Решение № 11 от 22.01.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 11/22.01.2025 г., по ВЧНД № 21/2025 г. по описа на Окръжен съд-С..

Производство по реда на чл. 161, ал. 2 от Закона за здравето.

Въззивното производство е образувано по частна жалба на от М.С.П., освидетелстван по ЧНД № 1547/2024г. на РС- С., чрез служебния си защитник адв. Д.Д. от АК-С. срещу протоколно Определение № 66/15.01.2025г. постановено по същото производство, с което е назначена стационарна съдебно психиатрична експертиза на М.С.П.. С обжалваният съдебен акт е постановено по същото производство, тройна комплексна психолого психиатрична експертиза, като същата да се извърши при стационарни условия в Психиатрично отделение при МБАЛ“Д-р. Иван Селимински“ за срок от пет дни от посочените в мотивите на определението и в неговия диспозитив експерти.

В частната жалба срещу протоколно определение от 15.01.2025г., постановено по ЧНД № 1547//2024 г. по описа на Районен съд-С., подадена от М.С.П., чрез служебния си защитник адв. Д.Д. от АК-С., се излагат доводи, че неправилно е назначена стационарна съдебнопсихиатрична експертиза.

Излагат се съображения за това, че не е редно П. да постъпва за престой в психиатрично отделение, тъй като е психично здрава.

Сочи се, че П. не страда от психиатрично заболяване и не е лекувана от такова заболяване. П. заявява, че не се противопоставя да и бъде изготвена тройна комплексна психолого психиатрична експертиза но не желае да постъпвма пет дни в Психиатрично отделение при МБАЛ“Д-р. Иван Селимински“. Същата предлага оисвидетелстването и да бъде извършено при амбулаторни условия доколкото тя се грижи за двете си малолетни деца.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г. пред Окръжен съд-С. жалбоподателя П. се явява лично и със служебния си защитник адвокат Димитров. М.С.П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и допълва, че е против всякаква експертиза, тъй като не е извършил обществено опасно деяние и самата тя не се счита за обществено опасна. Твърди, че данните в искането на Прокуратурата не отговарят на истината.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г. пред Окръжен съд-С. адвокат Димитров посочва, че с предложеното за освидетелстване лице М.С.П. нямат възражения да се извърши амбулаторна съдебно психиатрична експертиза, като когато е необходимо освидетелстваното лице ще посещава вещото лице.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г. пред Окръжен съд-С. представителят на Окръжна прокуратура С. счита, че въззивната частна жалба е основателна. Излага доводи, че определението на РС С. е незаконосъборазно и необосновано относно формата на експертизата.

Представителя на прокуратурата сочи, че съгласно чл.10, ал.3 , Наредба №16 от 2025 г. за съдеобно психиатрични експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства, съдът определя формата на експертиза като изхожда от това дали лицето има възможност да се яви за амблаторно изследване. В конкретния случай П. е заявила желание да се яви за амбулаторно изследване. Според прокурора мотивите на вещото лице да поиска стационарна форма на експертизата са неоснователни. Противоречията на свидетелските показания без да са посочени конкретни медицински основания не могат да обосноват стационарна форма на провеждане на експертизата. Слабостите в събирането на доказателства според прокурора не 1 следва да определят формата за провеждане на експертизата. В заключение представителя на Окръжна прокуратура С. смята, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено или изменено относно формата на експертиза. Същото не е мотивирано, липсва баланс между зачитането на основни права и свободи и нуждите на обществото, доколкото се касае за родител, който упражнява родителски права и самостоятелно се грижи за две малолетни деца.

Окръжен съд-С., след служебна проверка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Въззивната частна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, имащо право и интерес да обжалва първоинстанционния съдебен акт.

Съдът намира жалбата за частично основателна. Съображенията за това са следните:

Производството по ЧНД № 1547/2024г г. по описа на Районен съд-С. е образувано на основание искане за задължително настаняване и лечение по реда на чл. 155 вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето, по отношение на лицето М.С.П., ЕГН **********.

С протоколно определение № 66 от 15.01.2025 г., постановено по ЧНД № 1547/2024г. на РС- С. е назначена тройна комплексна психолого психиатрична експертиза по отношение на М.С.П. , като същата да се извърши при стационарни условия в Психиатрично отделение при МБАЛ“Д-р.

