Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 05.12.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 255/2024
Вид
Решение № 130
Подписан
05.12.2024
Състав
Симеон Стефанов Стойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. С., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20241870200255 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалбата на „А. Б.“ ООД, ЕИК 201075310, със седалище и адрес на управление: гр. С. срещу НП № 763822-F756216/29.03.2024 г. на заместник директор на ТД НАП С., с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5131.40 лв., на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят излага в жалбата си, че дружеството е отразило фактурите в данъчен период за месец юли 2023 г. и е внесло съответният данък, поради което дължим данък ДДС в размер на 5131.40 лв., е внесен, т.е. няма вреда за бюджета.

Излага още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно, че съгласно чл. 34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Твърди се, че в настоящия случай АУАН е издаден на 14.02.2024 г., т.е. след изтичането на тримесечния срок от откриването на нарушителя, както за посоченото нарушение е изминал и 1 едногодишния срок от извършване на нарушението. Поради горното счита атакуваното НП за незаконосъобразно. Евентуално сочи, че следва да се приложи привилегирования състав по чл. 182, ал. 2, с която се предвижда санкция в размер на 25/100 от определения в по – малък размер данък, но не по – малко от 250 лв.

В проведеното съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г., поддържа жалбата, излага съображения, че са допуснати нарушения по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, че не става ясно за какво конкретно нарушение е наложената санкция, че няма вредоносен резултат за бюджета, че липсва точно и ясно описание на нарушението, както и алтернативно, че са налице основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата, чрез упълномощен юрисконсулт, в писмени бележки, излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП, излагат се доводи, че извършеното нарушение е съществено, акта и НП са издадени от компетентен орган, в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Сторено е пълно описание на нарушението и установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От разпита на свидетелите С. и В. – служители в ТД на НАП, на длъжност „старши инспектор“, се установява, че при извършена насрещна проверка по ЗДДС, са изискани от дружеството жалбоподател да представи посочени документи и справки, с искане приложено на л. 15 от делото.

Искането е изпратено на 24.11.2023 г., по електронен път, като документа се сочи да е изтеглен на 27.11.2023 г. Жалбоподателят е изпълнил задължението и е представил документи и писмени обяснения, преценени от свидетеля С., в хода на насрещната проверка. От така представените документи, свидетеля С. установила, че дружеството жалбоподател не е отчело в дневника за продажби, фактури за продажби издадени през месец май, които е следвало да бъдат включени в дневниците за продажби за данъчен период месец май.

Същите се установява, че са включени за данъчен период месец юли 2023 г.

Установила е свидетелката от представените писмени доказателства, че дружеството жалбоподател „А. Б.“ ООД, е регистрирано по ЗДДС и като 2 доставчик е издало фактури за услуги на „И. Г.“ ООД, с ЕИК 204621960, както следва: № 0000001771/22.05.2023 г., с ДО в размер на 11149,50 лв. и начислен ДДС в размер на 2229,90 лв.; № **********/16.05.2023 г., с ДО в размер на 8055 лв. и начислен ДДС в размер на 1611 лв.; № 0000001772/25.05.2023 г., с ДО в размер на 6452,50 лв. и начислен ДДС в размер на 1290,50 лв. При извършената проверка в отчетните регистри (Дневници за продажби), е установено в хода на проверката, че така посочените фактури не са отразени в Дневник продажби и СД по ЗДДС, за данъчен период май 2023 г., когато е следвало да бъдат отразени, а процесните фактури са включени в данъчен период месец 07.2023 г. За така констатираното нарушение е изпратена покана до управителя на дружеството жалбоподател, да се яви в офиса на НАП, където му е съставен АУАН за констатираните обстоятелства. Акта е съставен на 14.02.2024 г. от разпитаната свидетелка С.. Акта е подписан от разпитаната по делото свидетелка В. и още един служител на приходната администрация.

Акта е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя, препис от акта е надлежно връчен на пълномощник на „А. Б.“ ООД. Въз основа на така съставения

АУАН, е издадено и обжалваното

НП

№

763822-F756216/29.03.2024 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП С., с което за визираното в АУАН е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 5131,40 лв., на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства се установява резолюция за извършване на проверка с дата 24.11.2023 г., с която е определен свидетеля С.

