Решение № 23 от 17.02.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 466/2024
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Ирина Миткова Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 160, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.169 · Закон за устройство на територията
- чл.288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Разград, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20243300500466 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „Сампи Проект Инвест" ЕООД, ЕИК 205159827, гр. Бургас, чрез пълномощника си адв. Г. П. Б. от АК - *** против Решение №602/10.10.2024г. по ГД № 21/2024г. по описа на РРС. Счита същото за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, несъобразено с доказателствата по делото и материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че поради липсата на Акт по образец 12 ищецът се е поставил в невъзможност да удостовери и докаже по надлежния ред наличието на твърдените в исковата молба дефекти, количеството им, степента на увреждане и необходимостта от премахване на положената от ответника земно-влажна подова замазка и следва да понесе съответната санкция. По своята правна същност Акт по образец 12 представлява частен, а не официален документ. Съгласно практиката на ВКС, този вид документи имат единствено препоръчителен, но не и обвързващ между страните характер, като визираните в него стойности не обуславят задължение за плащане, както и да бъдат доказвани именно с него. В тази връзка законът предвижда оспорване верността на документ по чл. 193 от ГПК на официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи документи, какъвто в случая се явява Акт по образец 12, защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193ГПК. Жалбоподателят ищец не е представил Акт по образец 12, тъй 1 като такъв акт не е изготвян от ответника, не е представян на ищеца и другите лица за подписване.Жалбоподателят обаче е представил Протокол за констатирани дефекти при изпълнение на СМР от 21.08.2023г.; доказателства, че е съобщил на изпълнителя своевременно за констатираните дефекти; доказателства за съвместно проверяване качеството на положената замазка - проведена среща с надзора, възложителя , изпълнителя и негов консултант . Представил е и нотариални покани, отговори на покани и други писмени доказателства, за това, че ответника знае за констатираните дефекти, че е изразил първоначално воля те да бъдат отстранени. Тези доказателства съдът изобщо не е обсъдил.
Не се мотивира защо приема като достоверни обясненията на работещите при ответника, а не приема тези на упражняващия строителен надзор. Отново позовавайки се само на липсата на Акт по образец 12 съдът приема, че заключението на назначената по делото и приета СТЕ е теоретично и хипотетично и не отразява действително установени по отношение на конкретния обект недостатъци. На вещото лице е била предоставена от страна на ищеца цялата проектна документация, снимки на положената замазка, преди отстраняването. По делото не се спори, че по замазката са констатирани напуквания. Вещото лице дава заключение, че тези пукнатини могат да бъдат отстранени, но по замазката липсват деформационни фуги с изключение на местата, където са отворите на вратите. Тези фуги не са били достатъчно дълги. Тези фуги се поставят при полагане на замазката , те не могат да бъдат изпълнени след завършването и. Именно това е причината констатираните недостатъци да не могат да бъдат отстранени по друг начин и е необходимо цялостното премахване на замазката. Извън мотивите на съда остава и гаранционната отговорност, уредена в чл. 160, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 2/2003 г. е насочена както към участниците в процеса по изграждането на строеж, така и към третите лица негови потребители. Сроковете са различни по времетраене и в зависимост от вида СМР, но всички започват да текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация чл. 20, ал. 3 от Наредба № 2/2003г..
Поради тази причина законодателят е предвидил задължителни изисквания относно качеството на извършваното строителство и съответно наличие на механизми за реализиране на отговорност от участниците в строителството /най - вече строителя/ при установяване на дефекти, съответно вреди, произтичащи от тези дефекти. Макар инвеститорът и строителят да са свободни при сключване на договорите за възлагане и изпълнение на строителство, то при непълнота на договора или противоречие с императивните разпоредби на Закона относно качеството на изпълненото и срока за носене на отговорност за вреди от недостатъци, последните намират приложение, тъй като са приети и съществуват в обществен интерес. Противно на приетото, жалбоподателят не е приел работата на ответника. Последният е установил пълно неизпълнение на Договора за СМР в качествено измерение. За това е уведомил въззиваемия, изпращайки му писмени покани за отстраняване на констатираните недостатъци, съставен е и Протокол за откритите дефекти. Ответникът е информиран също така, че ищецът ще премахне лично некачествените СМР, както и за факта, че са сторени разноски по премахването, които са изцяло в тежест на изпълнителя по Договора. Плащането авансово на сумата от 5 000 лв. не означава, че възложителят приема така извършената работа. Поради това и жалбоподателят е поискал връщане на недължимо 2 платеното възнаграждение извънсъдебно. Моли съда да отмени Решение № 602/10.10.2024г. постановено по гр.д. № 21/ 2024г. на РРС, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да постановите друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира и разноски в двете инстанции.
Въззиваемият „Протон Строй“ ЕООД, ЕИК 205095285, гр.Разград, чрез адв.С. И. е депозирал отговор на въззивната жалба с твърдение за нейната неоснователност.
Законосъобразно PC Разград е приел,че именно издаването на акт обр.12 е нормативно определения способ за доказване качеството на изпълнени скрити СМР. Липсата на представен по делото, цитирания официален документ /ползващ се с материална доказателствена сила/ е индикация, за липсата на следи в обективната действителност, които да бъдат анализирани чрез проби, оглед и др. методи, поради което правилно е прието, че не е доказано твърдението на ищеца досежно некачествено изпълнение на възложената работа.
