Определение № 5246 от 18.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5246 гр. София, 18.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101105 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №13407/28.07.2023г., допълнена с касационна жалба вх. №19173/08.11.2023г. и касационна жалба вх. №19245/09.11.2023г. от „Интрейд Инженеринг" АД, представлявано от управителя И. А. срещу решение №677/09.06.2023г. по гр. дело №982/2021г. по описа на ОС – Бургас. Касаторът счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е било допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който е отказал да извърши проверка на доказателствата и е пропуснал да разгледа заявеното от жалбоподателя искане за право на задържане. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК касаторът посочва следните основания за допускане до касационно обжалване:

1. основанието по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. Второ ГПК, като излага, че решението е недопустимо доколкото въззивната инстанция не е извършила проверка на предявеният иск, който касаторът счита за недопустим, тъй като [община] никога не е била собственик на земята, нито на сградите посочени в иска. Счита, че при липса на пасивна процесуална легитимация, съдът не би следвало да се произнася по съществото на спора, а да прекрати производството по делото в тази част. Твърди, че решението е недопустимо и в частта му, с която съдът се е произнесъл по ревандикационния иск за сградите и земята;

2. наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се мотивира с произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо. Твърди се, че въпросът дали има валидно разпореждане на общинския съвет с процесните частни имоти в ответното дружество, който е от значение за изхода на спора въобще не е обсъден от въззивната инстанция, което е в 1 нарушение със съдебната практика, обективирана в ППВС №7 от 27.ХII. 1965г., Решение № 173/ 03. 01. 2016 г. на В КС по т. д. № 1689/ 2015г.; II т.о., Решение № 15/ 30. 01. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/ 2014 г., IV г. о.; Решение № 69/ 09. 07. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2014 г., IV г. о.

3. По следващия въпрос: Приложим ли е редът, установен в Търговския закон, за извършване на непарична вноска в капитала на общинско с изцяло общинско участие в капитала, в случаите, когато не се касае за преобразуване на общинско предприятие по смисъла на ЗППДОП /отм,/, а за възникване на ново търговско дружество по смисъла на ТЗ, касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, тъй като той е от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото.

4. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се мотивира с произнасянето на съда в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №16/08.02.2013г. на ВКС по гр.д. №621/2012г., по въпроса дали изводът, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление /с оглед приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм// може да се основава на доказателства, в които имотът, не е индивидуализиран. Твърди се, че като е приел, въпреки липсата на индивидуализация на процесното имущество, че процесните земя и сгради са били сред ДМА на ДФ ФИНА МЕХАНИКА, съдът се е произнесъл в противоречие с посоченото решение, в което се приема, че даден имот е предоставен за стопанисване и управление на общинска фирма не може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди, че е предоставен за стопанисване и управление, не е индивидуализиран чрез никакви индивидуализиращи белези, което в настоящия случай найвече се отнася процесната земя.

5. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно- което е основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въпреки, че в приетите по делото документи процесната земя не е спомената, нито индивидуализирана, въззивният съд е приел, че в тях се визира именно „процесният имот”.

6. Налице е основание за допускане по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по въпроса: „Допустими ли са, при приложението на ГПК /обн. Изв, бр. 12/1952г., в редакцията му от ДВ, бр. 53 от 30,06.2007г., в сила от 30.06.2007г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008г./ нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото“ касаторът сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с относимата по приложението на отменения процесуален закон задължителна тълкувателна практика - т.7 от ТР №1 от 4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК. Този въпрос се поставя по повод твърдението на касатора, че във въззивното производство неколкократно е поискал допускането на съдебноикономическа експертиза за установяване на извършените подобрения от ответното дружество трети добросъвестен собственик във връзка със своевременното възражение за право на задържане от ответната страна до изплащане на признатите от съда значителни суми за подобрение. Отделно от това твърди, че съдът е отказал да конституира държавата 2 като трето заинтересувано лице въпреки многобройните доказателства в т.ч. актове за държавна собственост, а въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения като е приключила събирането на доказателства и производството по същество при условията на висящо частно производство по конституиране на заинтересовани лицапомагачи. По изложените съображения моли жалбата да бъде допусната до касационно обжалване и уважена в нейната цялост.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – [община] оспорва касационната жалба, като моли да не бъде допускана до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл.

