Решение № 340 от 10.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 3948/2024
- Вид
- Решение № 340
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 340 гр. Русе, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520103948 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ вр с чл.45 от ЗЗД
Изначално с молба с вх.N:20752/10.07.2024г. ищецът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ-Русе е предявил срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК:200299615 със седалище и адрес на регистрация гр.София иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 1240,24 лева главница и 85,04 лева лихва, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди.
С исковата молба са представени писмени доказателства и направени доказателствени искания за назначаване на СТЕ.
В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са развити пространни съображения за неоснователност на предявения иск.
Направено е доказателствено искане за назначаване на СТОЕ – съдебно техническа оценителна експертиза.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК на основание чл.219, ал.3 от ГПК първоначалния ответник е предявил обратен иск срещу Н. С. А. с ЕГН:********** с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ вр с чл.45 от ЗЗД за сумата от 3807,18 лева.
1
С молба с вх.N:7685/05.03.2025г. на основание чл.232 от ГПК. първоначалния ищец - Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ-Русе е оттеглил предявения срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК:200299615 иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 1240,24 лева главница и 85,04 лева лихва, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди.
С Молба с вх.N:12442/14.04.2025г. на основание чл.232 от ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК:200299615 е оттеглил предявения иск срещу ответника Н. С. А. за горницата над 2566,98 лева до първоначално предявения иск от 3807,18 лева.
Ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ А Д с ЕИК:200299615 твърди, че на 13.01.2024 г. на пътя (1-5 при км. 9+00°) по вина на ответника Н. С. А., е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП) между МПС, марка „Форд", модел "Фокус", рег. № ***, собственост на С. Н. и управлявано от Н.
С. А. и имущество на АНИ - карайпътна мантинела.
Твърди се, че з а настъпилото застрахователно събитие на 13.01.2024г. и след проведени допълнителни действия и разследване по горепосоченото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с № 1843894/13.01.2024г. от дежурен ПТП при РУ - Русе, при и по повод изпълнение на служебните му задължения. След проведени допълнителни действия по разследване по горепосоченото ПТП длъжностното лице към РУ - Русе е удостоверил по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил МПС, марка „Форд", модел "Фокус", рег. № ***, а именно, Н. С. А.. В горепосоченият протокол безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, Н. С. А., е отказал да се подложи на проверка за алкохол - талон за кръвна проба, наркотици или други упойващи вещества, като е направено и отбелязване, че е управлявал моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, която норма съгласно чл. 5, ал. З т. 1 от ЗДвП, действащ, към датата на процесното ПТП е 0,5 на хиляда.
Твърди се, че Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установения ред и форма, по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила 2 относно удостоверените в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на ПТП, причинените вреди, както и за отказа респективно употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите/участниците в ПТП. В този смисъл е трайната практика на ВКС -напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., П т. о., ТК, Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., 1т.о.
Твърди се, че ответникът не е оспорил автентичността или удостоверителната компетентност на съставителя или пък реда, по който е съставен протоколът за ПТП, нито резултатите от алкохолната проба респективно отбелязания отказ и след като не е оборена материалната му доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа, особено след като е подписан от деликвента без възражения.
Твърди се, че при реализираното ПТП ответникът е причинил имуществени вреди на АПИ, респективно ОПУ - Русе.
Твърди се, че МПС марка „Форд", модел "Фокус", рег. № ***, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК:200299615, със застрахователна полица №ВС/30/123002652495, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. За настъпилото застрахователно събитие и заявената претенция от АПИ, респективно ОПУ - Русе, по която застрахователя е образувал щета № 0801 -004232/2024-01г., до настоящия момент е заплатил сумата от 2 566, 98 лв. на увреденото лице.
Твърди се, че въз основа на причинените имуществени вреди на АПИ, респективно ОПУ - Русе последното е останало неудовлетворено от изплатеното обезщетение и е предявило иск срещу застрахователя за остатъка до 3 807,18 лв., а именно за 1 240,20 лв. за обезщетяване на причинените имуществени вреди, ведно с лихви и направените разноски по делото.
Счита, че съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато 3 виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;). В случая е възникнало цитираното по-горе правно основание за право на регрес на застрахователя, на което основава исковата си претенция.
Поддържа, че мотивите на законодателя да предвиди регресна отговорност в този случай почиват на обстоятелство, че лице употребило алкохол или отказало проверка за алкохол и наркотични вещества, поначало представлява висока опасност за движението и увеличава вероятността да настъпи покрития риск в резултат на действията на такова лице. В конкретния случай ответникът Н. С. А. е отказал да се подложи на проверка за алкохол и упойващи вещества, като в протокола за ПТП, който не е оспорен от ответника по настоящия иск е отбелязано алкохол в кръвта над 1,2 % -вероятно при проверка с дрегер, което е много над допустимата максимална граница от 0, 5 %. Твърди се, че Протокол за ПТП № 1843894 от 13.01.2024 г. е подписан без възражения от Н. С. А..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н. С. А. с ЕГН:**********, адрес: с. Бутан, ул. „Гео М.", № 17, на основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, да заплати на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД сумата от 2566,98 лева, представляваща обезщетение за претърпени от АПИ, респективно ОПУ - Русе имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 13.01.2024г. по вина на Н. С. А. с ЕГН:**********. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът, чрез процесуалния си представител адв.Х. прави признание на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Установено и не се спори, че на 13.01.2024 г. на пътя (1-5 при км. 9+00°) по вина на ответника Н. С. А., е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП) между МПС, марка „Форд", модел "Фокус", рег. № ***, собственост на С. Н. и управлявано от Н. С. А. и имущество на АНИ 4 карайпътна мантинела. За настъпилото застрахователно събитие на 13.01.2024г. е съставен Констативен протокол за ПТП с № 1843894/13.01.2024г. от дежурен ПТП при РУ - Русе, при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
Установява се от доказателствата по делото, че с лед проведени допълнителни действия по разследване по горепосоченото ПТП длъжностното лице към РУ - Русе е удостоверил по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на лек автомобил МПС, марка „Форд", модел "Фокус", рег. № ***, а именно, Н. С.
А.. В горепосоченият протокол безспорно е установено, че в качеството си на виновен водач, Н. С. А., е отказал да се подложи на проверка за алкохол талон за кръвна проба, наркотици или други упойващи вещества, като е направено и отбелязване, че е управлявал моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, която норма съгласно чл.5, ал.З т.1 от ЗДвП, действащ, към датата на процесното ПТП е 0,5 на хиляда.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.500, ал. 1, т.1, пр. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
От ангажираните доказателства с исковата молба безспорно се установяват всички предпоставки за правото на ищеца-застраховател да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителят на вредите. Правният интерес на ищецазастраховател е налице поради наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по „Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидно към момента на настъпване на застрахователното събитие (причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на ответната страна, причинено от ответника увреждане на трето 5 лице, причинно-следствена връзка между поведението на ответната страна и причинените вреди, вина на ответника делинквент установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера на вредите, изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установения ред и форма, по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на ПТП, причинените вреди, както и за отказа респективно употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите/участниците в ПТП. В този смисъл е трайната практика на ВКС -напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., П т. о., ТК, Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., 1т.о.
В настоящия казус ответникът прави признание на иска, като не е оспорил автентичността или удостоверителната компетентност на съставителя или пък реда, по който е съставен протоколът за ПТП, нито резултатите от алкохолната проба респективно отбелязания отказ и след като не е оборена материалната му доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа, особено след като е подписан от деликвента без възражения.