Определение № 854 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. София, 24.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103080 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца Ю. И. В. от гр. София, ЖК „Гоце Делчев“, бл.236, вх. Г, ет.3, ап. 61, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.

Б. П., и ответника „Структо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ***А, ет.1, ап.1, ЕИК 204728923, чрез пълномощника му адв. А. М., против Решение №2017 от 05.04.2024г. по в. гр. д.

№9606/2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 1467 от 01.02.2023г., постановено по гр.д. № 17939/2022г. на СРС, ГО, 153 състав, с което ответникът „Структо Инженеринг” ООД, ЕИК 204728923, е осъден да заплати на Ю. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата от 55000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 14.09.2021г. на строителен обект в гр. София, която е причинила смъртта на баща му- И. В. И., ведно със законната лихва от 14.09.2021г. до погасяването на главницата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв.

С касационната жалба на Ю. И. В. решението се обжалва в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковата му претенция за разликата над уважения размер от 55000 лв. до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му. Към касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК.

1

Ответната страна по жалбата „Структо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ***А, ет.1, ап.1, ЕИК

204728923, чрез пълномощника му адв. А. М., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на „Структо инженеринг“ ООД решението се обжалва в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е бил уважен за сумата от 55000 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция.

Към касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК.

Не е постъпил отговор на касационната жалба на „Структо инженеринг“ ООД от ответната страна по нея Ю. И. В..

Третото лице- помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД не е взело становище по касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между И. В. И. /баща на ищеца Ю. И. В./ и ответното дружество „Структо инженеринг“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по което И. И. заемал длъжността „работник, строителство“. На 14.09.2021г. по време на работа същият паднал от последното ниво на строително скеле от височина около 8 метра, при което е настъпила смъртта му, което събитие по надлежния ред било признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане № 31318/ 17.03.2022г. на ТП на НОИСофия- град. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е установил, че процесната трудова злополука е настъпила при следната фактическа обстановка: И. И. е извършвал заедно с техническия ръководител на обекта Самуил Христов строително- монтажни работи /фиксиране на декоративни фасадни панели/, намирайки се на последно ниво на строително скеле на височина около 8 метра, без същото да е обезопасено срещу падане от височина чрез съответните съоръжения- перило за ръце, средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение, като по преценка на техническия ръководител И. И. е трябвало да слезе долу на земята, за да завърже рамки с въже, които да се изтеглят горе и с тях да се направи парапет на скелето, като при слизането И. е паднал от скелето. На 2 пострадалият работник били проведени начален инструктаж по здраве и безопасност при работа и инструктаж на работното място съответно на 09.12.2020 г. и 17.12.2020г., последният проведен му периодичен инструктаж бил от 14.06.2021г., като на 14.09.2021 г. му бил проведен и документиран ежедневен инструктаж. При така установените факти съдът е приел за недоказано заявеното от ответника възражение, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука поради допусната груба небрежност.

Изложил е съображения, че действително И. И. не е бил с поставен предпазен колан при настъпване на инцидента, но в случая без такъв колан е бил и прекият му ръководител Самуил Христов, с когото заедно са извършвали строително- монтажни работи, като последният би следвало да осъществява контрол за спазване на правилата за безопасност на труда от работниците и да не допуска нарушаването им. Предвид горното въззивният съд е приел, че създадената организация на труд при дружеството–ответник е била работниците да извършват строително- монтажни дейности по скелето без поставени предпазни колани. Посочил е и че причина за настъпване на процесната трудова злополука е допуснатото от ответното дружество нарушение на нормативната уредба за създаване на безопасни условия на труд, тъй като строителното скеле не е било обезопасено срещу падане от височина чрез съответните съоръжения- перило за ръце, средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение. За ирелевантни за спора са приети изводите в постановление от 10.10.2023г. на СГП, доколкото постановлението за прекратяване на наказателното производство няма задължителна сила за гражданския съд.

При определяне на размера на претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди съдът е приел, че същото следва да възмезди болките и страданията от загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищеца в резултат на смъртта на неговия баща, като размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и при съобразяване на съгласно указанията, дадени в ППВС №4 от 23.12.1968 г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че ищецът не е поддържал тясна и силна емоционална връзка с баща си, доколкото от 2006 г. Ю. живее с майка си и се е срещал с баща си не повече от 1-2 пъти месечно, а за период около 2-3 години /2007г.-2009г./ не са поддържали никакъв контакт, тъй като бащата е работел в чужбина; двамата не са се срещали в дома на никой от тях, а срещите им се провеждали тайно от майката на И. И., която била против провеждането им и водела дело срещу ищеца за разваляне на договор за прехвърляне на апартамент; двамата не са ходили заедно по почивки и не са прекарвали продължително време заедно. Посочил е, че въпреки това предвид съществуващата биологична връзка смъртта на бащата на ищеца, довела до прекъсването й завинаги, е оказала отрицателно въздействие върху емоционалното му състояние и е породила негативни емоции и страдание. Ето защо за неоснователно е прието възражението на ответното дружество, че поради съществуващите междуличностни отношения, ищецът не е претърпял вреди от загубата на баща си. При определяне на конкретния размер на дължимото на ищеца обезщетение съдът е отчел, че към датата 3 на настъпване на събитието починалият И. И. е бил в трудоспособна възраст /на 57 години/, а ищецът Ю. В. е бил на 31 години, т.е. на зряла възраст, на която вече би следвало вече да е самостоятелен. Съобразил е по-ниския интензитет на претърпените от ищеца вреди предвид отдалечените отношения между него и баща му за един значителен период от време, липсата на съвместно съжителство и чести контакти между двамата и съответно липсата на силна емоционална връзка. Приел е, че по делото не се установяват твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка между процесния инцидент и влошеното му здравословно и психическо състояние, тъй като от доказателствата по делото е видно, че психичните му проблеми са констатирани през 2009г., а и са налице данни за употреба на наркотични вещества и проведени принудителни лечения в тази връзка. По така изложените съображения съдът е приел, че справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е 55 000 лева, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск до посочения размер и за отхвърлянето му за разликата над 55000 лв. до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът Ю. И. В. иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:

1.Следва ли да се вземат под внимание всички наведени конкретни обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства, които обуславят определяне на справедливото обезщетяване на причинените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, причинила смъртта на работник, по отношение на който предявилият претенцията по чл.200, ал.1 от КТ е в най-близка родствена връзка?

2. Възможно ли е съдържанието на връзката между пострадалия от трудова злополука и неговия низходящ, т .е. между родител и дете да се определя само и единствено от съвместното им съжителство, ако то е било прекратено по силата на съдебно решение за развод, при което родителските права и местоживеенето на детето са били предоставени на другия родител и е определен режим на лични контакта два пъти месечно без преспиване?

3. Възможно ли е съдържанието на връзката между пострадалия от трудова злополука и неговия низходящ, т.е. между родител и дете да се определя само и единствено от съвместното им съжителство, ако то е било невъзможно поради обстоятелството, че за кратък период от време по обективни, чисто икономически причини се е наложило те да живеят в различни държави?

4. Възможно ли е критерий за емоционалната връзка между пострадалия и неговото дете да са броя на срещите между тях, както и мястото на което те са били осъществявани?

5. Определя ли се действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение единствено и само от честотата и продължителността на 4 контактите между тях?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът „Структо инженеринг“ ООД иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Какъв следва да бъде критерият за определяне на конкретен размер на обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД само и единствено на основание биологична връзка между ищец и пострадал, при доказана липса на фактическа, емоционална, приятелска или друга близка фактическа връзка?