Решение № 261 от 19.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Велико Търново, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500123 по описа за 2024 година С решение № 480 от 18.12.2023г. по гр.д. № 20/ 2022г. по описа на ОСРусе е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ иск за отнемане в полза на държавата от М. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.

149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. чл. 141 от ЗОНПИ на имущество на стойност 24 895 лв., както следва: ГАРАЖ № 2, находящ се в град Плевен, с административен адрес улица *********, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, предназначение на самостоятелния обект- хангар, депо, гараж, брой етажи- 1, със застроена площ от 18.00 кв. м., при съседи на гаража съгласно документ за собственост: улица "Мусала", двор на ЖСК и гаражна клетка на А. Б., заедно с припадащите се на сградата идеални части от правото на строеж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед №РД-18-71 от 06.06.2008г на Изпълнителния 1 директор на АГКК, а по доказателствен акт за собственост в парцел VI-6102 в квартал 152 по плана на гр. Плевен. С решението е осъдена КОНПИ да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, *********** сумата от 1506 лв. съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РОС държавна такса в размер на 12 496,35 лв., на основание чл.

157, ал. 2 ЗОНПИ.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от КОНПИ, в която сочи, че решението е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е изключил изцяло преминалите суми по банковите сметки, в т.ч. и на внесените суми от проверяваното лице и трети такива, приема за доход разликата при размера на придобиване и впоследствие на отчуждаване на определените пазарни стойности по СТЕ на недвижими имоти, като не е съобразено дали лицето е разполагало със средства със законоустановен източник за придобиването им, за да приеме като доход разликите в стойностите. Счита, че неправилно при извършения икономически анализ ОС-Русе е изключил всички средства, декларирани като изплатени аренди, както и реалната стойност на придобитите недвижими имоти, върнати заеми, изплатени суми по чл.73 от ЗДДФЛ, което изкривявяло икономическата действителност на паричния поток в анализа на ответника. Счита, че всички тези установени факти следва да бъдат отразени като извънреден разход, тъй като в противен случай е налице само получаване на доход, без да са направени насрещни разходи, а от доказателстватка е видно, че Г. се е разпореждал със средства в гО.м размер, за които няма доказателства за произхода им. Счита за неправилен подходът да се съпоставя само наличното към края на периода имущество, а имуществото като съвкупност за целия проверяван период. Счита, че неправилно ОС-Русе не е отразил никъде в анализа на паричния поток постъпилите и разходвани средства по сметка на В.Г., и без да се направи преценка далиш към конкретния период /година ответникът е разполагал с достатъчно средства със законоустановен източник за придобиване. Счита, че неналичните парични средства към края на проверявания период следва да бъдат отразени като извънреден разход, което в случая при изчисление води до установяване на значително неъсответствие. Моли въззиният съд да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да 2 уважи изцяло мотивираното искане на КОНПИ.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по нея В. Г. и М. Г., двамата от гр.Плевен. В съделно заседание и в писмена защита пълномощникът на ответниоците по жалба адв.Б. заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това подробни доводи. Моли да бъде потвъвдено като правилно и законосъборазно обжалваното решение. Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно и правомощията и задълженията си по чл.294 ал.1 ГПК, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция по искане на жалбоподателя е допусната и приета от съда СИЕ, изготвена от вещото лице Ж.Т., като вещото лице в заключението си е извършило икономически анализ по отделни години и за целия период на размера на законоустановените доходи, приходи и източници на финансиране, на извършените обичайни и извънредни разходи, на нетните доходи на В.Г. и на придобитото от него и дъщеря мудругата ответница М.Г., след което е дало отговор на въпроса какъв е размерът на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество, изчислено по години и за целия период.

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против В. Г. и М. Г. искове с правно основание чл.142 ал.2 т.1 и т.3 вр.чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 24895 лв. от М. В.Г. /след изменение 3 на иска/-ГАРАЖ № 2, находящ се в гр.П л е в е н , на ул. *********, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Плевен, със застроена площ от 18.00 кв. м. Проверката спрямо В.Г. е започнала при действието на отменения ЗОПДНПИ, но по силата на пар.5 ал.2 от ЗОНПИ настоящото производство се разглежда по реда на ЗОНПИ.

Исковото производство спрямо В.Г. е прекратено след направен отказ от иска спрямо него, като производството е продължило по предявения иск срещу М.

Г. с правно основание чл.142 ал.2 т.3 ЗОНПИ.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1.Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброените в чл.108 ал.1 от ЗОНПИ фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в ал.2 и ал.3 от същия текст на закона; 2. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именнонесъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник.

В настоящия случай няма спор, че първата от посочените по-горе предпоставки е налице. Престъпленията, за което са повдигнати обвиненията спрямо В.Г., попадат в обхвата на чл.22, ал.1, т.1 1 и т.23 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.11 и т.22 от ЗОНПИ, а проверяваният период /18.05.2007г. – 18.05.2017г./ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

За да направи изводите си относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, в т.ч. и по конкретните пера, формиращи нетния доход и стойността на имуществото, въз основа на които да се определи размера на несъответствието, съдът съобрази следното:

Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от 4 проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За да се прецени дали е налице несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева /приложим размер към настоящия казус по аргумент от §5, ал.2 на ЗОНПИ/, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Трайно установената практика на ВКС приема, че в случаите, когато стойността на наличното имущество по пар.1 т.4 от ДР на ЗОНПИ , респективно и увеличението на имуществото в края на проверявания период спрямо неговото начало не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на пар.1 т.8 от ДР на ЗОНПИ. В решение № 546 от 02.10.2025г. по к.гр.д. № 3604/ 2024г. , IV-то гр.

Отд. на ВКС, решение № 50116/ 03.04.2024г. по гр.д. № 3698/ 2021г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 191/ 15.02.2021г. по гр.д. № 4768/ 2019г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 263/ 18.12.2020г. по гр.д. № 1293/ 2020г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието, че след като стойността на наличното имущество в края на проверявания период е под 150 000 лв., то това е достатъчно за извода, че не е налице значително несъответствие, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.

5

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период ответниците са придобили недвижими имоти.

Пазарните стойности на същите към датата на придобиване и отчуждаване, са посочени в заключението на приетата по делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, изцяло възприета от съда. Придобитите и притежавани от ответниците имоти през процесния период са следните:

1. ЛИВАДА от 15,006 дка, десета категория, местността „Сорил“, ЕКАТТЕ 69523, представляваща имот № 149046 в землището на с. Радювене, общ. Ловеч, закупена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том VIII, рег. № 6931, дело № 1135 от 28.12.2007 г., вписан под акт № 129,том 30, дело № 6493, вх.рег. № 9369 от отв. В. Г. с пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 1119,00 лв., а към датата на депозиране на исковата молба - 2111,00 лв.

2. ПАСИЩЕ, МЕРА от 38,802 дка, пета категория, местността „Шаховец“, ЕКАТТЕ 69523, представляващ имот № 146058 в землището на с.