Иван Селимински“ за срок от пет дни със задачи: страда ли привлечената М.С.П. от психично заболяване и ако страда какво е то, опасна ли е за себе си и за близките си, налага ли се провеждане на задължително лечение и ако се налага за какъв срок и в какво лечебно заведение, в състояние ли е лицето да изразява информирано съгласие за лечение?

Протоколното определение е обжалвано от М.С.П., чрез защитника си адв. Д.Д., като е образувано ВЧНД № 212025 г. по описа на Окръжен съд-С..

Съгласно чл. 159, ал. 1 от Закона за здравето, съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 от Закона за здравето и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето.

Съдът определя формата на провеждане на експертизата – амбулаторна или стационарна. С протоколно определение от 15.01.2025г., постановено по ЧНД 1547/2024 г. по описа на Районен съд-С. е назначена съдебнопсихиатрична експертиза по отношение на М.С.П., която да се изготви при стационарни условия, с конкретно поставени задачи.

Настоящият въззивен състав споделя изложените от Районния съд изводи, че посредством експертизата могат се установят релевантните за предмета на делото обстоятелства относно наличието или липсата на предпоставките за настаняване на предложеното за освидетелстване лице на задължително лечение и в този смисъл първоинстанционния съдебен акт в частта относно назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен.

По отношение на формата на експертизата - амбулаторна или стационарна, Окръжен съд-С. счита, че жалбата е основателна, доколкото не е налице липса на съдействие от страна на предложеното за освидетелстване лице. От материалите по делото е видно, че П. изразява несъгласие с изследване под амбулаторна форма. Нейното съгласие е свързано с нежеланието и да бъде 5 дни в Психиатрично отделение на МБАЛ „Д-р. Иван 2

Селимински“ гр. С., доколкото тя се грижи за двете си малолетни деца.

Настоящият въззивен състав намира, че постановената стационарна форма на експертизата не е в интерес на предложеното за освидетелстване лице. Действително до момента за него няма поставена диагноза, доказателствата по делото не обосновават извод, че същата може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките и, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Първоинстанционния съд е следвало да прецени показанията на разпитаните свидетели, които сочат действително за поведение на П. свързано с бившия и съпруг, неговата майка и отглеждането на трите им деца, за които тя се грижи съгласно решението за развод и присъждане на родителските права, което поведение е често срещано в отношенията между бивши съпрузи и в повечето случаи не е породено от психиатрично заболяване по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 и 2 от Закона за здравето.

Само по себе си становището на вещото лице д-р Апостолов изразено по делото в писмо от 03.01.2025г. и потвърдено в съдебно заседание на 09.01.2025 г., че е възможно експертизата да бъде извършена при амбулаторни условия, но отново вещите лица е възможно да не са категорични в диагнозата,и че по - достоверно би било заключението при наблюдение на привлеченото лице в стационарни условия, поради противоречивите показания на свидетелите не обуславя задължителност на тази форма на експертиза. Въззивния съд намира, че П. ще може да бъде напълно изследвана и да се установи здравословнотои състояние и в амбулаторни условия, за което тя дава съгласие.

Твърдяната в жалбата липса на психиатрично заболяване може да се установи единствено чрез изпълнение на съдебнопсихиатричната експертиза от компетентните вещи лица и по този начин би могло да се реализира и правото на защита на М.С.П..

Предвид гореизложеното следва първоинстанционния съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен в частта, в която е допуснатата съдебнопсихиатрична експертиза и измени в частта в която е постановена формата на тази експертиза, а именно от стационарна в амбулаторна.

В този смисъл съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600021 по описа за 2025 година На основание чл.161, ал.2 от Закона за Здравето, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Протоколно определение № 66 от 15.01.2025 г., постановено по ЧНД № 1547/2024 г. по описа на Районен съд - С., в частта, в която е допусната тройна комплексна психолого-психиатрична експертиза.

ИЗМЕНЯ горепосоченото определение в частта, в която е постановена формата на тази експертиза, а именно от стационарна в амбулаторна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

1

2. _______________________

2