Решение № 5420 от 04.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5420 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100509269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С първоинстанционното решение № 8642/25.05.2023 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца К. К. Й. сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на незаконно поддържано обвинение, по което е постановена присъда от 04.07.2019 г. по НОХД № 4753/2018г. на СРС, 100 състав, влязла в законна сила на 15.01.2020 г., с която ищецът е признат за невинен и е оправдан по обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 30.03.2017 г. около 19:00 ч. в гр.София, на ул. „*******, в заведение „Рай“, е причинил средна телена повреда - счупване на челюст, на И.С.Д., чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, ведно със законната лихва считано от 15.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен като неоснователен за горницата над присъдената сума от 1 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 20 000 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 169975/15.06.2023 г. /подадена по ССЕВ в срок на 14.06.2023 г./ от К. К. Й. срещу решението в частта, в която предявеният от ищеца иск е отхвърлен за горницата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът излага, че в обжалваното решение не са отчетени претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение, като съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите в цялост. Съдът бил пренебрегнал това, че според показанията на свид. В. ищецът бил угрижен, притеснен и се затворил се в себе си.

Също така се притеснявал да не загуби работата си и как ще издържа семейството си – 1 бременна съпруга и две деца от предишната й връзка. От показанията на свид. Ч. – Й.а се установявало, че вследствие на неоснователното обвинение ищецът започнал да вдига кръвно, а и други негови хронични заболявания се обострили – Псориазис и Хашимото.

Не е подаден отговор на жалбата от ответника ПРБ.

Въззивникът К. К. Й. е формулирал искане въззивният съд да приеме документите относно здравословното му състояние на л. 38 - 42 от първоинстанционното производство, относно които в първото заседание по делото пред СРС е поискал да му бъде дадена възможност да представи, а неправилно решаващият състав на СРС е оставил без уважение искането. Документите са приети като писмени доказателства от въззивния съд поради допуснато процесуално нарушение в първоинстанционното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за горницата над 1 000 лв. до 2 000 лв.

По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже, че с влязла в сила присъда е оправдан по повдигнатото му обвинение, във връзка с което е претърпял вреди пряка и непосредствена последица от увреждането.

В с.з. от 15.02.2023 г. на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато увеличаване размера на иска от 15 000 лв. на 20 000 лв.

С обвинителен акт от 12.03.2018 г., по който е образувано НОХД № 4753/2018г. на СРС, 100 състав, ищецът е обвинен в това, че на 30.03.2017 г. около 19:00 ч. в гр.София, на ул. „*******, в заведение „Рай“, е причинил средна телена повреда счупване на челюст, на пострадалия И.С.Д., чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С присъда от 04.07.2019 г. по НОХД № 4753/2018г. на СРС, 100 състав подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана и потвърдена с решение № 48/15.01.2020 г. по ВНОХД № 4499/2019 г. по описа на СГС.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно. В ЗОДОВ е законодателно уредена специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице - пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ е установяване на незаконосъобразността на акта, вследствие на който се твърди, че са претърпени вредите.

Предвид постановената влязла в сила оправдателна присъда в случая следва да 2 се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е незаконно и е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

ДП № 226/2019-2017 г. г. по описа на 02 РУ СДВР е образувано на 28.08.2017 г. с постановление на прокурор при СРП по повод заявление от 05.04.2017 г. от пострадалия И.Д. за претърпян от него побой на 30.03.2017 г. На 18.10.2017 г. ищецът когато е разпитан по ДП, но като свидетел. След това с негово участие по ДП е изготвена съдебно - психиатрична и психологична експертиза вкл. и относно това дали деянието е извършено при условията на афект. Пострадалият И.Д. е баща на двете деца на приятелката на подсъдимия К. Й. - свид. Ч., негова съпруга от м. 10.2018 г.

Детето на свид. Ч. от К. Й. е родено през м. януари 2019 г. Ищецът К. Й. е привлечен като обвиняем за извършване на средна телесна повреда – счупване на челюстта на пострадалия, с предявяване на постановлението за привличане като обвиняем на 06.02.2018 г. Досъдебното производство е протекло ритмично под 1 година, като са извършени множество процесуално –следствени действия: разпитани са множество свидетели, изискани са справки от различни институции, назначени са експертизи.

Обвинителният акт е внесен в съда през м. 03.2018 г., като е образувано НОХД № 4753/2018г. на СРС, 100 състав. По него са проведени 9 съдебни заседания, като са събрани множество доказателства, разпитани за деветима свидетели, назначени са експертизи. Производството е протекло ритмично, като заседанията са насрочвани през кратък период от време. Едно с.з. отложено по искане на адвоката на подсъдимия, също така е било образувано ВНЧХД.

С присъда от 04.07.2019 г. по НОХД № 4753/2018г. на СРС, 100 състав подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.

