Решение № 140 от 28.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Смолян, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101220 по описа за 2024 година

Ищцата С. С. С. е предявила в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ срещу ДПЛПР „***“, представлявано от директора ***, конститутивен иск с правно основание чл. 357 от КТ, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 188, т. 2 от КТ за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № 363/08.08.2024 г. на директора на Дома, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава иска, се свеждат до следното:

Служител е на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства „***“ - село ***, като изпълнява длъжността „Главен счетоводител“.

На 13.08.2024 г. й е била връчена Заповед № 363 от 08.08.2024 г., издадена от Директора на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства „***“ - село ***, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

В мотивите на заповедта се твърди, че на 13.12.2023 г. ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, в резултат на което при извършена през месец юни 2024 г. проверка от страна на Комисията за противодействие на корупцията се е стигнало до постановяване на Решение РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК, с което се ангажира личната административнонаказателна отговорност на Директора на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства „***“ - село ***, като му е наложена глоба в размер на 5 000 лева и отнемане на сумата в размер на 117.08 лева.

Претендира за разноски.

Ищцата счита наложеното наказание за незаконосъобразно.

Отрича да е извършина вмененото й нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди, че работодателят не е провел процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност и налагане на наказание на ищцата в законоустановения 2-месечен срок от откриване на нарушението; заповедта за налагане на наказание не е мотивирана, включително изначално не са налице ясни мотиви и квалификация на нарушение и в поканата за даване на обяснения по чл. 193 от КТ – процедурата по ангажиране на 1 дисциплинарна отговорност е проведена бланкетно; не са настъпили вреди за предприятието-работодател, степента и тежестта на извършеното нарушение не съответстват на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, както и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, доколкото се цели да злоупотреби с работодателската си власт като ангажира дисциплинарната отговорност на служител, обвързвайки същата с извършено административно нарушение и на административнонаказателна отговорност на директора на предприятието, която ангажирана отговорност е лична и следва да бъде понесена единствено от ръководният служител-директор, който е извършил нарушение и не е спазил нормите на Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.

Работодателят е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон при провеждане на процедурата по искане на обяснения по чл. 193 от КТ, при издаване на заповедта за налагане на наказанието, включително не е спазил преклузивните срокове за ангажиране отговорността на служителя.

В Заповед № 363 от 08.08.2024 г. е изложено, че ищцата е подала Докладна записка с вх. № ДЛ008235 от 04.12.2023 г. до Кмета на община Смолян - в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства, с която кметът е уведомен за реализирана икономия от предприятието на бюджетна издръжка. В резултат на икономията се прави искане и предложение да бъдат одобрени размери на допълнителни трудови възнаграждения на всички служители в предприятието, включително на Директора на Дома.

Ищцата в качеството си на главен счетоводител в предприятието, е мотивирала искането си до Кмета и е предложила съответно да се изплатят конкретни размери на допълнителни възнаграждения. Впоследствие Директорът на Дома е издала Заповед № 613 от 13.12.2023 г., с която се нарежда да се изплати на всички работници допълнителни възнаграждения.

Директорът признава този неизгоден за работодателя факт, отразен в процесната Заповед № 363 от 08.08.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят не е спазил законоустановения срок в чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като го е открил още в деня на подписване на Заповед № 613 от 13.12.2023 г. и приложения към същата списък с всички работници и служители в предприятието.

Списъкът е бил изготвен от касиера ***, ищцата в качеството си на главен счетоводител е подписала списъка, който впоследствие предложила за утвърждаване от ръководителя на предприятието. В правомощията и задълженията на Директора е утвърждаването на подобни документи и заповеди, с които да се разходват делегираните на работодателя бюджетни средства.

Директорът на предприятието-работодател е бил изцяло запознат с проведената кореспонденция между Дома и Кмета на община Смолян, включително се е запознала своевременно с докладната записка, съдържаща предложението до Кмета, както и с докладната записка, с която „кметът на община Смолян е наредил на директора на ДПЛПР „***“ - село ***“ да се изплатят съответни като размер средства. Ако действително е установено нарушение, то същото е открито още в деня, в който Директорът е подписала заповедта и изготвения от касиера на Дома списък.

Така срокът за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата е изтекъл на 13.02.2024 г., като видно от процесната заповед наказанието е наложено едва на 13.08.2024 г. с връчването на Заповед № 363 от 08.08.2024 г. - или 6 месеца след изтичане на преклузивния срок на чл. 194 от КТ.

На следващо място, на ищцата на дата 17.07.2024 г. е връчено писмо-искане с Изх. № 512 от 17.07.2024 г. на основание чл. 193 от КТ, с което й се предоставя възможност да даде обяснения за твърдяно от работодателя дисциплинарно нарушение, като в Писмо2 искане с Изх. № 512 от 17.07.2024 г., така и в последвалата издадена Заповед № 363 от 08.08.2024 г., се излагат противоречиви и неясни мотиви, с които работодателят твърди извършване на нарушение от страна на ищцата.

