Определение № 673 от 28.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Б., 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900137 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т. К. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ул. „С.Р.“ 13, ет.1, представляван от адвокат С. С. С. и А. Д. Ч., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с.К., общ. С., обл. Б., ул.”К.М.” № 1, представляван от адв. С. Г., с която срещу „ДАТ Е.“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.

Б., п.к. 2700, бул./ул. "Ц.С.“ № 1, представлявано от Д.С.Ю., Т. К. Д. и А. Д. Ч., е предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ.

Иска се отмяна като незаконосъобразни и приети в противоречие с дружествения договор всички решения, обективирани в Протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „ДАТ Е.“ ООД, ЕИК ************ от 29.05.2025г., а именно: процедурно решение извън дневния ред да се премине към гласуване на решението за изключване на съдружниците А. Ч. и Т. Д., както и решения по т.4; т.4.1; т.4.2; т.4.3; т.4.4 и т.4.5.

Твърди се от ищеца Т. К. Д., че е съдружник в „ДАТ Е.“ ООД, притежаващ 20 дружествени дяла с номинална стойност по 1 лев всеки, представлящи 20% от капитала на дружеството, а ищецът А. Д. Ч. е съдружник в „ДАТ Е.“ ООД, притежаващ 30 дружествени дяла с номинална стойност по 1 лев всеки, представляващи 30% от капитала на дружеството.

Ищците обосновават правен интерес от обжалването и подаване на жалбата в срок, с твърдението, че на

02.06.2025 г. в ТРРЮЛНЦ е подадено заявление А4 per. №

20250602163510, с което е заявено за вписване изключването на двамата ищци като съдружници, освобождаването им като управители на ответното дружество, както и обявяването на нов учредителен акт на дружеството. Към това заявление е приложен протокол от решение на общото събрание на дружеството от 29.05.2025 г., обективиращ съответните решения, приети еднолично от третия съдружник - Д.С.Ю.. Към датата на провеждане на общото събрание - 29.05.2025 г., ищците са били съдружници в дружеството и поради това са легитимирани да го оспорят пред съда, а за взетите решения узнали на 1

02.06.2025 г. от подаденото заявление за вписване по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Поради това искът е предявен в установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ срок и следва да бъде разгледан по същество.

Като основания за отмяна на обжалваните решения от ОС от 29.05.2025г. се сочи свикването му в нарушение на закона и дружествения договор, като така ищците са лишени от възможност от участие и защита. Твърди се, че е проведено при съществени нарушения на правилата за кворум и мнозинство.

Решението за изключване на двамата ищци като съдружници е гласувано заедно, като в резултат на това кворумът и мнозинството са изчислени при приспадане на гласовете и на двамата съдружници, а не само на изключвания съдружник, както изискват законът и дружественият договор. Така на практика третият съдружник - Д.Ю., е взел еднолично решение за изключване на останалите двама съдружници, без да разполага с изискуемото мнозинство от капитала. Незаконосъобразността на решението за изключване на двамата съдружници влече незаконосъобразност и на всички останали приети решения, тъй като те са гласувани и приети, без да се вземат предвид дяловете на изключените съдружници.

На следващо място се твърди, че не е спазена процедурата за изключване на съдружник, тъй като ищците не са получили предупреждение и не са имали възможност да се защитят.

На четвърто място се сочи липса на материалноправните предпоставки за изключване на ищците като съдружници, тъй като не са налице действия от тяхна страна против интересите на дружеството, а поведението на третия съдружник - Д.Ю., се сочи като станало причина за изключването на „ДАТ Е.“ ООД като съдружник от „ЕБДЕИ“ ООД.

