Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 03.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 134/2024
Вид
Решение № 86
Подписан
03.11.2025
В сила
27.05.2026
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. ХАСКОВО, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20245600900134 по описа за 2024 година

Т.д. № 134/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 9632/10.10.204 г., подадена от М. Е. Г., с която е предявил обективно съединени искове против „ ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД гр. София, както следва : 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на увреждане, получено при ПТП настъпило на 24.05.2023 г.; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане; Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 275 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 24.05.2023 г.; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди,че на 24.05.2023 г. около 17.35 часа пътувал в лек автомобил *** с ****, с прикачено към него ремарке, 1 управляван от П. С. П. по главен път I-1/ Е-79/, в посока от гр. Монтана към гр. Враца В същото време в насрещното платно в посока от гр. Враца към гр.Монтана пътувал лек автомобил ***, с рег. № ***, управляван от Ц. Ц. А..

При опит да избегне неравности на пътя водачът Ц. А. навлязла в лентата за насрещно движение, при което настъпил удар между управлявания от нея лек автомобил и лекия автомобил, управляван от П. П.. При произшествието водачът А. загинала на място, а пътниците, между които и ищецът М. Г., пътували в лек автомобил *** получили сериозни увреждания.

Ищецът Г. бил откаран в МБАЛ гр. Враца, където бил приет с оплаквания от болки в гърба и кръста. След извършените прегледи и консултации бил насочен за лечение в гр. Хасково. При постъпването му в МБАЛ Хасково било извършено КАТ на корема и малкия таз, при което се установило,че при ПТП ищецът е получил фрактура на дясната дъга на пети поясен прешлен и фрактура на кръстцовата кост/сакрума ЕCI/в ляво,без дислокация. На същия били дадени указания за домашно лечение при спазване на постелен режим, външна терапия с медикаменти и носене на лумбален колан за кръста.

Възстановителният период продължил около шест месеца, като първият месец и половина били особено тежки и трудни за пострадалия. Твърди,че е изпътвал изключително силна болка в областта на фрактурите, което налаголо приемането на обезболяващи, бил трудно подвижен, изпитвал болки, дори при най-леко движение, за продължителен период от време не можел да спи по гръб. През този период от време помощ в ежедневното му обслужване оказвали неговите близки.

За период от 6 месеца ищецът бил неработоспособен и ползвал отпуск поради заболяване. Изпитвал финансови затруднения, спрял да се среща с приятели и да практикува спортни занимания и народни танци. Твърди,че възстановителният период и към момента не бил приключил, като според прогнозите на лекуващите лекари ще продължи да изпитва болки и дискомфорт в областта на травмите при промяна на времето и физическо натоварване.

Освен на физическото здраве произшествието оказало влияние и върху неговото психо-емоционално състояние. На 06.06.2023 г. бил извършен преглед при психиатър, който поставил диагноза „ остра стресова реакция“ .

2

Предписано му било медикаментозно лечение с препарата „ тритико“ В резултат на произшествието претърпял и имуществени вреди, които се изразявали в извършени разходи за лечението в размер на 275 лв.

Твърди,че на 28.06.2023 г. отправил застрахователна претенция към ответното дружество. С писмо изх.№ 99-6387/28.09.2023 г. бил уведомен от застрахователното дружество,че не може да бъде определено и изплатено обезщетение за претърпените от него вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на увреждане, получено при ПТП настъпило на 24.05.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 275 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 24.05.2023 г.ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от

28.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В допълнителна искова молба пояснява първоначално подадената.

Оспорва направените от ответника възражения за неподсъдност на делото пред ОС Хасково, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, относно механизма на настъпване на ПТП и относно вида и характера на получените от ищеца увреждания.

В срок е постъпил писмен отговор вх. № 11144/18.11.2024 г. и допълнителен писмен отговор вх. № 965/29.01.2025 г.

По същество ответникът оспорва предявените искове. Оспорва,че вина за настъпилото ПТП има водачът лек автомобил ***, с рег. № *** Ц. Ц. А.; навежда доводи случайност на деянието по смисъла на чл.15 от НК, като твърди,че за водачът А. не е била налице обективна възможност да предвиди и да предотврати настъпването на произшествието и вредите. Твърди,че водачът на лекия автомобил *** П. П. е извършил ма.ра с цел да избегне установена на пътното платно копка, при която е навлязъл в насрещната лента за движение, при което ударът с лекия автомобил ** е бил неизбежен. В случай,че бъде установено,че лекият автомобил ** е навлязъл в насрещната лента за 3 движение, моли съда да има предвид,че произшествието е в резултат на лошо състояние на пътното платно, което не е било сигнализирано и обезопасено.

Попадането на лекия автомобил ** в дупка на пътното платно е довело до загуба на устойчивост на автомобила и навлизане в насрещната лента за движение.

Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди,че същият е пътувал без поставен предпазен колан.

Оспорва получените от ищеца увреждания и че те са резултат на ПТП.

Оспорва размера на предявените искове. Оспорва началната дата, от която се дължи лихва за забава, като твърди,че съгласно чл.497 от КЗ и трайната съдебна практика, застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване и изтичане на определения срок по чл.496 ал.1 от КЗ срок.

