Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 17.01.2022, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 23/2021
Вид
Решение № 15
Подписан
17.01.2022
В сила
15.02.2022
Състав
Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Севлиево, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100023 по описа за 2021 година

Предявени са положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу първата ответница и иск с правно основание чл. 108 ЗС, срещу втория ответник.

Делото е образувано по искова молба от Р. К. К., с ЕГН **********, гр.

************************************ срещу И.А.А.., с ЕГН **********, от ************************************ и

Я.Ю.Т.., с

ЕГН

**********, от

************************************

Ищцата твърди, че е наследница на Р.А.Р., притежавала и владяла /до смъртта си/ имот, находящ се в с. Ряховците, общ. Севлиево, а именно: УПИ III-556, в кв. 25 по плана на с. Ряховците, общ. Севлиево, без административен адрес: с площ от 676,00 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ II-557, УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с построените в имота: жилищна сграда, частично на маза, и един етаж от пет стаи, със застр. площ от 69,00 кв.м., лятна кухня до жилищната сграда със застр. площ от 15,00 кв.м., стопанска постройка, на два етажа, със застр. площ от 44,00 кв.м. и два навеса към нея със застр. площ от 48,00 кв.м., стопанска постройка със застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към нея със застр. площ от 15,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота. В описания имот през целия си живот живяла Р.А.Р. /починала на 83 годишна възраст на 13.09.2020 г., а нейният син К.Р.К. /баща на ищцата/ от м.04.2008г. до смъртта си на 09.06.2020г. След смъртта на К.Р.К. , ищцата разбрала, че непосредствено след неговата смърт, ответницата И.А.А.. се снабдила с нотариален акт/констативен/ за собственост върху имота придобит по наследство и давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/ с № 13, том V, рег. № 9342, дело № 505/17.07.2020 г. по описа на Антон Стоянов, помощник нотариус по заместване, при П.Д. Нотариус, с рег. № 543 на HK на РБ, с район на действия PC Севлиево, след което прехвърлила имота на ответника Я.Ю.Т.. с нотариален акт за покупко-продажба на недв.

1 имот № 14, том V, рег. № 349, дело № 506 от 17.07.2020 г. по описа на Антон Стоянов, помощник - нотариус по заместване, при П.Д. -Нотариус, с рег. №543 на НК на РБ, с район на действие PC - Севлиево, като взела Р.А.Р. да живее при нея в имота й в ************************************. Р.А.Р. /сестра на ответницата И.А./ била в много тежко състояние, не разбирала свойството и значението на постъпките си, имала, тежка форма на деменция, била напълно неподвижна. След като ищцата разбрала, че ответницата И.А. е прехвърлила имота, собственост на баба й, и че И.А. я е взела в нейния имот, ищцата веднага подала молба за поставяне под запрещение, поискала да бъде не н настойник, за да се грижи за нея и интересите й, но за съжаление месец по-късно делото било прекратено, поради смъртта на Р.Р.. През 1985г., ответницата И.А.А.. се отказала от наследството на А.С.Б. и М.В. И.а /нейни родители/, в имота останала да живее само Р.Р. и семейство й, а от м.04.2008г. до 09.06.2020г. живяла в имота със своя син К.Р.К. /баща на ишцата/.

Ответницата И.А. не живяла в описания по-горе имот повече от 30 години, отказала се от наследството, оставено от родителите й. Ответницата нито била наследник, нито владяла имота. Нотариалното удостоверяване, обективирано в констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение било невярно и ответницата И.А. не можела да черпи права от него, като нотариалния акт следвало да бъде отменен. В имота през последните 30 години живели единствено бабата и бащата на ищцата, владяли имота явно, непрекъснато и спокойно, като същият бил собственост на Р.Р. на основание наследство и давностно владение към датата, на която ответницата се снабдила с констативен нотариален акт. Не бил налице фактическия състав на чл. 79 от ЗС и имотът не бил придобит на основание наследство и давностно владение от ответницата И.А., а сделката, извършена с нотариален акт за покупко-продажба от 17.07.2020г. нямала вешно-транслативен ефект. Р.А.Р. имала, две деца: А.Р.К. и К.Р.К. /баща на ищцата/, поради което описания по-горе недв. имот бил собственост на наследниците на Р.А.Р., както следва: 1/2 ид.ч. на Р. К. К. /ищец/ и 1/2 ид.ч на наледниците на А.Р.К..