В Писмо-искане № 512 от 17.07.2024 г. е изложено, че със Заповед № 613 от 13.12.2023 г. на Директора заповед е наредено изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на всички работници и служители в предприятието. Приложеният списък към заповедта на Директора също е представен и Директорът е положил подписа си след като се е запознала със съдържанието му, като по този начин го е утвърдила заедно със заповедта. Изложеното в Писмото-искане и Заповедта не отговаря на обективната действителност и е неоснователно. Противно на изложеното от работодателя, Комисията за противодействие на корупцията е постановила налагане на санкция и отнемане на имущество с Решение PC-156-23-056 от 17.06.2024 г. поради нарушения на директора на Дома, като същите нямат никакво отношение към действията и работата на ищцата. КПК е установила конфликт на интереси по отношение на директора ***, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, затова че на дата 13.12.2023 г. е подписала Списък на работници и служители от ДПЛПР „***“ - село *** и е издала Заповед № 613 от 13.12.2023 г., в свой частен интерес, с което е нарушила забраната на чл. 76, изр. първо от ЗПК, в резултат на което е наложена на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК глоба в размер на 5 000 лева за осъществения конфликт на интереси, както и на основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК постановява отнемане в полза на община Смолян от *** на сума в размер 117.08 лева, представляваща нетно дневно възнаграждение, получено от лицето за 13.12.2023 г., на която дата *** е извършила нарушение по чл. 76, изр. първо по ЗПК. Самият факт на участие на директора в процедурата по утвърждаване и издаване на заповедта и приложения към нея списък, в качеството на директор на лице, посочено в чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, като заемащо публична длъжност, е довело до ангажиране на отговорността на директора по реда на ЗПК.

Допълнителна индиция за липсата на вина и нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата е и становището на Директора ***, което същата е изразила в хода на воденото производство пред КПК, а именно изложеното в мотивите на Решение РС-156-23056 от 17.06.2024 г. на КПК, страница 4, абз. 4. В представения списък на работниците и служителите в ДПЛПР „*** - с. *** присъства и нейното име /бел. на ***/, но само с оглед финансовото осчетоводяване, поради което съшият не следва да бъде разглеждан самостоятелно, а в съвкупност с всички документи, послужили за изготвянето му. В тази връзка, *** е посочила, че подписвайки списъка не е одобрила собственото си ДВ, а само с оглед финансово осчетоводяване е съгласувала общия списък на служителите, в който като всички останали служители и тя е следвало да присъства. Наред с това, в становището си *** е заявила, че със заповедта си кметът на община Смолян, като работодател на директора на дома, е одобрил последният да получи ДВ в определен размер, затова в списъка присъстват и имената на директора, но присъствието е на база вече постановената заповед.

В случая е налице неизпълнение и нарушаване на разпоредби на ЗПК от страна на Директора, а не както се твърди от работодателя нарушение от страна на ищцата, за да е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Отрича да е извършвала нарушение на трудовата дисциплина, което да доведе до налагане на дисциплинарно наказание. В Писмото-искане по чл. 193 от КТ работодателят не е посочил под каква квалификация подвежда твърдяното извършване на нарушение на трудовата дисциплина. Квалифициране на нарушението се появява едва в оспорената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като работодателят посочва, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на трудови функции в дължимата се степен от страна на ищцата. По този начин се е стигнало и до нарушаване и правото на защита на ищцата, доколкото е недопустимо при искането на обяснения по чл. 193 от КТ работодателят бланкетно да сочи твърдения за нарушение, което изначално не бива 3 изложено и конкретизирано. Искането за обяснения по чл. 193 от КТ, както и последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, следва да са в достатъчна степен конкретни и мотивирани така, че работникът или служителят да възприеме фактическата обстановка и твърдения, евентуално да изложи своите възражения и становище по повдигнатите въпроси и наведени твърдения от работодателя, след което да се достигне до пряко установяване дали е извършено нарушение, да се приложат критериите на КТ за степента, тежестта и обстоятелствата, при които се извършва нарушението, за да се достигне накрая до законосъобразно налагане на справедливо и съответстващо на нарушението наказание. Не се установява и настъпването на вреди за работодателя, противно на изложеното в Писмото-искане за обяснения по чл. 193 от КТ и издадената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

С Решение PC-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК се ангажира личната отговорност на лицето *** по реда на ЗПК. Директорът *** обаче, не е работодател по смисъла на КТ. Обвързвайки твърденията за извършване на дисциплинарно нарушение с постановеното Решение PC-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК, на практика се твърди установяване на нарушение въз основа на невлязъл в сила към датата на издаване и връчване на заповедта акт на държавен орган в лицето на КПК. Ищцата не е страна в производството пред КПК.

Налице е злоупотреба с право от страна на работодателя, доколкото се цели от страна на Дома да злоупотреби с работодателската си власт като ангажира дисциплинарната отговорност на служител, обвързвайки същата с извършено административно нарушение и ангажиране на административнонаказателна отговорност на директора на предприятието, която отговорност е лична и следва да бъде понесена единствено от ръководния служител директор, който е извършил нарушение и не е спазил нормите на Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т.