Определение № 308 от 01.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в З.крито З.седание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100502059 по описа З. 2023 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 1 т.2 вр. чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д. Д.Ж. от гр.*** срещу срещу определение вх.№ 18617/11.12.2023 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията, Агенция по вписванията – гр.Бургас , с което е отказано вписване, поискано със заявление вх. № 18617/11.12.2023 г. от Д. Д. Ж. от гр.*** на частично заличаване на особен залог,,вписан на 11.06.2015 г. ,вх. рег. 7140 т. 1 акт 5 в СВ-Бургас , учреден върху търговското предприятие „Бългериън хъни продъктс“ЕООС , относно недвижим имот както следва: имот с кадастрален идентификатор ***,който съгласно КККР на гр. Бургас е с адрес – гр. Бургас ,ж.к.“Меден рудник „ бл. 529,ет.-1/минус едно /,гараж ПМ20,находящ се в сграда 1,разположена в поземлен имот с идентификатор ***,с площ по документи 15 кв.м. ,с предназначение-гараж в сграда ,ведно със следните принадлежащи части : подобрения с площ от 13,49 кв.м. и 2,13 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответстващия процент ид.части от правото на строеж върху поземления имот ,с гланици на същия етаж-С с идентификатор

***,под обекта –няма,над обекта –СО с идентификатор

*** .

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна,като се сочат подробно 1 съображенията на частния жалбоподател .

След преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията ,изложени в частната жалба ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване акт на съдията по вписванията.

Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателя до съдията по вписвания при СВ – Бургас с искане да се впише частично заличаване на вписан особен залог, върху търговското предприятие на „„Бългериън хъни продъктс“ЕООС ,., в частта му относно недвижими имоти, както следва: имот с кадастрален идентификатор ***,който съгласно КККР на гр. Бургас е с адрес – гр. Бургас ,ж.к.“Меден рудник „ бл.

529,ет.-1/минус едно /,гараж ПМ20,находящ се в сграда 1,разположена в поземлен имот с идентификатор ***,с площ по документи 15 кв.м.

,с предназначение-гараж в сграда ,ведно със следните принадлежащи части : подобрения с площ от 13,49 кв.м. и 2,13 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответстващия процент ид.части от правото на строеж върху поземления имот ,с гланици на същия етаж-С с идентификатор

***,под обекта –няма,над обекта –СО с идентификатор

*** .

Към молбата е приложено копие от удостоверение на АВ-Търговски регистър от 10.06.2015 г. по партидата на „Бългериън хъпи продъктс“ЕООД за вписан залог, на търговско предприятие номер 001,ведно с договор за залог, на търговско предприятие и анекс ,вписан в СВ –Бургас с акт № 5 т.1 вх.р. 7140/11.06.2015 г.,със заложен кредитор Първа инвестиционна банка България .Представено е и копие от постановление за възлагане на недвижим имот на НАП-ТД на НАП София от 15.10.2023 г. ,вписано с акт 94 т. 49,вх.р.

16562 от 08.11.2023 г. в СВ –Бургас ,с купувач Д. Д. Ж. ,задължено лице „Мауришус хъни „ЕООД –за описаните по-горе имоти ,,от извършена публична продан по изп.д. № 22150037520/2015 г- по описа на ТД на НАПСофия,както и писмо на НАП,ТД-София от 29.11.2023 г. до Д. Ж. ,с което се уведомява ,че по цитираното изпълнително дело е извършена публична продан на гореописания недвижим имот с купувач Д. Ж. ,чев полза на ПИБ има вписан договор за особен залог, и че по същото изпълнително дело няма 2 депозирани изявления ,че купувачът поема ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175 ал. 2 ЗЗД .Представено е и платежно нареждане за внесена такса за вписване от 10 лв.

