Решение № 2827 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2827 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110207925 по описа за 2026 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 128503 от 23.04.2026г. по описа на СРС(образувано на 02.06.2026г.) от К. Н. К. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ,,***'', чрез адв. Г. Б. с адрес в гр. София, ,,***'' срещу Наказателно постановление N 26-4332002653/26.03.2026 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 102,26 евро(200 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и 2. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 153,39 евро(300 лева) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателката К., редовно призована не се явява.

Представлява се от адв. Б. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната от името на доверителката си поддържа жалбата, като посочва , че в хода на административнонаказателното производство се е установила липса на виновно поведение.

Претендира разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от юрк.Кондова.

1

В хода на съдебните прения, последната излга аргументи за неоснователност на жалбата.

Депозирано е и писмено становище на 02.07.2026г. от процесуалн представител на АНО, което по същество е шаблон , който може и се ползва по всяко АНД за нарушения от процесния вид. Направено е и възражение за прекомерност на претендирани разноски.

СРП, редовно призована не се представлява.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на К. Н. К. с ЕГН ********** чрез адв. Г. Б. срещу Наказателно постановление N 26-4332-002653/26.03.2026 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 10.03.2026г. около 08:30ч. К. К. управлявала л.а.'',,***'''' с рег. № ,,***'' по ул.''Родопски извор'' в гр.София в посока от ул''Пирин'' към бул.Тодор Каблешков. Улицата била двупосочна със спрели , успоредно автомобили и от двете й страни.

Непосредствено зад К. в същата посока се движел с автомобил св. Ж..

При приближаването на л.а. с рег. № ,,***'' до кръстовището , образувано от ул.''Родопски извор'' и ул. Казбек св. Ж. забелязал, че дясното огледало за обратно виждане се прибрало. От дясно на кръстовището, на ул.''Родопски извор имало паркиран л.а.''БМВ'' с рег. № ,,***'' . Автомобилът бил паркиран в посока, обратна на движението , като задната му част била в посока кръстовището.

По-късно, същия ден К. се обадила на св. Ж. и го уведомила , че е забелязала одраскване на колата си отдясно и го помолила да се върне на кръстовището и да провери дали няма повреди по друг автомобил.

Св. Ж. се върнал на кръстовището, образувано от ул.''Родопски извор'' и ул. Казбек и забелязал , че по паркираното , насрещно МПС има следи от одраскване.

Св. Ж. уведомил К. , тя подала сигнал на тел. 112 и на място пристигнал автопатрул на ОПП СДВР състав св. Н. и Л. А..

Огледът бил извършен в присъствието на К. и св.Ж..

Св. Н. съставил протокол за ПТП 2026-1022-3159-1 от 10.03.2026г., а колегата му А. – скица на местопроизшествието.

Св.Н. в присъствието на А. – двамата служители на ОПП СДВР, съставил на К. К.

Акт за установяване на административно нарушение № 5019766/10.03.2026г.

Контролният орган квалифицирал извършеното, като нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл.

123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Актът бил предявен на К., която го подписала и изложила възражения.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно 2 постановление N 26-4332-002653/26.03.2026 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 102,26 евро(200 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и 2. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 153,39 евро(300 лева) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличието , на които обезсмисля анализ на доказателствата във връзка с допуснатите нарушения по същество.

При съставяне на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение.

Същите не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 , т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

В процесните АУАН и НП е посочено , че жалбоподателят е извършил нарушение по на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Установен факт е , че е настъпило ПТП, като жалбоподателят е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните органи, респективно съдът намира, че установените факти покриват от обективна страна състава на нарушение по чл.

123 от ЗДвП от обективна страна.

В случая обаче, както контролният орган , така и АНО са допуснали нарушение при квалифициране на установените факти със съответната им правна норма.

3

Съгласно АУАН и НП, К. е напуснала мястото на ПТП и се връща на място , като уведомява органите на МВР.

Изложеното от фактическа страна административнонаказателно обвинение. е недостатъчно за предявяване на

По делото е установено, че от настъпилото ПТП са реализирани само материални щети, но този факт не е посочени нито в АУАН, нито в НП.

Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Контролният и наказващият орган са посочили, че се касае за хипотеза на чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, без да съобразят , че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от ЗДвП е специална по отношение общото правило на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация, което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено и и на това основание.

На последно място е нужно да се отбележи , че липсват фактически основания да се приеме, че К. не е осъществявала контрол върху управляваното МПС, както и да е проявила виновно поведение.

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН , дянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

В случая не става ясна формата на вина, а според съда, при установените факти от събраните доказателства е видно, че се касае за случайно деяние по см. на чл. 15 от НК, което е невиновно по своята правна природа.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл. 63д от ЗАНН .

В представения по делото договор за правна защита и съдействие. е посочено, че процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че в случаите по, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Основателно е направеното от пр.представител на АНО възражение за прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото- приключило в едно съдебно заседание.

Като съобрази решение на СЕС по дело С-438/22 г., съдът намери, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 255. 65 евро /500 лв. / ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът, 4

РЕШИ: