Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 175 от 23.09.2022, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 297/2022
Вид
Решение № 175
Подписан
23.09.2022
В сила
11.01.2023
Състав
Зорница Донкова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5, предл.последно · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.1, т.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл.5, ал.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл.6, ал.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Търговище, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Стела Й. Й. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200297 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв. Д. Т. – АК – Р. като пълномощник на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 202828202, представлявано от А.

Х. А., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 616196 - F634949 от 06.12.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника, който представя и допълнителни писмени бележки с възражения за процесуална незаконосъобразност на НП и недоказаност на нарушението и искане за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 29.10.2021 г. контролни органи от ТД на НАП - Варна извършили проверка 1 за установяване на факти и обстоятелства на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 202828202, която приключила с Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г. При анализа на вписванията по сметка 501 „Каса“, контролните органи установили, че е извършено плащане в брой на стойност 34 000лв. по РКО № 0000000109/ 26.07.2021 г. с основание: служебен аванс на управителя на дружеството А. А.. Установено било, че плащането е било осчетоводено Дт 422/Кт 501 – 34 000лв.

Констатирано било, че на 30.07.2021 г. е отпуснат заем на А. А. в размер на 34 000лв. за 10 години с договорена годишна лихва от 4 %. Изплатеният служебен аванс не бил върнат, а бил преобразуван в паричен заем без движение на парични средства. На проверяващите бил представен погасителен план към договора за заем от 30.07.2021г., сключен с А., в качеството й на „заемател“, който включвал 120 бр. намаляващи вноски при главница от 34000лв. и лихва общо 6856,75лв. Преобразуването на служебния аванс в дългосрочен заем било осчетоводено Дт 269/ Кт 422 – 34 000лв.

При тези данни контролните органи приели, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за което св.С. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна съставил на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД АУАН № F634949 от 17.11.2021г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството А. А., която го подписала без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, и.д. директор на ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 616196 - F634949 от 06.12.2021г., с което за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 17000 лева. С оглед промените в ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./, съставил и приложение към НП № 616196 - F634949/06.12.2021г. - неразделна част от него. Наказателното постановление, ведно с приложението били връчени на управителя на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 11.04.2022 г.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите К. С., С. Д. и Г. М., заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза и приложените писмените доказателства.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОПБ и приложената Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдът намира за неоснователно възражението, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липсата на данни за датата и мястото на извършване на нарушението. От съдържанието на последните е видно, че както в АУАН, така и в НП е записано, че:

„Установеното представлява нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, извършено на 26.07.2021 г. от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“

ЕООД в гр.Търговище“. Останалите счетоводни данни, операции, дати и други факти 2 фигурират в съдържанието на АУАН и НП съгласно изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Макар и не съвсем прецизно, съдът намира, че въпросното описание дава достатъчно яснота относно елементите от състава на административното нарушение и правото на защита на наказания субект не е нарушено. Видно е, че в НП са посочени и доказателствата, въз снова на които наказващият орган е приел нарушението за доказано: Протокол № П- 03002521150594 – 073 - 001/ 29.10.2021г., РКО № 0000000109/ 26.07.2021 г., аналитичен регистър, договор за заем, обяснение. В тази връзка съдът намира за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5, предл.последно от ЗАНН.

Предвид изрично и ясно изразената воля на наказващия орган, че с обжалваното НП се санкционира нарушение, осъществено от „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД на 26.07.2021 г., предмет на съдебна проверка се явява именно изводът за извършено на тази дата нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ от дружеството – жалбоподател, респ. законосъобразното му санкциониране на основание чл.5, ал.1 от същия закон.

Чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ гласи: „ Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;“ За нарушаването на посоченото изискване чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че съгласно РКО № 0000000109 / 26.07.2021 г., на А. А. е бил предоставен служебен аванс от дружеството в размер на 34 000 лв. Въпросната сума не е предоставена чрез превод, респ. не е внесена по платежна сметка въпреки, че надвишава 10 000лв. При тези данни, за да се прецени дали въпросното предоставяне на средства е осъществено в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ следва да се установи дали същото представлява плащане. От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза /което съдът взе предвид в частта, даваща отговор на счетоводни въпроси/ се установява, че предоставянето на сумата от 34 000лв. на А. е отразено със следните счетоводни операции: Дебит счетоводна сметка 422 - „Подотчетни лица“ – 34000лв. / Кредит счетоводна сметка 501 „Каса“ - 34000лв. Т.е. както е посочило и вещото лице, е налице увеличение на вземането на подотчетни лица и намаление на паричните наличности в касата на дружеството. В съдебната практика е възприето разбирането, че „плащането“ като термин представлява изпълнение на парично задължение.

Същият смисъл е възприет и от контролните органи, видно от стр. 10 на Протокол № П- 03002521150594 –073 -001/ 29.10.2021 г., където дословно е записано, че “тълкуването на „плащане“ изключва операции, които не са свързани с погасяване на парични задължения“. Следователно предоставянето с РКО № 0000000109/ 26.07.2021 г. на паричната сума от 34 000лв. на подотчетно лице като служебен аванс не 3 представлява плащане, доколкото се касае за разчетни взаимоотношения в рамките на една и съща стопанска единица.

Следователно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява на 26.07.2021 г. дружеството да е извършило плащане, то е необоснован и изводът за осъществено на тази дата нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, каквото е именно и административнонаказателното обвинение. Следва да се посочи, че според св.М., при изготвянето на РКО т.е. на 26.07.2021г. реално предоставяне на парична сума не е имало.

Не са налице доказателства, които да установяват, че основание за издаване на РКО № 0000000109/ 26.07.2021 г. е договорът за заем, сключен с А., каквито доводи бяха изложени. Последният датира от 30.07.2021г. и се явява последващ по отношение РКО, като не са налице доказателства, които да опровергават тази хронология. Действията и бездействията, които са последващи по отношение издаването на РКО № 0000000109/ 26.07.2021 г.

/невръщането и неотчитане на средствата с разходно оправдателни документи, респ. сключването на договор за заем на 30.07.2021г./ не могат да променят основанието, на което сумата от 34 000лв. е била предоставена на А., съгласно РКО № 0000000109/ 26.07.2021 г. – служебен аванс, което основание от своя страна не е изисквало превеждането на средствата по банков път.

Според самия актосъставител – св.С., нарушението е извършено при трансформирането на служебния аванс в заем т.е. на 30.07.2021г., когато според контролния орган е било налице плащане. Тези показания противоречат на констатациите в АУАН /съставен именно от св.С./ и НП - такова нарушение не е констатирано с АУАН и не фигурира в НП, поради което и не следва да е предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство.

По изложените съображения съдът намира, че административното нарушение така, както е установено и формулирано в НП се явява недоказано, респ. обжалваното НП – необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Предвид този извод, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото, но доказателства за реално направени такива не са представени, поради което това искане е също неоснователно.

На основание чл.190, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, направените по делото разноски за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 250лв. следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 616196 - F634949 от 06.12.2021г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП – Варна, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД - гр.Търговище, ул.“Цар Освободител“ № 43, представлявано от А.

Х. А. за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на

17000лв., като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5