Предвид изложеното, ищцата иска да бъде призната за собственица на ½ идеална част от гореописаният недвижим имот, по отношение на ответниците, както и осъждането на втория ответник да предаде владението на така описаната идеална част от недвижим имот на ищцата.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, първата ответница е представила писмен отговор. В отговора ответницата заявява, че процесният имот бил придобит през 1945 г. от А.С.Б. - баща на ответницата И.А. и на наследодателката на ищцата - Р.Р.. Последната действително живяла в процесния имот заедно с родителите си, а И.А. живяла в друга къща в с. Ряховците със съпруга си. След смъртта на А.Б. през 1974 г. И.А. взела животни и движими вещи от процесния имот и ги пренесла в дома си, като заявявала, че това е от баща й. Непосредствено след погребението на М.В. И.а, която е майка на ответницата И.А. и на наследодателката на ищцата - Р.Р., ответницата пренесла в дома си китеници и други подобни вещи, които заедно със сестра си Р. си поделили като оставени им в наследство от майка им. И.А. участвала през 1977г. в разходите по възстановяване на горяла в имота плевня. Налице било мълчаливо приемане на 2 наследството на А.С.Б., починал на 30.09.1974 г. и на М.В. И.а, починала на 14.03.1985 г. от страна на тяхната дъщеря И.А.А.. преди вписване на отказа й от наследството в книгите на РС-Севлиево. По тази причина вписания на 28.05.1985г. отказ на И.А. от наследството бил нищожен поради предхождащото го мълчаливо приемане на наследството. И.А. действително не живяла в процесния имот, но го владяла лично и чрез сестра си Р.Р.. В продължене на около 15 години преди смъртта на Р.Р. сестра й И.А. чистила и поддържала имота, ежегодно го засявала и отглеждала в него сезонни зеленчуци: пипер, домат, картоф.

Р.Р. живяла в процесния имот до 2017 г., когато поради влошена подвижност и невъзможност на сина й К. сам да се грижи за здравето и хигиената на майка си, се преместила да живее в дома на сестра си в с. Ряховците, ул. „Първи май" № 7, където до смъртта й И.А. денонощно се грижила за нея. В периода 2017г. до продажбата на процесния имот И.А. продължила да стопанисва процесния имот лично и с помощта на свои близки.

Р.Р. имала диагноза „захарен диабет" и онкозаболяване на крака, но не страдала от тежка форма на деменция, както се твърди в исковата молба. До смъртта си Р. разбирала свойството и значението на постъпките си. През предходните поне десет години преди смъртта си, Р.Р. считала, че процесният имот е изцяло собствен на сестра й И.А., полагащ й се поради поетите за нея и за имота грижи и стопанисване. В този смисъл била нейна декларация със заверка на подписа и съдържанието от 10.07.2020 г.. Към момента на откриване наследството на Р.Р., ответникът И.А. била изключителен собственик на процесния имот и сгради на основание наследство и давностно владение. Придобитото от И.А. право на собственост довело до изгубването му от страна на Р.Р. на основание чл. 99, предложение първо от Закона за собствеността. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, вторият ответник не е представил писмен отговор.

В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи за основателността на исковете.

В съдебното заседание първата ответница, чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове, по доводите изложени в отговора.

В съдебното заседание вторият ответник, лично и чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от нотариален акт № 13, том V, рег. № 9342, дело № 505/17.07.2020 г. на нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие PC – Севлиево, че на 17.07.2020 г.

И.А.А.. е призната за собственик по давност на недвижим имот, а именно: УПИ III-556, в кв.