– ст. инспектор по приходите да извърши проверка на „А. Б.“ ООД. Установява се отправеното искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, съставен е протокол за извършена насрещна проверка, с отразените констатации. Установява се, че дружеството е депозирало пред приходната администрация, обяснителна бележка, както и е приложило посочените фактури.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалване на атакуваното НП и в законоустановения срок. АУАН е съставен при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН от оправомощено лице.

Актът е съставен в законоустановения срок от извършване на проверката. Не се установяват твърдяните от жалбоподателя нарушения по чл. 34 от ЗАНН.

3

АУАН е съставен в рамките на три месеца от откриване на нарушителя и в рамките на две години от извършване на нарушението, каквато е специалната разпоредба по отношение данъчни нарушения. В този смисъл са неоснователни съображенията на жалбоподателя, за нарушения по чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и на обжалваното НП, не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила, които да са довели до накърняване правото на защита, на привлеченото лице. Както акта, така и НП са издадени от съответни органи, притежаващи материална компетентност, в рамките на предвидените в ЗАНН срокове. Както акта, така и НП притежават необходимите реквизити по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП, установеното нарушение е достатъчно ясно описано, така, че привлеченото лице да узнае в какво е обвинено и да може съответно да се защити по обвинението. НП не съдържа непосочени в акта, фактически положения, които да не са предявени на привлеченото лице. Разгледано по същество, се установява, че действително дружество „А. Б.“ ООД е издало фактури, като регистрирано по реда на ЗДДС лице, а именно: № 0000001771/22.05.2023 г., с ДО в размер на 11149,50 лв. и начислен ДДС в размер на 2229,90 лв.; № **********/16.05.2023 г., с ДО в размер на 8055 лв. и начислен ДДС в размер на 1611 лв.; № 0000001772/25.05.2023 г., с ДО в размер на 6452,50 лв. и начислен ДДС в размер на 1290,50 лв. Предмет на посочените фактури са услуги, същите са издадени на „И. Г.“ ООД, с ЕИК 204621960, като получател. Несъмнено се доказва, че посочените три фактури не са отразени в Дневник продажби и СД по ЗДДС, за данъчен период месец май 2023 г., когато е следвало да бъдат отразени. Същите са включени в данъчен период 07.2023 г.

Горното, без съмнение довело до определяне на данък ДДС в по – малък размер за посочения период, а именно за месец май 2023 г., а именно ДДС за внасяне в по – малък размер на 5131,40 лв., като вместо да декларира резултат ДДС за внасяне в размер на 6636,74 лв., дружеството е декларирало резултат ДДС за внасяне в размер на 1505,34 лв. Горното е довело до определяне на данък ДДС за внасяне за съответния период, в по – малък размер със сумата 5131,40 лв. Установява се, че процесните фактури са отчетени в данъчен период месец юли 2023 г., който не е месеца следващ онзи в който дружеството е било длъжно да ги отрази. Ето защо, възприетото от наказващия орган, правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл.

182, ал. 1 от ЗДДС и размера на имуществената санкция е определен в 4 правилния размер на 5131,40 лв. Както по – горе бе коментирано, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, не се установяват посочените от процесуалния представител на жалбоподателя, нарушения по чл. 42 и по чл. 57 от ЗАНН.

Налице е пълно, точно и ясно описание на нарушението, както и не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото установеното не съставлява случай на нарушаване на административна разпоредба, който да се отличава със значително по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди изцяло атакуваното НП.

При този изход на делото, съдът съобрази искането, сторено в писмената защита на процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и намира така отправеното искане за основателно. В полза на ответника по жалбата – Национална Агенция за приходите, следва да се присъдят 150 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, НП № 763822-F756216/29.03.2024 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП С..

ОСЪЖДА „А. Б.“ ООД, с ЕИК 201075310, да заплати на Национална Агенция по приходите, сумата от 150 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му, пред Административен съд С. - Област.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5