Решение № 71 от 13.03.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Добрич, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230200342 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № **** г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на М. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по:

- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет) лева.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 572808/**** г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда.

Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Д. С. И. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

2

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Ж.Й.М. е началник сектор „Пътна полиция” (СПП) при ОДМВР 3 Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, приложима по препращане от чл. 84 от ЗАНН, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 00:49 часа, в гр. Добрич, по ул. „****“, в посока бул. „****“, преди кръстовището с бул.

„****“, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег.

4

№ **** като отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. На водача е издаден талон за изследване с номер 072625/**** г. , който водачът отказва да подпише – нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на М. Е. Н. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – И. Б. И. и Х. Г. М. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Б. И. и Х. Г.

М., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

В тази насока са и показанията на свидетелите Д. С. И. и Д. П. Д., посредством които се установява идентична фактическа обстановка.

Свидетелите И. и Д. са категорични, че М. Н. е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол, под предлог, че не е управлявал автомобила.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите О.Е.С. и С.С.Д., дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за тяхната заинтересованост – същите са в приятелски отношения с жалбоподателя по настоящото дело М.

Е. Н., поради което е налице обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетелите към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на тези свидетели се оборват по категоричен начин както от показанията на свидетелите И. Б. И. и Х. Г. М., така и от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят М. Е. Н. в качеството си на водач на моторно превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде 5 извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като Н. отказал да му бъде извършена такава проверка.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.

На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Д.

С. И. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич е издал талон за изследване № 072625 от **** г., който талон М. Е. Н. отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Д. П.

Д..

Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, Н. е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП - Добрич до 45 мин. от връчването му.

Т.е., от страна на жалбоподателя е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

От доказателствата по делото, писмени и гласни, се установява по безспорен начин, че водачът е извършил и двете Д.ия, представляващи отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол. Първо е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие е отказал да даде кръв за химическо изследване, т.е. не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И. Б. И., Х. Г. М., Д. С. И. и Д. П. Д., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: АУАН серия GA № 572808/**** г. и талон за изследване № 072625 от **** г.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а в последствие и отказ да му бъде взета кръв за медицинско и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е именно нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от 6