Незаконосъобразност на решенията, поради нередовно свикано заседание на общото събрание на дружеството се обосновава със следните твърдения: на ищците чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК е отразено връчване на 10 броя покани за заседания на общото събрание на дружеството, насрочени за различни дати; Поканата е подписана от името на Д.С.Ю., в качеството му на съдружник, притежаващ повече от 10% от капитала. Процедурата по връчване на покана за ОС по реда на чл.47 ГПК е опорочена. В разписките до всеки от ищците е отразено, че е залепено уведомление на входната врата, но без да е отразено, че е пуснато съобщение и в пощенската кутия, както изисква чл. 47, ал. 1 ГПК, нито е отразено в разписката, че липсва достъп до пощенска кутия.

В случая се твърди липса на данни ЧСИ да е проверил адресната регистрация на ищците и да е разпоредил връчване по настоящия или поС.ния адрес, ако той не съвпада с посочения.

Няма данни и ЧСИ да е проверил къде е местоработата или мястото за осъществяване на стопанска дейност на ищците и да е разпоредил връчване на съответните адреси.

В самите разписки е отразено, че ищците са били в чужбина за дълъг период от време, което е невярно. Твърди се, че ищците са били в чужбина за кратък период от време и ако това обстоятелство се оспорва от ответника се иска изискване на справка от ГДГП за задграничните пътувания на ищците за периода от 1.04.2025г. до 29.05.2025г.

Друго нарушение по свикване на ОС се сочи, че поканата е подписана само от Д.С.Ю.

2 като съдружник, притежаващ повече от 10% от капитала, а съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ управителят свиква ОС по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала в 2-седмичен срок, а ако не направи това съдружниците, поискали свикването, имат това право. Според записванията в ТР дружеството се представлява само заедно от тримата управители - А. Д. Ч., Т. К. Д. и Д.С.Ю., съответно ОС следва да се свика заедно от тримата управители. Ищците твърдят, че не са получили писмено искане от Д.Ю. да свикат ОС и съответно за последния също не е възникнало правото сам да свика събранието в качеството си на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството.

Освен нарушена процедура по чл. 47 ГПК, липса на редовно свикано ОС, се сочи, че връчването чрез ЧСИ едновременно на 10 броя покани за различни дати на общото събрание, е очевидна индикация, че Д.Ю. се опитва да злоупотреби с права, така че да се проведе общо събрание на дата, на която ищците не могат да присъстват и да се защитят, с цел да бъдат изключени и г- н Ю. да придобие едноличен контрол върху дружеството.

Връчването едновременно на няколко покани за различни дати затруднява възможността на съдружниците да участват в общото събрание и да се защитят срещу твърденията за наличие на основание за изключване.

Обосновава се още, че обжалваните решения са взети в нарушение на закона и дружествения договор – в нарушение на правилата за кворум и мнозинство.

Сочи се, че съгласно чл. 25. ал. 1 от дружествения договор ОС е редовно, ако всичките му членове са редовно поканени и на него присъстват толкова от тях, колкото са необходими за формиране на мнозинство по въпросите от дневния ред, а в случая ищците не са били редовно поканени.

Сочи се, че на общото събрание е присъствал само Д.Ю., който притежава 50 дяла, представляващи 50% от капитала на Дружеството. За формиране на мнозинство по въпросите от дневния ред (с изключение на въпросите за изключване на съдружници и промяна на дружествения договор) е необходимо на събранието да е представен повече от половината от капитала - арг. от чл. 137, ал. 3 ТЗ и чл. 26, ал. 2 от Дружествения договор. На събранието според ищците е бил представен само половината от капитала.

В тази връзка за изменение на дружествения договор не е бил налице изискуемия се кворум, тъй като е бил представен само половината от капитала. По отношение на решението за изключване на съдружник също се твърди липсата на вземането му с необходимото мнозинство, като при гласуването следва да се изключи само гласа на изключвания съдружник, а не и на другия изключват такъв, те. твърди, че се такова решение следва да се взема поотделно за всеки изключван съдружник – както по отношение на кворума, така и за вземане на самото решение, а не общо, както е процедирано, поради което и на това основание се твърди незаконосъобразност.

