахованото дружество била изплатена сумата от 130.59 лева /66.77 евро х 1.95583 лева/.
Поради това ищецът счита, че в негова полза възниква регресно вземане срещу ответника като причинител на вредата за възстановяване на платената сума. В тази връзка и ищецът поканил ответното дружество да заплати сумата от 130.59 лева, но плащане така и не последвало.
При условията на евентуалност ако съдът отхвърли иска с аргумента, че ответникът е спедитор, се иска последният да бъде осъден да заплати процесната сума – съобразно чл. 361, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 2 от ТЗ и чл. 349 от ТЗ – поради това, че като спедитор отговаря пред доверителя за товара, но не е положил грижата на добрия търговец при избор на превозвач. Освен това спедиторът като товародател по договора за превоз не упражнил правата си срещу лицето извършило превоза.
С тези аргументи се иска уважаване на исковата претенция.
С исковата молба са представени: претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, абонаментна полица и апликация и ОУ, заявка за организиран транспорт, товарителница, фактури, рекламация, констативен протокол, фактура, доклад по щета, платежно нареждане, регресна покана и известие за доставяне.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество чрез служител на 17.01.2024 г. като в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г. са представени: констативен протокол относно доставка на стоки, товарителница и фактура.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., процесуалният представител на ищцовото дружество прави искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
2
Ответникът, редовно призован – призовката за насроченото заседание му е връчена на 03.04.2024 г. – чрез управителя Ивайло Благов – не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно заседание. От ответника до датата на заседанието не е постъпило искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са следните:
На ответника с разпореждане № 157325/13.12.2023 г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема становище по спора.
Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
От представените писмени доказателства (претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, абонаментна полица и апликация и ОУ, заявка за организиран транспорт, товарителница, фактури, рекламация, констативен протокол, фактура, доклад по щета, платежно нареждане, регресна покана и известие за доставяне, констативен протокол относно доставка на стоки, товарителница и фактура) може да се направи извод за вероятната основателност на предявената искова претенция. Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна главната искова претенция на ЕЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ срещу „Ди ес ти“ ЕООД, с ЕИК: 205487603 за осъждане на последното да заплати на ищеца следното вземане: сумата от 130.59 лева – представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца в полза на трето лице / „Иллуминарте“ ООД / по щета № 110219191900126, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Горното налага предявеният главен иск да бъде уважен, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
С оглед уважаване на главния иск, то не е налице условието за разглеждане на евентуалния такъв.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 350 лева, от които 50 лева държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК.
Посочените разноски са действително извършени – съгласно платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие фактура и платежно към 3 него, поради което следва му бъдат присъдени изцяло.
Ответникът не взема становище по делото и не претендира разноски – като предвид изхода на делото такива не му се и дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ди ес ти“ ЕООД, с ЕИК: 205487603 и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. 517-та № 50А, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК: 000694286 и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, сумата от 130.59 лева – представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца ЕЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ в полза на трето лице / „Иллуминарте“ ООД / по щета № 110219191900126, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ди ес ти“ ЕООД, с ЕИК: 205487603 и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. 517-та № 50А ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК: 000694286 и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано № 5, сумата от 350 лева, представляваща разноски /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/ в настоящото исково производство по гр.д. № 50377/2022 г. на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4