Решение № 4479 от 22.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4479 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело № 20211110143556 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Образувано е по искова молба от ищцата В. Г. Т., с ЕГН ********** (нататък и: ищеца) против ответника „Сириус Секюрити“ ООД, ЕИК 202755334 (нататък и: ответника).

Производството е частично прекратено с опр. от 03.08.2021 г., допуснато е изменение на иска в о.с.з. на 15.12.2022 г.

Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 5997/ 17.08.2016 г. заемала при ответника длъжността „охранител“ с продължителност на работния ден 8 часа дневно при сумирано месечно отчитане при първоначално основно месечно възнаграждение 420 лв., платимо до последното число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. В договора не било посочен предходния трудов стаж на идентична длъжност по трудов договор № 13723/

01.11.2013г. с Агенция „Сириус“ ЕООД. Трудовото правоотношение било прекратено, считано от 23.11.2020 г. Моли се да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 8546 лв., представляваща основно трудово възнаграждение за периода 01.11.2018 г. – 31.01.2020 г., сумата 1369,40 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 01.01.2019 г. – 23.07.2021 г. по отношение на основното възнаграждение, сумата 577,12 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за ТСПО за периода 01.08.2018 г. – 30.11.2020 г., сумата 123,88 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 01.10.2018 г. – 23.07.2021 г. по отношение на допълнителното възнаграждение, сумата 1333,58 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 2020 г., 1 сумата 75,57 лв., представляваща обезщетение за забава в периода 01.01.2021 г. – 23.07.2021 г. по отношение на обезщетението за отпуск, ведно с лихвата от изменението на иска.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди, че е погасил всички дължими суми.

В открито съдебно заседание и в подадени писмени бележки ищцата посочва, че счита предявените искове за доказани по основание и размер.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА при съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира следното:

По твърденията за трудов стаж и професионален опит на ищцата е представен трудов договор № 13723 от 01.11.2013 г., сключен между ищцата и АСО „Сириус“ ЕООД за длъжност „охранител“ на обект „МГУ общежитие“.

Безспорно между страните е, че между тях е бил сключен Трудов договор № 5997/ 17.08.2016 г. в град София, трансформиран като такъв за неопределен срок, като ищцата е заемала длъжността „охранител“ с първоначално място на работа: МГУ Общежитие, с продължителност на работния ден - 8 часа дневно при сумирано месечно отчитане, с първоначално основно месечно възнаграждение 420 лв., като в полето за „доплащане за прослужено време“ не е означен размер, и с предвидено доплащане за нощен труд - по 0,25 лв. на час (л. 9). Съгласно допълнително споразумение от 16.07.2020 г. местоработата на ищцата става адм. сграда на адрес: бул. „Христо Ботев“ № 17, считано от 16.07.2020 г.

Съгласно чл. 19 от Правилника за вътрешния ред за охранителите с работно място охранявания обект се определя сменен режим на работа при месечни графици за „дежурство“ и 12-часова продължителност на смените (л. 273 - 285). Със заповеди от 01.08.2016 г. и 15.05.2018 г. по отношение на обектите, в които е работила ищцата, се установява шестмесечен период на отчитане на уговореното в договора и признато в исковата молба сумирано изчисляване на работното време (л. 271, 272).

Безспорно е, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед за освобождаване № 5997/23.11.2020 г., връчена на 27.11.2020 г. (л.10).

Ответникът е представил Допълнително споразумение към Трудов договор № 5997 от 27.02.2018 г., съгласно което работното време на ищцата е променено на 4 часа дневно при сумарно отчитане, а месечното трудово възнаграждение – на 255 лв.; и Допълнително споразумение от 20.01.2020 г., съгласно което трудовото възнаграждение на ищцата се променя на 155 лв. на месец, а работното време – на 2 часа дневно при сумарно отчитане, считано от 01.02.2020 г. (л. 55, 56 сл.). Тъй като от почерковата експертиза се установява, че подписите за „Работник/Служител“ от името на В. Г. Т. са откопирани на просвет, съдът приема, че тези документи са неистински и на основание чл. 194 ГПК ги изключва от доказателствата по делото.

Ответникът е представил заповед № 157/ 21.05.2020 г. за използването на платен годишен отпуск от ищцата от 25.05.2020 г. за 14 дни, както и молба от ищцата за същия (л. 59 - 60).

2

Ответникът е представил разходни касови ордери с дати от 06.12.2018 г. до 22.07.2020 г., подписани от ищцата, в които е отразено заплащането на различни по величина парични суми на ищцата. В полето за основание („за“) се съдържат означения „изв.“ и „и.д“, както и отделни дати.

Приложени по делото са фишове/ ведомости за трудово възнаграждение за процесния период (л. 165 – 193). Съдът приема, че само тези, които са подписани от ищцата удостоверяват извършени плащания в посочените размери. Такива са налице само във фишовете за м. 06 – 10.2019 г.

Във връзка с изпълнението на задълженията от страна на ищцата са събрани гласни доказателства чрез разпит на Н. С.. Тя свидетелства, че от 2017 г. до 2019 г. е работила в Минно-геоложкия университет на длъжността „експерт - управление на човешките ресурси“ и се занимавала с осигуряването на охраната. Ищцата е работила към бл. 60, който е студентско общежитие, в което живеела и свидетелката. Първоначално портиерите са били към Минно-геоложкия университет, а след това са били прехвърлени към фирма „Сириус“.