Съдията по вписванията е отказал да извърши вписването по две причини: първо - защото молбата, с която е бил сезиран, е нередовна – не е внесена държавна такса в правилния размер/посочил е ,че таксата следва да бъде 40 лв. – съгл. чл. 7 от Тарифата за държавните такси ,събирани от АД –за вписване на заличаване и подновяване на вписване на особен залог, / и второ – че заличаването на особен залог, може да стане само при условията на чл.27, ал.6 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, които в случая не са налице.

Разпоредбата на чл.27, ал.6 ЗОЗ предвижда, че заличаването на особен залог, може да стане само въз основа на писмено съгласие на заложния кредитор или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.

Неприложима в случая е разпоредбата на чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията , която регламентира заличаването на ипотека върху недвижим имот по молба на лицето, което е купило имота на публична продан. По аргумент от чл.22а П. за заличаване на особен залог,, извън хипотезата на чл.27, ал.6 ЗОЗ, е достатъчно да се представи пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания особен залог,, тъй като заличаването в имотния регистър е вторично по отношение на заличаването в търговския регистър.Доколкото в настоящия случай липсва удостоверение за заличаване на особения залог, в търговския регистър ,предхождащо заличаването в регистъра по реда на ПВ,това е основен мотив за отказа за заличаване на особения залог, .Цитираната от жалбаподателя съдебна практика е приложима само в случаите ,при които заложният кредитор е използвал предоставената му в разпоредбата на чл. 46 ЗОЗ възможност за удовлетворяване –или да продаде имота по реда на чл. 37 ЗОЗ ,или да възложи продажбата на съдебния изпълнител по реда на ГПК.Правилото на чл. 19 ал. 2 от ПВ не можело да се приложи по аналогия в настоящия случай ,доколкото заличаването се иска от купувач от публична продан ,извършена по реда на ДОПК от ТД на НАП с кредитор НАП,а не по реда на чл. 46 от ЗОЗ,когато продажбата се извършва от заложния кредитор.

Настоящият съдебен състав счита отказа за неправилен поради следните съображения :

3

Както е пособил и съдията по вписвания ,с ъгласно чл.21, ал.1 ЗОЗ залог,ът върху търговско предприятие се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, въз основа на решение по чл.262п ТЗ, като се вписва в Централния регистър на особените залози – чл.22 ЗОЗ. Подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства се вписват и търговския регистър по делото на залогодателя – чл.21, ал.2 ЗОЗ, а за да бъде залог,ът противопоставим на трети лица /чл.12 ЗОЗ/, той трябва да бъде вписан и в съответния специален регистър – чл.21, ал.3 ЗОЗ, като за недвижими имоти се има предвид вписванията, които се извършват по реда на чл.22а ПВ.

Разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗОЗ предоставя на заложния кредитор две възможности за удовлетворяване – или от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, или от отделни негови елементи. В случай, че избере удовлетворяване от активи на търговското предприятие и по-конкретно – от недвижим имот, заложният кредитор също има две възможности, предвидени в чл.46, ал.3 ЗОЗ – или да продаде имота по реда на чл.37 ЗОЗ, или да възложи продажбата на съдебен изпълнител по реда за изпълнение върху недвижими имоти на ГПК. Съгласно чл.18, ал.4 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор ЧСИ може да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК.

Следва да се има предвид, че когато продажбата се извършва по реда на ЗОЗ, тя се оформя при спазване правилото на чл.18 ЗЗД – с нотариален акт, а когато се извършва по реда на ГПК тя приключва с постановление за възлагане по чл.496 ГПК.

Както се сочи в мотивите на цитираните от жалбоподателя опр. № 38/22.03.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 536/2021 г. ,първо г.о. и опр. № № 58/05.04.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4716/2021 г.:“в действащата правна уредба на ЗОЗ и ПВ липсва предвидена възможност за лицето, което е придобило по реда на чл.496 ГПК собствеността върху недвижим имот, част от заложеното търговско предприятие, да иска без съгласие на заложния кредитор заличаване на особения залог, върху този имот. Правилникът за вписване урежда само правилата за вписване на особения залог, – чл.22а ПВ, а чл.27, ал.6 ЗОЗ сочи, че заличаването на вписания по реда на този закон залог, става въз основа на писмено съгласие на заложния кредитор или въз 4 основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.