Затова и напълно обосновано, недоказаните факти са приети за неосъществени за съда.
Последният е обсъдил в мотивите на решението, доказателствата за всички правно релевантни факти и е посочил кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
Нещо повече, съдът е обсъдил също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите им, които имат значение за решението.
Обжалваното решение е мотивирано и обосновано. Характерното за договора за строителство е документиране изпълнението на задълженията на страните. Поради спецификата на договора за строителство, сключването му поражда, наред с правните последици, чието съдържание е определено по волята на страните и други права и задължения, които по вид и съдържание се определят от закона, т. е. без да е необходимо волеизявление на съконтрахентите. Тъй като ищецът твърди, че полагането на замазката е некачествено и това е наложило цялостното й премахването и поставяне на нова такава, то същият следваше да докаже фактите, от които черпи претенциите си за пълната негодност за ползване по предназначение. Именно защото предмета на възлагане касае „скрити работи“е следвало да се състави изискуемия от ЗУТ и подзаконовия нормативен акт, документ.
Спорните между страните, обстоятелства свързани с качественото и точно изпълнение на строително-монтажните работи, както и за надлежното им приемане е преценено от решаващият съд, съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД и необходимата конкретика, анализ. При прегледа от възложителя на извършената съгласно договора, същият при наличие на некачествено изпълнение или отклонение от поръчаното, има право да иска от изпълнителя, поправката й в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението, противно на ищцовото поведение. Съдът е изложил мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и изрично е посочил в мотивите си, че именно поради липсата на Акт № 12 по отношение на процесиите СМР, заключението е изключително теоретично и хипотетично и не отразява действително установени по отношение на конкретния обект недостатъци. Обосновано съдът е приел, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да удостовери и докаже по надлежен ред наличието на твърдените дефекти, количеството, степента на увреждане и необходимостта от премахване на положената от ответника земно3 влажна подова замазка и следва да понесе съответната санкция. Искането на жалбоподателя за повторен разпит на вещото лице намира за недопустимо, тъй като тази възможност е преклудирана. Пред районния съд жалбоподателят е пропуснал възможността за това поради неприсъстване по заседанието да поставя въпроси. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови обстоятелства, нито да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок по време на първоинстанционното производство, независимо дали фактите са релевантни, а доказателствата-относими към делото. При евентуалност моли ако съда приеме искането за допустимо да го отхвърли като неоснователно. Въззивната жалба съдържа бланкетно изявление за оспорване на решението в цялост, т.е. вкл. и по отношение на отхвърления иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр.З ЗЗД, но конкретни доводи и аргументи срещу тази част от решението за неправилност не се съдържат в жалбата.
Въззивният съд е задължен служебно да извършва проверка за валидност и допустимост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, но по отношение на неговата правилност, въззивният съд, при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност - тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд е ограничен с предметните предели на въззивната жалба. Поради това, моля да оставите въззивната жалба в частта, с която се оспорва решението на PC Разград без конкретни възражения срещу неправилността му без разглеждане, при евентуалност да отхвърлите същата като неоснователна. Съдът е отхвърлил и вторият обективно съединен иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, поради наличието на валидно/годно правно основание за разместване на материално благо. Този съдебен извод напълно кореспондира с установената от съда, фактическа обстановка съобразно извършения доказателствен анализ по осъдителния иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на дог. задължение. Не е доказана липсата на престация от страна на въззиваемия, което добавя допълнителна стойност към необходимостта от отхвърляне на този иск. С оглед, спецификата на сключения между страните договор, особеностите на престацията /„скрити работи“ в строителството/ и невъзможността изпълнението да бъде проверено и анализирано в количествен и качествен аспект на по-късен етап, както и с оглед подробно изложените мотиви по-горе, съдът е приел, че насрещната престация е еквивалентна на поръчаната а и договорът между страните не е развален поради неизпълнение. Наличието на престация от страна на въззиваемия е прието като резултат от наличие на валидно облигационно отношение по възмезден договор. С оглед на обстоятелството, че не е възникнало предявеното кондикционно вземане, за неоснователен е приет и акцесорният иск за заплащане на законна лихва. Моли съда да потвърди обжалваното отхвърлително решение изцяло, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски пред Окръжен съд Разград.
Въззивната инстанция намира правилно установено фактите по делото, че между „Сампи Проект Инвест" ЕООД в качеството на възложител и „Протон строй“ ЕООД в качеството на изпълнител е сключен писмен Договор за изработка от 05.05.2023г., с предмет полагане на замазка с площ 700 кв.м. при единична цена 17.70 лв. без ДДС за кв.м. Изпълнителя е издал 4 фактура № 342/13.06.2023г. за заплащане на 388 кв.м. положена замазка с цена 6867.60 лв. без ДДС /8241.12 лв. с включен ДДС/. На 21.06.2023г. възложителят е заплатил 5000 лв. с посочено от него основание “договор от 05.05.23, фактура 342 от 13.06.2023 СМР полагане замазки“.На 21.08.2023г. възложителя е изготвил и съставил протокол за констатиран дефект, който не е подписан от представител на изпълнителя. Предвид липсата на конкретни посочени параметри на замазката, страните са ангажирали гласни доказателства в тази насока. За установяване на лошото изпълнение възложитебят ангажира писмени доказателства, снимков материал и СТЕ. Всички събрани доказателства в хода на производството са анализирани от съда.