280 ГПК за това. Излага, че решението не е нищожно, недопустимо, нито очевидно неправилно. Отделно излага и съображения за неоснователност на касационната жалба като оспорва твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.

Счита, че след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения от Общината иск.

Постъпила е и касационна жалба вх. №13406/28.07.2023г., допълнена с жалба вх.

№19169/08.11.2023., допълнена с касационна жалба Вх. 19247/09.11.2023г. на ПФК „НЕФТОХИМИК" АД, представлявано от управителя И. А. срещу решение №677/09.06.2023г. на БОС по в. гр. дело №982/2021г. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд по същество е отказал всякаква проверка, събирането на доказателства и анализ на вече събраните такива. Счита, че е допуснато и съществено процесуално нарушение с отказа да санира незаконосъобразното определение на първоинстанционния състав, с което е отказано приемането на правото на задържане и съответно са отказани свързаните с него доказателствени искания. При тези процесуални нарушения излага, че обжалваното решение е и по- скоро нищожно, освен необосновано и немотивирано. Твърди, че липсват доказателства за изваждане на имота от баланса на активите и съответно отразяване в ТР, при наличието на огромно разминаване между стойността на разпоредените имоти от общински съвет - Б. и стойността на тези, които са описани в ТР.

Според касатора решението по т.5.2 от Протокол №26/12.12.1997г. не представлява волеизявление за разпореждане с право на собственост, принадлежащо на дружеството, насочено към безвъзмездното прехвърляне на това право на [община]. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК касаторът в 6 пункта е посочил касационни основания, идентични със съдържащите се в изложението към касационната жалба на „Интрейд Инженеринг" АД.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – [община] оспорва същата, като моли да не бъде допускана до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК за това. Излага, че решението не е нищожно, недопустимо, нито очевидно неправилно.

Отделно излага и съображения за неоснователност на касационната жалба като оспорва твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Счита, че след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения от Общината иск.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

3

Досежно наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът [община] твърди, че е собственик по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Б., проведено на 12.12.1997г. /с което капиталът на “Фина механика“ ЕООД е намален/, на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. №588, в УПИ №..., кв.45 по плана на ЦГЧ на [населено място], актуван с Акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998г., с настоящ адрес: [улица], [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор [№], целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор [№], с предназначение - административна, делова сграда. Счита, че същите, съобразно условията на договора за приватизация, не са преминали в патримониума на „Фина механика“ – АД, поради което това дружество не е могло валидно да се разпореди с правото на собственост в полза на „Интрейд груп“ – АД, последното – в полза на „Фина механика“ – АД, което от своя страна не е могло валидно да учреди върху тях договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ – АД. Ищецът претендира след като спрямо всички ответници бъде установено правото му на собственост, те да бъдат осъдени да му предадат владението върху съответните части от имотите както следва: от „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД- предаване на владението на дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор [№], целият с площ от 2537 кв.м., с предназначение административна, делова сграда, състояща се от 5 самостоятелни обекта на собственост с посочени идентификатори, с предназначение за офис; от „Професионален футболен клуб Ч. Б.“ АДвладението на реално обособена част от същата четириетажна масивна сграда, с РЗП от 471.98 кв.м, представляваща магазин на първи етаж с площ от 46 кв.м. – СОС с идентификатор [№], с площ от 41.71 кв.м., с предназначение за търговска дейност и СОС с идентификатор [№], с площ от 8.60 кв.м., с предназначение за търговска дейност; от „Хотелски комплекс Ч.“ ЕАД- владението на втори и трети етаж от същата четириетажна масивна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 147.81 кв.м., с предназначение за офис и самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 91.29 кв.м., с предназначение за офис. Ищецът моли за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44/28.02.2002г., том 1-4, рег. № 697, дело № 37/2002г., вписан в службата по вписванията с вх. № 1134/28.02.2002г., акт 65, том 3, дело № 601, с който “Интрейд Инженеринг“ АД е признат за собственик на описания имот.