Мотивите са изготвени в едномесечен срок. Съдът е приел, че телесната повреда е нанесена при условията на неизбежна отбрана. Съгласно мотивите на присъдата подсъдимият отишъл в заведението „Рай“ и там заварил пострадалия. Пострадалият е баща на двете деца на приятелката на подсъдимия - свид. Ч.. Свид. Ч. през това време прибирала децата си от дома на пострадалия, които били при него по силата на режима на лични контакти с баща си. Пострадалият консумирал алкохол в заведението.

Пострадалият и подсъдимият се скарали в заведението и започнали да си дърпат дрехите. Тогава пострадалият извадил нож, а подсъдимият му нанесъл удари в областта на лицето. СРС е приел, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана. Присъдата е протестирана и потвърдена с решение № 48/15.01.2020 г. по ВНОХД № 4499/2019 г. по описа на СГС.

Така наказателното производство в двете му фази е протекло общо около 2 години.

Според чл. 129 НК който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. На ищеца не е взимана мярка за неотклонение.

Ищецът е разпитан веднъж като обвиняем непосредствено след привличането му и е участвал при изготвянето на две заключения на съдебно-психиатрична експертиза /едно в ДП и едно по НОХД/. С участието на ищеца като обвиняем или подсъдим не са извършвани други процесуално –следствени действия като например разпознаване или др.

Видно от приобщеното свидетелство за съдимост ищецът е неосъждан /л. 47 ДП/.

По време на течението на НП ищецът е чакал дете от съпругата си - свид. Ч. – Й.а. Детето е родено м. ******* г. видно от удостоверение на л. 126 НОХД. Свид. Ч. – 3

Й.а има и две по - големи деца от предишна връзка.

Видно от трудов договор № 31/05.12.2008 г. ищецът е в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор с работодател „Еврокомерс 1“ ООД /л.

124 НОХД/. Ищецът е нает на длъжност „Продавач“ при работодателя. Според показанията на свид. В. /л. 47/, които съдът кредитира като последователни и без съществени противоречия, то в заложната къща ищецът работи на касата.

Твърденията на ищеца в исковата молба относно здравословното му състояние преди повдигане на неоснователното обвинение са оскъдни. Излага в исковата молба, че здравословното му състояние се влошило, търсил е специализирана медицинска помощ, вдигал кръвно налягане и имал придружаващи заболявания.

Установява се от приетите във въззивното производство писмени доказателства, представени в производството пред районния съд /л. 38 и сл./, следното. Видно от амб. лист от 14.11.2018 г. ищецът се е оплаквал от болки в десния крак и коляното.

Съгласно амб. лист от 12.12.2018 г. ищецът е със затлъстяване и наднормено тегло „от години“ според анамнезата, като е качил 10 кг за 2018 г. Насочен е за изследване за инсулинова резистентност и тироидна дисфункция. Според амб. лист от 25.******* г. ищецът е с диагноза хипертонично сърце без застойна недостатъчност. По анамнеза има псориазис и артериална хипертония „от 3 г.“/ или от 2016 г. – преди извършване на деянието и преди повдигане на обвинението/. Според лист за преглед от 05.02.2019 г. ищецът е с хипертонично сърце без застойна недостатъчност и е насочен към диетолог. На 11.01.2023 г. /или три години след влизане в сила на присъдата/ ищецът е постъпил по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ поради синкоп и артериална хипертония втора степен. Според анамнезата ищецът страда от Псориазис, обезитас и Хашимото / тази диагноза се споменава за пръв път в този медицински документ по делото/. На 31.01.2023 г. /или три години след влизане в сила на присъдата/ ищецът отново е постъпил по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ поради краткотрайна загуба на съзнание и гръдна болка; отново е установена АХ и Хашимото.

Във връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди е разпитан свидетелят В. и свид. Ч. – Й.а. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК и намира че показанията на свид. Ч. – Й.а намират потвърждение в останалите данни по делото и съдът ги кредитира вкл. като отчита, че този свидетел пряко е възприел отражението на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение върху ищеца.

Разпитан, свид. В. /л. 47/ дава показания, че е колега с ищеца и работи с него от 2006 г. По време на течението на производството по наказателното дело ищецът се променил – започнал да се държи странно, бил угрижен, замислен и се затворил в себе си. Споделил, че се притеснява за детето си – какво ще стане с него ако влезе в затвора. Имал притеснение и да не загуби работата си. Когато делото приключило, ищецът „се възвърнал“ и имал желание за работа.

Разпитана, свид. Ч. – Й.а дава показания, че по време на наказателното дело ищецът имал здравословни проблеми и промяна в поведението. Бил притеснен, вкл. и за това, че ако влезе в затвора оставя семейството си без препитание. Свидетелката била бременна, а има и две деца от предходна връзка. Ищецът станал сприхав, затворил се в себе си. Започнал да вдига кръвно. Кожното му заболяване „се обострило“. Псориазисът му бил от „младежките години“, но „плъзнал по цялото тяло“. Изпаднал в състояние синкоп – вдигнал високо кръвно и пребледнял, бил пред припадък. Страдал и от Хашимото и напълнял. Свидетелят не знае от кога ищецът е с Хашимото.