Първоначално смените били поемани от четирима души по 12 часа (с редуване дневна, нощна, два дни почивка). При преминаването им към ответното предприятие броят на служителите намалял, като в нейния вход работили трима служители, поради което се налагало да взимат 24 часови смени, като в някои случаи служител полагал последователно 12 ч. дневна, 12 ч. нощна и следващата 12 ч. дневна. Свидетелката посочва, че е виждала графиците на служителите и в тях се водели 4-5 души, което не отговаряло на реалното положение – работели двама-трима. Споделя, че блокът имал група във Фейсбук, в която ищцата най-редовно е била заснемана как спи на стола си след втория - третия ден смяна от умора и изтощение. Ищцата много рядко била в отпуск. Вземайки предвид, че свид. С. не е свързана с никоя от страните по делото, има лични преки впечатления, показанията й са последователни и без разминавания с останалите доказателства, съдът намира, че следва да й се довери.

С оглед събраните по делото обстоятелства, съдът намира, че ищцата е полагала при ответника поне по 8 часа труд среднодневно (за отчетния период). От една страна, такава е била уговорката по трудов договор, чиито твърдени изменения не се доказаха. От друга страна, от свидетелските показания се установява, че ищцата никога не работила смени по 2 или 4 часа, напротив, полагала е последователни 12-часови смени, при редуване с малък брой колеги.

С приетите по делото основно и допълнително заключение на счетоводната експертиза са изчислени дължимите възнаграждения, като по горните мотиви следва да се възприеме вариантът за пълен работен ден. Следва да се отчете, че част от месеците, за които вещото лице е изчислило възнаграждение, попадат извън актуалния процесен период.

Ответникът не е начислявал на ищеца допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Вещото лице посочва, че към момента на постъпването си при ответника ищцата има трудов стаж на длъжност „охранител“ при работодател АСО 3

„Сириус“ ЕООД в размер на 2 год. 10 мес., след което при ответника натрупва трудов стаж от 4 год. 3 месеца или към напускането си има общо 7 години и 1 месец. Вещото лице е извършило изчисления на ДТВ за ТСПО при минималната ставка от 0,6 на сто върху основното възнаграждение за всяка година релевантен трудов стаж (съответно 2,83 г. х 0,6 = 1,7 % при назначаването, 2,3 % през 2017 г., 2,9 % през 2018 г., 3,5 % за 2019 г. и 4,1 % за 2020 г.).

Според ведомостите и заключенията на вещото лице ответникът е начислил платен отпуск през м. 05.2020 г. за 2020 г. от 4 работни дни - 33.89 лв. Начислен е през м.06.2020 г. платен отпуск за 2020 г. от 5 работни дни - 34.66 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема ОТ ПРАВНА СТРАНА следното:

Работникът има право да получи само нетното възнаграждение или обезщетение. Дори когато възнаграждението е посочено в диспозитива на съдебния акт в брутен размер, ответникът при доброволно плащане или съдебният изпълнител при принудително е длъжен да преведе удръжките за данъчни и осигурителни вноски на НАП (откъдето да отидат в полза на съответните държавни и частни фондове.) Затова независимо дали размерът на цената на иска е посочен от ищеца в брутен или нетен размер, по същество става дума за едно и също (образно казано: в различни мерни единици; ако вземането беше непарично – описание на вещта чрез различни думи). Когато ищецът не е уточнил изрично начина на описание на вземането си или това не следва от логиката на сезиращите документи, с оглед преклудиращото действие на СПН следва да се приеме, че претендира нетен размер (т.е. пониска „номинална“ стойност обозначава по-голямо вземане). Произнасянето на съда в брутен размер не представлява отклонение от диспозитивното начало, стига този брутен размер да е съответен на поискания нетен; и обратно – произнасяне в нетен размер не е нито непълно, нито недопустимо, когато макар да не съвпада по величина, той по естеството си е еквивалентен на поискания брутен. Последното е практически целесъобразно в случаите, в които се установяват извършени директно към работника плащания, които не покриват цялото вземане (за даден период), тъй като се касае за плащане на „чисти суми“ в полза на работника, а по правилата на математиката стойност в „нетни единици“ може да бъде спадната само от друга стойност в „нетни единици“. (Последващото конвертиране на нетния остатък в брутен би било затруднително, а и свързано с потенциални грешки, когато върху различни елементи от възнагражденията и обезщетението се дължат различни видове вноски или вноските се дължат върху посочен в закона осигурителен доход, различен от реалния. Посочването в решението на нетни суми обаче не освобождава съдебния изпълнител от правомощието да присъедини като взискател държавата, ако нейните вземания не са погасени.)

По тези съображения, по настоящото дело, на първо място следва да бъде дължимото основно месечно трудово възнаграждение за всеки месец, в който ищцата е полагала труд, а след това от него следва да бъдат приспаднати данъчните и осигурителните вноски, за да 4 бъде изчислен размерът на нетното основно трудово възнаграждение. Едва след това следва да бъде прихванати получените от ищцата суми за част от месеците и за нетният остатък ответникът да бъде осъден.

1. По иска по чл. 128 т. 2 КТ за сумата 8546 лв., представляваща основно трудово възнаграждение за периода 01.11.2018 г. - 31.01.2020 г.

За месеците от юни до декември 2018 г. основното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 510 лв. бруто, доколкото това е бил установеният от МС размер на минималната работна заплата за 8 часа труд дневно. Видно и от заключението на вещото лице, осигурителните вноски в тежест на работника са 13,78 % (върху целия доход), данъкът общ доход е 10 % (върху остатъка след спадане на осигуровките), или обобщено данъчноосигурителната тежест е 22,402 % (върху целия доход). Следователно дължимото нетно основно трудово възнаграждение за тези месеци е по 395,74 лв. (Извън/ над този размер са доплащанията за нощен труд, каквото по делото не се претендират, и за ТСПО, което е предмет на отделен иск за отделен период.) В периода на иска влиза такова за 2 месеца – ноември и декември 2018 г.