Решение № 10440 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10440 гр. ***********, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110153616 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

01.06.2024 г., гр. ***********

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Петя Славова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 53616/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „СВ“ АД срещу Н. П. Ш., в която се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно – за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ******************** срещу магазин ***************.

Навежда доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 12.05.2022 г. до 26.02.2024 г. задължението на ответника било в размер на 6556,66 лева. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, от което 1 извежда правния си интерес да предяви настоящия установителен иск. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираната сума, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва изцяло. Твърдим, че няма качеството на потребител на ВиК услуги за процесния период, което обосновава подробно, като в тази насока сочи, че от самите представени от ищеца доказателства се касаело за различни имоти. Поддържа, че не е обвързан от общите условия на ищеца, тъй като липсвали доказателства, че изрично се е съгласил с последните.

Навежда доводи, че по съдържание и автентичност представените констативни протоколи нямали доказателствена стойност да установят релевантните обстоятелства и не били подписани и приемание от ответника, като също така липсвали данни същите да са връчени при отказ. Развива съображения, че в случая ищецът не бил спазил изискванията на чл. 50 от Общите условия. Прави възражение за погасителна давност. Сочи, че водопроводната мрежа не била възстановявана нито от него, нито от трети лица. Иска отхвърляне на претенциите.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал.

1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Представен е подписан едностранно от ищеца Контролен лист № НПРД 038969/26.02.2024 г. и Протокол № КНВ 0017703/26.02.2024 г. за обект с адрес в гр.

*****************, като е посочен титляр на обекта „ИГ“ ООД и Н.й П. Ш., като е извършена констатация, че обект-скара е с възстановено и постоянно водоподаване, като същото е било възстановено, а за обекта няма открита партида при ищеца.

Приложена е неподписана фактура дубликат № 0130037575/11.03.2024 г. за сумата от 6802,56 лева за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 26.02.2023 г. до 26.02.2024 г.

От справка от отдалечен достъп от Агенция по вписвания по партида на Н. П. Ш. се изяснява, че е вписано, че същият е закупил на 17.11.2005 г. самостоятелен обект в сграда, с площ от 6,000 кв. м., представляваща търговски обект павилион 224 срещу блок 207, в гр.

С*****************.

Прието и неоспорено е заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ. В частта от заключението на СТЕ се установява, че количеството питейна вода, съответно услугите по отвеждане и пречистване на отпадни води е определена, съобразно чл. 49 от Общите условия на ищеца. В частта на заключението на ССчЕ се изяснява, че процесната сума е начислена по партида на ответника, като размера на сумата е 6556,66 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да я кредитира, тъй като е изготвена обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на 2 поставените задачи, като по делото няма данни, е експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребитЕ. на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В случая съдът намира, че доколкото ответника изрично е оспори наличието на собственост, респ. други права, а оттам и качеството потребител, съответно и идентичността на процесния имот следва да се изясни, че ищецът не е провел пълно и главно доказване по отношение наличието на първата материална предпоставка – наличието на валидно облигационно отношение.

Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответникът има това качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани доказателства, че ответника е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за обект в гр. **********************, ул. „******************“, срещу ************, аб.

№ 2800061111, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът следва да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

В случая единствено е предоставена справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп по лице (лист 11 в кориците на делото), която справка не представлява пълно и главно доказване (още повече, че ответникът е въвел наделжно оспорване), а единствено индиция за наличието на вещни права, доколкото при персоналната система по вписванията, в нотариалните книги, каквито са тези водени от Агенция по вписванията, се вписват единствено юридически факти, а не права, както при реалната система на вписванията. В този смисъл, дали юридическият факт е породил действия или не, респективно, какво правно действие, не може да се установи пълно и главно от посочената справка. В тази насока трябва да се спомене, че косвеното доказване или така нареченото още доказване по индиции, изисква изграждането на верига от косвени доказателства, която безпротиворечиво да води до извод, че твърденият юридически факт, за който е разпределена доказателствената тежест, действително се е осъществил в обективната действителност, което обстоятелство не може да се установи пълно и главно от ангажираната по делото справка от Агенция по вписванията. Представената по делото справка от служба по вписванията по лице за ответниика е само индиция, че ответникът е собственик на имота. За разлика от реалната система на вписванията, при която от вписването в имотния регистър по имот може да се направи извод, че пълно и главно е доказано, че лицето посочено за собственик е такъв, доколкото и обективното право предвижда подобно действие на реалната система, то при персоналната система на 3 вписванията, действието на вписването е единствено, за да се даде гласност, че едно обстоятелство се е осъществило в обективната действителност – че е сключена определена сделка, че е наложена определена вещна или облигационна тежест и т. н. Дали обаче, тези обстоятелства реално са породили правният си ефект, респ. дали страдат от пороци е въпрос, които подлежи на самостоятелно разглеждане и не може да се изведе от факта на вписването по персоналната партида на едно лице. В тази насока трябва да се изясни, че справката може да се ползва само като може да се ползва като индиция, че са налице вещни права, при съвкупната й преценка с останалите доказателства по делото (каквито практически липсват), същата не може да изгради верига от косвени доказателства, които да доведат до еднозначен извод, че ответника е собственик или вещен ползвател на имота – в този смисъл Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с които е разяснено понятието „пълно доказване“ и как то се постига с косвени доказателства.

Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват 4 релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.