Решение № 1876 от 24.09.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1876

Кърджали, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ канд № 20257120600131 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. С. Я., с посочен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], против Решение №242 от 05.12.2024 год., постановено по АНД №816/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е изменен електронен фиш [серия] №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, като с решението е преквалифицирана санкционната норма по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намален размерът на наложеното наказание „глоба“ от 100.00/сто/ лева, на 50.00/петдесет/ лева.

Касаторът заявява в жалбата, че решението на Районен съд - Кърджали следва да се отмени като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправни разпоредби.

Като допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила касаторът твърди, че при постановяване на решението не били разгледани в цялост възраженията му, които бил направил при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (!?) и че Районен съд - Кърджали бил изследвал частично условията за повторност за налагане на наказанието, което трябвало да се направи с изричен акт, за което да се съставят необходимите документи. Твърди, че няма посочване на протокол за конкретното АТСС, което е установило нарушението и не е посочен компетентен патрул, който да е обучен да борави с АТСС, за да установи законосъобразно, дали има нарушение или не и дали това нарушение е при условията на повторност или не. Твърди освен това, че същевременно, не бил извикан в ОДМВР - Кърджали за да даде показания и съответно, да предостави своето виждане по фактите. Според касатора, Районен съд - Кърджали потвърдил неправилните действия на административния орган, като не бил отчел факта, че са минали повече от три месеца от установяване на нарушението до налагане на наказанието при условията на повторност или по-скоро с електронния фиш въобще не се спазвала процедурата по ЗАНН. Твърди също, че не били спазени изискванията на чл.27 от ЗАНН при определянето на наказанията и че Районен съд - Кърджали изменил санкцията, но наложил втора санкция като го осъдил да заплати 80 лева юрисконсултско възнаграждение при условие, че електронния фиш е изменен. Според касатора, не може два пъти да бъде санкциониран при положение, че му е издаден незаконосъобразен акт и той е изменен, а най-вероятно трябвало да бъде отменен.

По отношение нарушенията на материалния закон касаторът твърди, че Районен съд - Кърджали неправилно приел, че административният орган може да го накаже по чл.21, ал.1.... (липсвало основанието в ЕФ [серия] №[номер] - за това дали е категория Б или друга) и на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, без да се посочва дали предходното наказание е за същото деяние и следвало да бъде наказан за повторност на същото основание и следователно, административният орган не посочил първо законосъобразно, как е нарушил закона, какво е наказанието, как се получава случай на повторност и защо се налага санкция в двоен размер и същевременно, не се посочвала и възможността за обжалване, което също било нарушение на закона. Според касатора, това обстоятелство само по себе си правело ЕФ [серия] №[номер] незаконосъобразен поради което следвало да бъде отменен изцяло.

С жалбата касаторът моли да бъде отменено, като незаконосъобразно, Решение №242 от 05.12.2024 год. на Районен Съд - Кърджали по АНД №20245140200816.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът С. С. Я., с посочен постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. По делото е депозирана молба от процесуалния представител на ответника – гл.юрк. С. Ч., в която заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение намира за правилно и в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е изменен обжалваният електронен фиш, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение/!?-каквото всъщност въобще не се претендира от касатора и данни и доказателства за заплащането на каквото, въобще няма по делото/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че първоинстанционното решение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което, моля да го оставите в сила. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали, с което е било изменено и намалено наказанието на касатора с ЕФ за налагане на глоба за скорост от 20.07.2024 година.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираните от касатора касационни основания са неправилно приложение на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните правила, което отговаря на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №242 от 05.12.2024 год., постановено по АНД №816/2024 год., Кърджалийският районен съд е изменил електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер], издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, на С. С. Я., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 20.07.2024 год. в [населено място], като е преквалифицирал санкционната норма по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба” от 100/сто/ лева, на 50/петдесет/ лева.

Със същото решение, Кърджалийският районен съд е осъдил С. С. Я., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали сумата от 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.07.2024 год. полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ - Кърджали при ОДМВР – Кърджали изпълнявали служебните си задължения, като този ден работели с уред за контрол на скоростта, представляващ автоматизирано техническо средство с №[номер], който бил разположен в [населено място], на [улица], до *** и контролирали автомобилите, движещи в посока от [населено място] към ***. В 07:54 часа средството за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], от 63 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. в рамките на населеното място, а именно в [населено място]. След обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен фиш №[номер], в който като нарушител бил вписан в съответната графа собственикът на автомобила, а именно - Ц. Р. А. - законен представител на *** ЕАД. В описателната част на електронния фиш било посочено движение с установена скорост от 63 км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на собственика на автомобила било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева. Собственикът на автомобила се възползвал от разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, като предоставил в законовия срок писмена декларация с данни за лицето, на което бил предоставен лекият автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер] и съответно е извършило нарушението на 20.07.2024 год., ведно с копие на свидетелството за управление на МПС на това лице. Първоначално издаденият електронен фиш [серия] №[номер] на името на Ц. Р. А. - законен представител на *** ЕАД, бил анулиран, като бил издаден нов такъв на посоченото лице в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, срещу жалбоподателя С. Я., а именно - обжалвания електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер].

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от веществените доказателствени средства - Снимка №[номер] от 20.07.2024 год., в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име и GPS координати, както и писмените доказателства - Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер]; Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер]; справка за собственост на МПС от 11.10.2024 год.; писмо *** от 05.08.2024 год.; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП; свидетелство за управление на МПС на С. Я.; Електронен фиш за налагане на глоба [серия] №[номер]; Заповед №1300з-4 от 01.02.2022 год.; списък от 01.02.2022 год.; протокол от проверка от 15.04.2024 год.; протокол за използване на АТСС от 22.07.2024 год.; Заповед №292з-1145 от 15.06.2022 год.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; Справка от БИМ от 10.02.2023 год.; справка от АИС-АНД с peг.№1300р-7765 от 11.10.2024 год.; справка от АИС - АНД с рег.№1300р-7766 от 11.10.2024 год.; справка от АИС-АНД с peг.№13300р-8129 от 23.10.2024 год.; опис от 09.10.2024 год.; разписка от „Български пощи“ от 07.10.2024 година.

От тези доказателства, ведно със становището, дадено от ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали при ОДМВР - Кърджали, който е оправомощен от административнонаказващия орган със Заповед №292з-1145 от 15.06.2022 год., съдът е установил, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала последваща проверка, съгласно чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година.

При така приетата за установена фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в [населено място] и тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в населено място с 13 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. и следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., както изисква чл.755, ал.1 т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съдът обаче е констатирал, че не се установява от материалите по делото нарушението да е извършено „повторно“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, като е посочил, че съгласно дефиницията, дадена в цитирания текст, то „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съдът е посочил, че видно от вписаните в атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя с Електронен фиш [серия] №[номер], но че в този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и от словесното описание в него става ясно, че предходното нарушение на жалбоподателя С. Я. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение извън населено място, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Според районния съд това означава, че на жалбоподателя не е било наложено наказание за същото по вид нарушение като процесното, което се състои в превишаване на разрешената скорост за движение в населено място, въведена с пътен знак и че поради това, признакът „повторност“ на нарушението не е доказан, но че от друга страна, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“, в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. Съдът е посочил, че именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът С. Я. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е с 13 км/ч., като е приел, че поради това и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т. 1 от ЗАНН, въззивната съдебна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът е приел също, че няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е посочил, че по силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка, както и че такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Съдът е приел, че в случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, са описани в атакувания акт и че по изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 50 лева.