Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 23.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2016/2021
Вид
Решение № 160
Подписан
23.11.2021
В сила
23.11.2021
Състав
Елена Йорданова Захова, Весела Иванова Евстатиева, Даниела Димитрова Събчева

Цитирани разпоредби

  • чл.83а и сл. · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.237 · Наказателен кодекс
  • чл.237 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.237 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300602016 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260089 от 19.04.2021г., постановена по НЧХД № 406 / 2020г., РС Пловдив е признал подсъдимия Д. В. Р. за НЕВИНЕН в това, на 05.12.2019г. в гр.Х., обл.Пловдив чрез сигнал, адресиран до „г-н Т.Х. – Специалист по лова и член на УС на ЛРС гр.Х. в Сдружение на ловците и риболовците в Ловно-рибарско дружество “Средна гора”гр.Х., да е наклеветил частния тъжител П. АТ. Д., с което да му е приписал престъпление по чл.237 от НК - бракониерство, извършено на 17.11.2019г. чрез израза „На 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. от нашата дружинка извършват нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета“, и го е оправдал по предявеното обвинение за извършено престъпление от частен характер по чл.147 ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените разноски на основание чл. 190 ал.1 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на повереника на частния тъжител. Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност и 1 необоснованост при оценка на доказателствата от първоинстанционния съд, довели до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната й и осъждане на подсъдимия. Доводите се поддържат във въззивното съдебно заседание от повереника и лично от тъжителя.

Жалбата се оспорва от подсъдимия чрез неговия защитник, които изразяват становище за неоснователност на искането за осъждане на противниковата страна и желаят изцяло потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия въззивен съд:

Към м. ноември 2019 г. тъжителят П.Д. и подсъдимият Д.Р. – и двамата от с.Ч. обл. Пловдивска, членували в Ловно-рибарска дружинка с. Ч. към Ловно-рибарско дружество „Средна гора“ гр. Х.. П.Д. бил бивш председател на дружинката. Към м. ноември 2019 г. председател бил свидетелят К.К..

Голяма част от ловците в дружинката не били в добри отношения с бившия й председател Д., смятайки че той вършел действия, които не били в общия интерес на ловната дружинка.

Тъжителят П.Д. работел като шофьор на линейка – по допълнително споразумение № *** към трудов договор № *** г., към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, звено „Автотранспорт“. Той бил водач на специализиран автомобил – линейка – марка „Ситроен“ с рег. № ***, като смените по управление на този автомобил се осъществявали освен от него и от колегата му свидетелят А.Д.. Графикът за работа за всеки месец се изготвял в края на предходния, като с това бил ангажиран свидетелят Д.У. – ръководител на звено „Автотранспорт“ към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив. По утвърден месечен график за м. ноември на шофьорите към звено „Автотранспорт“ за датата 17.11.2019 г. – ден неделя, тъжителят П.Д. бил на работа по 12-часово дневно дежурство, което дежурство се осъществявало за времето от 07.30 ч. до 19.30 ч.

2

На 17.11.2019 г. Д. бил на работа, съобразно утвърдения график и осъществявал трудовите си задължения по управление на специализирания автомобил линейка „Ситроен“ с рег. № ***, като данните относно начален и краен километропоказател и маршрути по отделните направления били вписани от водача в изискуемия се за попълване пътен лист – пътен лист № 8144/17.11.2019 г. Освен в пътния лист данните по осъществените с автомобил линейка „Ситроен“ с рег. № *** маршрути /час, направление и водач на автомобила/ се вписвали и в протоколни тетрадки, водени към звено „Телефонна централа“, отдел „УСС“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, като и в изготвените протоколни тетрадки за водач на този автомобил и на тази дата 17.11.2019 г. бил вписан тъжителят П.Д. – вписан само с малко име „П.“, или съкратено с първата буква на собственото му име „П“.

