Решение № 2730 от 18.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. Пловдив, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20225330102050 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Т.Д.Д., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната В.Г.Г., ЕГН ********** против Г.Д.Г., ЕГН **********, с правна квалификация на иска по чл. 150, вр. чл. 143, вр. чл.139 от СК - за увеличаване на присъдена в полза на детето месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение № 2399 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16706/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, в размер на 140 лева. Прави се искане да бъде увеличена издръжката на 300 лева.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 09.01.2020 г. съдебно решение № 2399 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16706/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на д. си в размер на 140 лева. Твърди се, че доходите на майката са недостатъчни за покриване нуждите на детето. Ответникът има възможност да предоставя средства за по-висока издръжка, като всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето си. Налице са нараснали нужди на детето от издръжка.

Детето е редовна ученичка в *** клас в ***, през учебната 2021/2022 г. Твърди се, че потребностите от храна, джобни, задоволяване на текущи нужди, включително и на такива необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на з. п., дрехи, обувки и посещения на з., за телефон и интернет, за развлечения и почивки, възлизат на сумата от 500 лева.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на 1 постановената с предходно решение месечна издръжка, дължима от ответника, като я увеличи от 140 лв. на 300 лв. месечно, считано от датата на входиране на исковата молба 14.02.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника. Счита исковата молба за неоснователна. Твърди, че винаги имал желание да дава повече издръжка на д. си, но доходите му били малки. Теглил кредит, с който да осигури минимума за своето съществуване, както и да осигури месечната издръжка. С молба от 29.04.2022 г., ответникът заявява, че приема има до размера на минималната за страната издръжка. Твърди, че не е ставал повод за завеждане на настоящото дело, тъй като винаги изплащал месечна издръжка в размер на 150 лв., въпреки, че с Решение № 2399 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16706/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив бил осъден да заплаща по 140 лв., поемал и разходите по допълнителни нужди на детето, купувал й подаръци. Твърди, че няма никаква възможност да заплаща по-висока от минималната за страната издръжка, тъй като получава трудово възнаграждение около минималната работна заплата, няма други доходи, както и имущество, от което да се издържа. Твърди, че детето н. с. п. и претендираният размер издръжка е много висок за нуждите на детето.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане № *** от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** от *** г. страните са родители на детето В.Г.Г.. Безспорно е, че със съдебно решение № 2399 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16706/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител в размер на 140 лева.

От приложеното по делото копие на решение № 2399 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д.

№ 16706/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че бракът между Т.Д. и Г.Г. е прекратен, като родителските права по отношение на детето В.Г. са предоставени за упражняване от майката и е определено местоживеене на детето при нея. Определен е режим на лични отношения между бащата и детето. Бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка от 140 лв.

От приетата по делото Служебна бележка изх. № *** от *** г., издадена от ***, се установява, че през учебната 2021/2022 г. детето е редовен ученик в *** клас.

От Удостоверение с изх. № *** от *** г., издадено от *** на ***, се установява, че за периода м. август 2021 г. – м. януари 2022 г., брутният доход на майката на детето е в размер на сумата от 4755,66 лв.

От Удостоверение с изх. № *** от *** г., издадено от *** на ***, се установява, че за периода м. март 2021 г. – м. февруари 2022 г., брутният доход на бащата на детето е в размер на сумата от 9210,37 лв.

От постъпилата по делото справка от НАП *** с изх. № *** от *** г., се установява, че лицето Т.Д.Д., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2020 г. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно 2

Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал.

1 ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г. Няма декларирани МПС, има деклариран 1 недвижим имот – ***, находяща се в ***. Има сключен трудов договор с *** на *** – ***, с посочена основна заплата от 515 лв. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на майката на детето е в размер на сумата от 790,86 лв.

От постъпилата по делото справка от НАП *** с изх. № *** от *** г., се установява, че лицето Г.Д.Д., няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за отчетна 2020 г. Налични са данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г. в размер на 0,22 лв. Няма декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС. Има сключен трудов договор с *** на *** – ***, с посочена основна заплата от 490 лв. От Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г., се установява, че средномесечният осигурителен доход на бащата на детето е в размер на сумата от 782,67 лв.