25 по плана на с. Ряховците, общ. Севлиево: с площ от 676,00 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ II-557, УПИ XVII-555 и УПИ IV-553, заедно с построените в имота: жилищна 3 сграда, частично на маза, и един етаж от пет стаи, със застр. площ от 69,00 кв.м., лятна кухня до жилищната сграда със застр. площ от 15,00 кв.м., стопанска постройка, на два етажа, със застр. площ от 44,00 кв.м. и два навеса към нея със застр. площ от 48,00 кв.м., стопанска постройка със застр. площ от 18,00 кв.м. и навес към нея със застр. площ от 15,00 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Установява се от нотариален акт № 14, том V, рег. № 9349, дело № 506/17.07.2020 г. на нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие PC – Севлиево, че на 17.07.2020 г.

И.А.А.. е продала описания в нотариален акт № 13, том V, рег. № 9342, дело № 505/17.07.2020 г. имот на Я.Ю.Т.., за сумата 4 800лв..

Установява се от протокол за делба от 15.01.1945 г. и от удостоверение от 26.01.2021 г. от Община Севлиево, че имота описан в нотариален акт № 14, том V, рег. № 9349, дело № 506/17.07.2020 г. е поставен в дял на А.С.Б., с посочената делба.

Установява се от удостоверение от 28.05.1985 г., издадено от РС – Севлиево, че И.А.А.. се е отказала от наследството оставено от А.С.Б. и М.В. И.а.

Установява се от удостоверение за наследници на А.С.Б., че същият е починал на 30.09.1974 г. и е оставил за наследници: М.В. И.а – съпруга, починала на 14.03.1985 г., И.А.А.. - дъщеря и Р.А.Р. - дъщеря, починала на 14.09.2020 г..

Установява се от удостоверение за наследници на Р.А.Р., че същата е починала на 14.09.2020 г. и е оставила за наследници: А.Р.К. – син, починал на 04.12.2011 г. и К.Р.К. син, починал на 09.06.2020г., и оставил за наследница: Р. К. К. - дъщеря.

От декларация от 10.07.2020 г., нотариално заверена от кмета на с. Ряховците А.А.А.. е видно, че в същата, като неин автор е посочена Р.А.Р., като в деклерацията е вписано изявление на последната, че през последните 10 години процесния имот се владее, ползва и стопанисва от И.А.А.., като Р.А.Р. е съгласна И.А.А.. да стане собственик на имота.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.

Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: ръкописният текст след "декларатор:" с който е изписано името "Р.А.Р." декларация от 10.07.2020 г., нотариално заверена от кмета на с. Ряховците А.А.А.. е изписан от Р.А.Р. ЕГН **********; не е възможно да се установи, дали подписите положени след "декларатор:" в декларация от 10.07.2020 г., нотариално заверена от кмета на с. Ряховците А.А.А.. са изпълнени от Р.А.Р. или не.

От показанията на свидетеля К.К., се установява следното: свидетеля заявява, че познава Р. и К. откакто живее в селото, от около 1960-та година; има имот до на Р. имота, през една мрежа; К. починал 2 години, преди заседанието, а след 3-4 месеца и Р. починала; имота бил на ул. ,,Септември“; често се виждали; сестрата на Р. – И. живеела при мъжа си, в друг имот, на разстояние около километър от къщата на Р.; през последните 20 години, И. живеела при мъжа си; свидетеля не я виждал при Р.; Р. идвала да помага и у свидетеля, шиела дрехи на децата; И. не била гледала Р. в имота на сестра си, гледала я докато била 4 болна в на И. къщата, няколко години; К. живеел в къщата на Р. и сменил дограмата, всичко направил; свидетеля не виждал И. да идва да помага, от семейството също не идвали да помагат; на К. дъщеря му идвала да помага, бившата съпруга на К., също и внучката на К.; К. живеел на село и преди да почине от 1978-ма година; от 1978 г., до сега свидетеля не виждал И. в имота.