Акт от 29.07.2020, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 29.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично заседание на 22 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДОБРОМИРА

КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 234 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от М.С.Т.

***, депозирана чрез адвокат-пълномощник М. Д. ***, против Решение № 350 от 15.04.2020 г., постановено по АНД № 110/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1882-000301 от 13.06.2019 г., издадено от Началник на Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на жалбоподателя по т. 1 на основание чл. 180, ал. 2, т. 2, пр.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и е осъдена М.С.Т., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Жалбоподателят счита, че решението, в обжалваната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени въззивното решение в оспорената му част и да реши делото по същество като отмени издаденото наказателно постановление по т. 1. Претендира и присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, като представя списък на разноските.

Ответната в производството страна –

Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Й., в депозирано писмено възражение по касационната жалба вх. № 18417 от 10.06.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП - Русе счита жалбата за основателна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление по т. 1 РС - Русе е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗДвП, за което правилно е индивидуализирано и наложеното му административно наказание.

Решението на районния съд, в обжалваната му част, е неправилно.

С процесното НП жалбоподателката е санкционирана на основание чл.180, ал.2, т.2, пр.1 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с глоба от 20 до 150 лв. собственика на моторно превозно средство с алармена инсталация, която се включва без основателна причина.

Съгласно обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП по т. 1, М.Т., в качеството си на управител „Напоителни системи“ ЕАД, е допуснала включването без основателна причина на алармената инсталация на лек автомобил, индивидуализиран в АУАН и НП, собственост на посоченото търговско дружество.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП определя за административнонаказателно отговорно лице законния представител на юридическо лице, собственик на автомобила, при управлението на който е извършено нарушението. Т. е наказана в качеството й на управител на „Напоителни системи“ ЕАД т.е. на юридическото лице, чиято собственост е МПС, според АУАН и НП. След извършена служебно справка в Търговския регистър, настоящият състав на съда установи, че жалбоподателката не е законен представител на ЮЛ „Напоителни системи“ ЕАД, а е управител на регистрирания клон на дружеството в гр. Русе - „Долен

Дунав“ (л. л. 16 и 17 от делото). Следва да се има предвид, че законодателят е признал особена правосубектност на клона на търговско дружество. Несъмнено същият се ползва с относителна самостоятелност, подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, регистрация в регистър БУЛСТАТ, данъчна и ДДС регистрация, както и може да бъде страна по облигационни, данъчни (чл. 9 от ДОПК), трудови (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) и осигурителни (чл. 5 от КСО) отношения. Клонът притежава собствено имущество, различно от имуществото на принципала и води самостоятелно счетоводство като самостоятелен търговец (чл. 19 от ТЗ). В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4427 от

1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 450/2014 г., VI о., Решение № 95 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2016 г., VI о.

Управителят на клона има представителни функции по отношение на структурно-територнотото поделение на търговското предприятие на търговеца, но той не е от лицата, които по закон представляват самото юридическото лице. В този смисъл М.Т., като управител на клона, не е представител по закон на „Напоителни системи“ ЕАД и тя неправилно е определена като субект на нарушението.

Предвид горното, съдът не излага съображения за останалите доводи, наведени в касационната жалба, а само отбелязва, че ги намира за неоснователни. Това обаче не променя вече формирания извод от настоящата инстанция за незаконосъобразност на процесното НП по т.1. Като го е потвърдил в тази част, Районен съд - Русе е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението в тази му част и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление по т. 1 е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено в тази му част.

Неоснователно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно представен списък на разноските в размер на 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение (л. 18 от делото). Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 002035 от 22.07.2020 г. за процесуално представителство по КАНД № 234/2020 г. по описа на АдмС – Русе действително е било договорено възнаграждение за адвоката в размер на 300 (триста) лева, като е бил уговорен и начинът на плащане - в брой, но в договора липсва удостоверяване тази сума реално да е била заплатена по уговорения начин (л. 15 от делото). Разноски на страната не следва да бъдат присъдени.

Предвид изложеното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш

И:

ОТМЕНЯ Решение № 350 от 15.04.2020 г., постановено по АНД № 110/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, само в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-1882-000301 от 13.06.2019 г., издадено от Началник на Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на М.С.Т. по т. 1 на основание чл.180, ал.2, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и е осъдена М.С.Т., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и

ВМЕСТО

НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 19-1882-000301 от

13.06.2019 г., издадено от Началник на Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на М.С.Т. *** на основание чл.180, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искане на М.С.Т. *** за присъждане на разноски в производството пред Административен съд – Русе.

Решението в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.