На 17.11.2019 г. ловно-рибарската дружинка с. Ч. имали групов лов на дива свиня в землището на с. Ч., като тъжителят П.Д. не бил сред ловците участвали в този лов. Около обяд на същия ден подсъдимият Д.Р. и свидетелят К.К., обикаляйки с автомобил в землището на с. Ч. в близост до местността „Дъбиците“ видели две лица – ловци, с пуснати ловни кучета, като от разстояние не по-малко от 150 метра оприличили лицата на тъжителя П.Д. и свидетеля Л.А. – също член на тяхната дружинка. В близост видели и автомобил марка „УАЗ“, който пък оприличили на такъв какъвто имал тъжителя Д.. Двамата Р. и К. не се приближили до видените ловци, не осъществили словесен контакт с тях, нито се обозначили, така че да могат да бъдат визуално възприети. Свидетелят Д.Ц. не бил заедно с Р. и К., когато последните видели двамата ловци в местността „Дъбиците“. Същият ден 17.11.2019 г. свидетелят Л.А. ловувал в тази местностите „Лещака“ и „Дъбиците“ – по индивидуален лов, като бил с ловното си куче и с автомобила си марка „УАЗ“.

На 05.12.2019г. част от ловците подали изготвен от председателя й свид.

К. писмен сигнал, адресиран до Т.Х. – член на УС на ЛРС гр. Х., в който сигнал в три точки се сочели нарушения на Устава на Сдружението от страна на част от ловци от тяхната дружинка, като в т.1 на сигнала се посочвало като нарушение това, че на 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. извършвали нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета, което било установено на място от 3 председателя на дружинката К.К. и ловците Д.Ц. и Д.Р. със следния текст:

„На 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П.Д. от нашата дружинка извършват нерегламентиран лов в местността „Дъбиците“ от Ловно-стопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета, което е установено на място от председателя на дружинката К.К. и ловците Д.Ц. и Д.Р..“.

С последното изречение в писмения сигнал се заявявало, че обръщението е до г-н Х. за съдействие и вземане на необходимите мерки съгласно устава на сдружението за недопускане на по-нататъшни нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча. Този сигнал бил подаден на 05.12.2019 г. в установено на място от председателя на дружинката К.К. и ловците Д.Ц. и Д.Р. – регистриран с вх. № 41/05.12.2019 г. Сред общо деветимата ловци, подписали сигнала, бил и подсъдимият под № 6 – със собственоръчно изписани три имена и положен подпис.

В края на годината – на 29.12.2019 г., било проведено общо събрание на ловците от Ловно-рибарска дружинка с. Ч., на което мнозинството от присъствалите членове взели решение за изключване на тъжителя П.Д. от дружинката.

Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на писмените и гласни доказателствени средства, изводимото от показанията на всички свидетели, както и обясненията на самия подсъдим. Анализирал ги е поотделно и в съвкупност при спазване принципите по чл.13 и чл.14 от НПК с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.

Фактите са правилно установени и не се оспорват и от страните. Тук следва да се посочи, че обосновано първостепенният съд не се е доверил на изложеното от подсъдимия и свид.К. по отношение на сочения от тях факт, че на 17.11.2019г.са видели тъжителят да ловува заедно със свид.А.. Установи се, че последният е ловувал сам този ден, видно от показанията на този свидетел, а тъж.Д. е бил на работа в УМБАЛ Св.Георги ЕАД Пловдив, което аргументирано РС Пловдив е извел от многобройните приобщени по делото писмени доказателства. Тези обстоятелства са несъмнено установени в хода на съдебното дирене пред първия съд при спазване на съответния процесуален регламент, задълбочено и изчерпателно са обсъдени и по тях не се спори. Същественото в случая е оценката им от правна страна относно това, релевантните за казуса обстоятелства, субсумират ли се под състава на 4 престъплението, което се претендира с тъжбата да е било извършено от подсъдимия. Т.е.с оплакването до ръководството на ловното сдружение, по описания там начин, че тъжителят извършва нерегламентиран лов на дата 17.11.2019г., осъществено ли е приписване на престъпление по чл.237 от НК, както се претендира в тъжбата.

Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу неправилното приложение на материалния закон са неоснователни. При гореустановените факти, законосъобразно първият съд е приел, че претендираното престъпление не е осъществено.