Формирана е практика на ВКС, според която представено пред съдията по вписванията удостоверение от търговския регистър за заличаване на вписания залог, върху търговско предприятие е напълно достатъчно, за да се извърши заличаване на залога и в регистъра, който се води от службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение на вписването в търговския регистър. В този смисъл е определение № 87 от 15.02.2016 г. по ч. т. д. № 3423/2015 г. на II-ро т.о. на ВКС. Тази практика обаче е приложима само в случаите, при които заложният кредитор се е удовлетворил чрез продажба на цялото търговско предприятие.Тогава действително учреденият особен залог, следва да се заличи и в двата регистъра, като за заличаването в регистъра, воден по реда на ПВ, е достатъчно да се представи удостоверение за извършено заличаване в търговския регистър, въпреки че това не е предвидено изрично нито в ЗОЗ, нито в ПВ. Когато обаче заложният кредитор е продал било по реда на ЗОЗ, било по реда на чл.18, ал.4 ЗЧСИ само един или няколко недвижими имота от заложеното търговско предприятие, положението е различно. Дори и след извършената продажба на активи, търговското предприятие продължава да е под залог,, затова не може да се извърши заличаване на залога в Търговския регистър. Върху продаденото имущество обаче вече не тежи залог,, тъй като заложният кредитор се е удовлетворил от получената продажна цена. Това имущество не може да бъде продадено повторно за удовлетворяване на същия дълг, ето защо купувачът има правен интерес да иска заличаване на особения залог, конкретно върху това имущество, което е било част от заложеното търговско предприятие, но вече не е. Според действащата правна уредба обаче той не може да стори това без съгласие на заложния кредитор. Следва да се отчете разпоредбата на чл.37, ал.8 ЗОЗ, че извършената продажба погасява залозите, учредени по ЗОЗ, т.е. заложният кредитор няма повече никакви права върху продаденото имущество. По отношение на това имущество вписването в регистъра, който се води по реда на ПВ, е приключило своето действие, тъй като то е осъществявало непротивопоставимостта по чл.12 ЗОЗ до момента на извършената от заложния кредитор продажба и съответно – до придобиване на собственост върху заложеното имущество от трето лице. затова е неоправдано заличаването на залога върху продаденото имущество да бъде предоставено единствено на волята на заложния кредитор, който вече няма 5 никакви права върху него. Обратно – купувачът на заложенотото имущество има интерес да заличи вписания залог,, който тежи върху това имущество като бивша част от заложеното търговско предприятие.“ Тези доводи касаят не само купувачите от публична продан ,извършена по реда на ГПК ,но и тези по публичната продан ,извършена по реда на ДОПК,независимо от спецификите и доколкото в изпълнителното дело ,образувано с кредитор НАП участва задължително и заложният кредитор ,който е страна в производството и е уведомяван за всички действия ,които се извършват по делото/чл. 210 от ДОПК/ .

С Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г., I г. о. е прието, че собствеността върху продаден недвижи м имот от публичен изпълнител по ДОПК преминава върху купувача от датата на постановлението за възлагане /чл. 215, ал. 4 Д.. (отм.); и чл. 246, ал. 8 ДОПК/.

Купувачът на недвижима вещ от публичен съдебен изпълнител, става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичане на една година от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" не е предявен иск за собственост - чл. 199, ал. 2 Д.. (отм.); и чл. 239, ал. 2 ДОПК. От тук е изведен извода, че постановлението за възлагане има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения в чл. 199, ал. 2 Д.. (отм.); , респ. чл. 239, ал. 2 ДОПК едногодишен срок, защото с изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане. В същия смисъл е и приетото в Решение № 200 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д.