В ИМ подробно се изтъкват доводи в насока вземане на оспорените решения без нужния кворум и мнозинство. Обосновава се, че правилото на чл. 137, ал. 3 ТЗ за приспадане дяловете на изключвания съдружник при определяне на кворума и мнозинството, важи само 3 за самото решение за изключване и не може да се тълкува и прилага разширително към други решения, дори да са гласувани на същото общо събрание. Всички останали решения също се твърди, че са взети само с гласа на Д.Ю., което е незаконосъобразно, което прави незаконосъобразни и всички останали последващо взети решения, тъй като не са приети с нужното мнозинство - повече от половината от капитала.

Сочи, че не е спазено и извикването за предварително предупреждение до изключваните съдружници, като ищците оспорват да са получавали покана за общото събрание, не са имали възможност да узнаят за твърденията за неоказване на съдействие за дейността на дружеството и действия от тяхна страна против интересите на Дружеството, както и да се защитят на общото събрание. Твърди се вземане на решения и по въпроси, които не са били обявени в дневния ред и в поканата. Оспорва се приемането на устав, като такъв дружеството , предвид формата си не може да приема. Оспорва се наличието на фактическите и материалноправни основания за изключването на ищците като съдружници.

Поддържа се, че ищците не са били надлежно поканени, поради това не са се явили и не са успели да се защитят. Сочат се допълнителни обстоятелства във връзка с участие на Д.Ю. в други дружества и наличието на спорни въпроси между тях , ищците и ответното дружество.

Сочат се писмени доказателства.

Препис от исковата молба е връчена на ответното дружество, което в срок е подало отговор.

В отговора част от исковете се определят като процесуално недопустими, а именно тези, с които се оспорват решенията, взети след решението за изключване на ищците като съдружници. Оспорва се, че за тези последващи решения ищците вече са има качеството на съдружници, поради което не притежават активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ТЗ, тъй като решението за изключването им е предхождащо останалите и има незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците. На това основание по отношение на тези искове се иска прекратяването им като недопустими.

При неуважаване на това възражение се поддържа тезата за неоснователност на исковете в ИМ. Оспорват се всички твърдения по фактите, изложени в нея. Твърди се редовно свикване на ОС, в съответствие с дружествения договор и ТЗ, както и че ищците са били надлежно уведомени за датата, часа и дневния ред и че име било предоставена реална възможност за участие в заседанието и изразяване на становище, да изложат възраженията си, включително по основанията и предложението за тяхното изключване, т.е. правото им на защита е било гарантирано. Твърди се предварително връчване в разумен срок на писмено предупреждение, съгласно изискването на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, с което им е дадена възможност да отстранят допуснатите нарушения и да съобразят поведението си и действията си с обстоятелствата като защитят интересите на Дружеството.

Оспорва се твърдението за невъзможност гласуване изключване на двата съдружници едновременно и се сочи, че в тази насока е и съдебната практика, според която, ако основанията за изключване съвпадат биха могли да бъдат възприети като "заинтересовани" и 4 да блокират квалифицираното мнозинство. Излагат се подробни доводи в насока редовно връчване на съобщенията и поканите до ищците съгласно чл.47 ГПК. Твърди се задължение на съдружник и управител на дружество, в качеството си на търговски субект, да поддържа актуален адрес за контакт и да осигури реална възможност за връзка, включително при отсъствие за продължителен период от време. В случая се сочи, че неизпълнение на горното задължение представлява нарушение на задължението за лоялност към дружеството, особено когато съответното лице е не само съдружник, но и управител, т.е. лице, което има законово задължение да полага грижата на добър търговец (чл. 141 ТЗ). Също в продължение на този довод се изтъкват подробни аргументи в насока, че съдружник, който е и управител, който съзнателно избягва връчвания, не може впоследствие да черпи права от това. Принципът на добросъвестност изисква лицата да не създават пречки на другата страна при изпълнение на процесуални действия и/или действия за защита интересите на търговското дружество.