Непредставянето на банкова сметка от страна на пострадалия имало като последица забава на кредитора, при което застрахователят не дължал лихви.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ ГО“ към момента на процесното ПТП.

В представения допълнителен отговор поддържа всички направени възражения.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове – главни и акцесорни, като неоснователни и недоказани.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

С Определение № 34/31.01.2025 г. е конституирано като трето лице помагач Агенция пътна инфраструктура.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.05.2023 г. около 17.35 часа ищецът М. Е. Г. е пътувал в лек автомобил *** с ****, с прикачено към него ремарке, управляван от П. С. П. по главен път I-1/ Е-79/, в посока от гр. Монтана към гр. Враца В същото време в насрещното платно в посока от гр. Враца към гр.Монтана е пътувал лек автомобил ***, с рег. № ***, управляван от Ц. Ц. А.. Между двата автомобила настъпил сблъсък, при което водачът А. загинала на място, а пътниците, пътували в лек автомобил ***, между които и ищецът М. Г., получили сериозни увреждания.

4

Според заключението на назначената по делото САТЕ произшествието е настъпило на хоризонтален и прав участък от пътя. Към момента асфалтовата настилка на пътя е била суха. Платното за движение има две ленти за срещуположно движение, отделени с единична прекъсната линия. Водачът Ц.

А. е управлявала лек автомобил ***, с рег. № *** по дясната / източна/ лента на движение на път I гр. Враца – гр. Монтана, в посока от юг на север. В същото време П. П. е управлявал л.а. *** с ****, с прикачено към него ремарке, по дясната/западната/ лента на платното за движение, в посока от север на юг, срещу лекия автомобил **. В един момент водачът А. е отклонила автомобила на ляво и така е навлязла в лентата за насрещно движение, като най-вероятно с отклоняването на автомобила е задействала и спирачната система на автомобила. Въпреки това е настъпил неизбежен удар в предната част на л.а ** и в предната част на л.а ***.

Причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка, според експертизата е, че водачът А. е допуснал управлявания от нея автомобил да навлезе в лявата / западната/ лента за движение на място, по начин и в момент,в който това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел л.а. ***. ВЛ е описало в заключението си неравностите по пътя, които са документирани и описани и в протокол за оглед на местопроизшествието от 24.05. 2023 г., приет като доказателство по делото /л.24/. Неравностите, дупките, по пътя са видими и от приложения снимков материал към протокола за оглед. В съдебно заседание ВЛ заявява,че не може да посочи дали отклонението на автомобила се дължи директно на попадането на автомобила в дупка или отклонението е настъпило заради отклоняване на волана от водача на автомобила отново заради наличието на дупка на пътя. При всички положения, според ВЛ, отклоняването и дестабилизирането на автомобила е в резултат на наличието на дупки на пътното платно. В тази насока са и показанията на св. Й. Ц., който е пътувал в лекия автомобил **. Според него в последния момент са видели две големи дупки на пътя, автомобила е хлътнал в тях, в резултат на което водачът загубил управление над автомобила.

Отклонил се надясно, наляво и е последвал силен удар. Според него водачът не е правил опит да избегне дупките, а е загубила управление над автомобила в резултат на попадането в дупки.

Непосредствено преди задействане на спирачната система скоростта на л.а. ** е била 82 км/ч, а в момента на удара около 45 км./ч. Скоростта на л.а.

5

*** преди произшествието и в момента на удара е била около 87 км/ч. Водачът на л.а ** е имал техническа възможност да избегне удара, ако не е бил навлязъл в насрещната лента за движение, докато водачът на л.а. *** не е имал техническа възможност да избегне удара, вкл. и чрез безопасно екстремно спиране.

Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено,че причина за настъпване на ПТП е наличието на неравности, дупки по пътя, в лентата за движение на л.а. **, при което водачът А. е загубила контрола на управление на автомобила и въпреки,че е задействала спирачната система ударът е бил неизбежен. Без значение в случая е дали водачът е отклонил автомобила, за да избегне наличните дупки или отклонението е в резултат на попадане на автомобила в дупка – причината е именно неравности по пътя.

Съдът приема за безспорно установено по делото,че причина за настъпване на ПТП е това,че водачът на л.а ** е загубил управление над автомобила в момента на попадането му в дупка, въз основа на показанията на св. А. и заключението на назначената по делото САТЕ, и въпреки,че е задействал спирачната система, ударът е бил непредотвратим.

Образуваното ДП № 541/2023 г. е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.08.2024 г. на основание чл.243 ал.1 т.1,вр .чл.24 ал.1 т.4 от НПК.

Няма спор между страните,че водачът на лек автомобил ** има сключена валидна застраховка „ ГО“ на автомобилистите в ответното дружество.

Ищецът е отправил на 28.06.2023 г. застрахователна претенция към ответното дружество. С писмо изх.№ 99-6387/28.09.2023 г. е уведомен от застрахователното дружество,че не може да бъде определено и изплатено обезщетение за претърпените от него вреди. Към момента не е определено и не е заплатено застрахователно обезщетение.