По делото са представени като писмени доказателства и разписки от 24.01.2021 г., 26.08.2021 г., 29.09.2021 г., 23.10.2021 г., 25.11.2021 г., 24.12.2021 г., 22.01.2022 г., 02.03.2022 г., от които се установява, че ответникът е превеждал на майката на детето сумата от по 150 лв. с посочено основание – месечна издръжка за съответния месец. От разписка от 31.01.2021 г., се установява, че ответникът е превел на майката сумата от 80 лв.

От Поръчка и издаден касов бон, се установява, че бащата е закупил играчка – интерактивно куче, на стойност 119 лв.

В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством п. н. с. Д.Г.Ч. /протокол от съдебно заседание, проведено на 29.04.2022 г./ и Р.К.Г. /протокол от съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г./.

От р. н. с. Ч. /б. р. с. с./ се установява, че познава страните по делото. Работи в *** и с. к., като с Т. с. п. повече от 20 години. Основните грижи за детето В.Г. се полагат от майката. Тя наскоро о. с., м. й п. и няма кой да се грижи за детето, когато тя е на работа или т. е б. Много често се налага да води детето н. р. По принцип Т. не иска да прекъсва контактите на детето с бащата, но той никога не я търси по телефона. Дори по време на режима, ако детето не се обади, той не се обажда, не я търси и не я взема. Бащата не дава абсолютно никакви допълнителни средства на майката. Детето ходи на а. е. и бащата много се гордее с това, но не се включва в сумите, които се плащат. Детето м. ч. б. Налага се купуването на л. и когато майката се обади, че детето е б., нужни са л., той казва: „Аз нямам парички, но духом съм с Вас. Пожелавам Ви б. о.“ Детето ходи за по няколко часа при бащата, когато няма кой да го гледа и то е с майката на р. м., тъй като бащата е ***, бащата идва и взима детето за час-два по настояване на самото дете и го връща обратно на майката към четири и половина, когато й с. р. в. Бащата не се интересува кой гледа детето през ваканциите. Последният път, д. п. б. л., дал на детето 10 лева и то се разплакало, защото бащата й взел парите. Освен десетте лева, д. й д. и вафличка. На следващия ден, детето разказало на майка си за десетте лева и 3 бащата й обяснил, че д. ги е дал за такси. На следващия ден, бащата върнал десетте лева.

Миналата година, детето трябвало да ходи на з. у., детето много плакало. Майката казала, че ако с бащата си разделят парите – ще отиде, но бащата заявил, че няма пари.

От п. н. с. Г. /м. н. о./, се установи, че с. й редовно плаща присъдената издръжка, като вместо 140 лв., заплаща по 150 лв. Освен тази сума, дава и допълнителни средства за детето. Когато детето е при тях, му купува играчки, храна. Миналата година водил детето на море, като платил и з. на д. с. С. й няма възможност да заплаща по-висока сума, защото работи като *** в *** с брутно възнаграждение от 600 лв. Г. няма здравословни проблеми. Няма възможност да работи допълнителна работа, тъй като н. д. и. п. 10 к. и в. с. п. и. Т. не е разговаряла с Г. за увеличаване на издръжката, въпреки че р. в е. и с. ф. С. й Д.Г. дал на с. и. Г. 10 лв., за да ползва детето такси, тъй като то им било на гости, защото времето се влошило. Детето разбрало, че тези 10 лв. са за него. На следващия ден Г. дал на майката 10 лв., за да ги даде на д. и. С. й дава 10 лв. над определената издръжка, защото е добър баща и иска да дава повече. С. й купил на детето игра за 18 лв., куче играчка за 118 лв., куклички, плюшени играчки. Детето завършило *** клас, тя е ***. Когато детето е при тях, с. й му купува каквото иска. Допълнително знае, че е дал един път пари на Т., иначе си дава издръжката.

Съдът к. п. н. р. с., тъй като същите са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. П. им взаимно си кореспондират, намират опора и в събраните по делото писмени доказателства, като помежду им не се констатираха противоречия, които съдът да подложи на самостоятелен анализ.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Със съдебно решение № 2399 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 16706/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 09.01.2020 г., ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител в размер на 140 лева.

Разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималния размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент се явява в размер на 177,50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, з. с., възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания.

Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на 4 нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.