Частният тъжител счита, че е наклеветен чрез приписване на престъпление бракониерство, което той не е извършвал на сочената в сигнала дата. Правилно първостепенният съд е приел, че инкриминирания израз в сигнала до ръководството на сдружението, относно извършване на нерегламентиран лов с пуснати кучета гончета по време и място, не сочи на оклеветяване на тъжителя за извършено деяние по чл.237 ал.1 и ал.2 от НК.

Прочее поведение с посочените в сигнала обективни признаци на престъплението бракониерство не е описано, за да бъде навредено по този начин върху честта и доброто име на тъжителя. Обосновано в проверявания съдебен акт са посочени и обсъдени съставите на престъплението по НК “бракониерство”, които не е нужно да се преповтарят в настоящото решение.

Не се навеждат в инкриминирания сигнал оплаквания, че тъжителят на 17.11.2019г. е ловувал без да притежава ловен билет, да е уловил или убил едър или дребен дивеч, за което да не е имал разрешение, или че е сторил това в забранено време, на забранено място или със забранени средства.

За пълнота следва да се посочи, че действията на подсъдимия Р. не могат да се квалифицират и като разпространение на клеветнически обстоятелства по отношение на тъжителя, защото описаната в тъжбата фактология не води и на извода за извършено административно нарушение от страна на тъжителя Д.. Направеното в сигнала оплакване касае осъществен лов с пуснати кучета гончета, което при липса на допълнителна детайлизация на твърдяно неправомерно действие, не може само по себе си да се свърже с нарушение на нечий регламент. Казано другояче, нито в сигнала, нито в тъжбата се конкретизира кое от соченото събитие го прави нерегламентирано /незаконно/. Т.е.в случая като време и място на проведения лов било ли е 5 разрешено осъществяването му с пуснати кучета и ако това е било запретено въз основа на какъв акт, на какъв орган или въз основа на кой закон. В противен случай не може да се категоризира стореното от тъжителя като нерегламентирана дейност, дори и по същото време и място да е бил действително на лов с кучета. По този начин не може да се направи и извод за изнасяне на факти, които са позорящи дори и от гл.т. на морала /ТР 12/1971г.

ОСНК на ВС/. В тази връзка в процесния сигнал до Т.Х. не се съдържат данни за осъществен нерегламентиран лов, определен за такъв от законодателя по чл.83а и сл.от Закона за лова и опазването на дивеча.

Визираните разпоредби в Глава VІІ от ЗЛОД касаят осъществяването на ловна дейност без ловен билет, без писмено разрешително, без заверена членска карта, ловуване извън определените в позволението места и време, в забранено време или на забранено място или със забранени средства, без да уловен или убит дивеч. Нерегламентиран лов е предвиден в посочения закон и ако броят на ловците е по-голям от вписания в писменото разрешение, както и вземането, пренасянето, превозването или укриването на намерен жив, ранен или убит дивеч без разрешение, както и извън определените в разрешението дата, място на ловуване, брой и вид дивеч.

Престъплението, очертано в частната тъжба, не е осъществено и от субективна страна.

С клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се вреди на името му, завоювано в обществото чрез труд, обществени и професионални изяви, като инкриминираната информация повлиява отрицателно на обществената оценка за пострадалия в средата, в която живее и се труди. Подс.Р. не е имал за цел да урони доброто име на тъжителя Д. в обществото, доколкото престъплението клевета е такова срещу личността, и по този начин да му навреди като разпространи процесната невярна информация. Установи се в хода на съдебното следствие, че мнозинството на ловците /не само подсъдимия/ са подписали и подали инкриминирания сигнал със сочени няколко дати на извършени според тях нарушения в разрез с установените правила за дейността на сдружението, с искане за извършване на проверка и иницииране на процедура по евентуалното отстраняване на тъжителя като член на тяхната общност. В тази връзка в хода на съдебното заседание пред РС бе уточнено от тъжителя, че се 6 претендира подсъдимият да е извършил осъществен състав на престъплението клевета чрез приписване на престъпление само на 17.11.2019г., а не на другите дати в сигнала от 05.12.2019г.