Решение № 1768 от 04.03.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5380/2019
- Вид
- Решение № 1768
- Подписан
- 04.03.2020
- В сила
- 22.06.2021
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ гр.София, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5380 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.10.2018 г. по гр.д. № 17052/14 г., СРС, ГО, 50 с-в ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 ЗЗД Е.А.М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 11 293,07 лв. със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане-неиздължената част от заетата от ищеца на ответника сума по договор за заем от 18.01.2001 г.
ОСЪЖДА на основание чл.92 ЗЗД Е.А.М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 3 701.00 лв. със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане-мораторна неустойка по чл.З от споразумението от 28.08.2009 г. за периода 01.07.2011 г.-01.04.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Е.А.^ М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 600,00 лв.- разноски по делото.
Въззивникът Е.А.М. излага съображения ,че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,както и немотивирано.Неправилно било прието,че ответникът е признал иска,при положение че го оспорва по основание и размер .В проекта за доклад не била разпределена доказателствената тежест.Ответникът бил лишен от защита,защото призоваването не било извършено по надлежния ред.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. С въззивната жалба се претендират разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите констатации и правни изводи на СРС.
За пълнота СГС излага следното :
С проектът за доклад съдът е съобразил заявените претенции,съдържанието на отговора на исковата молба,подписан от ответника и обективиращ неговите твръдения и признания.Съдът изрично се е произнесъл по оспорването на иска и сочените основани за недопустимост на исковете.Указал е правната възможност на ищеца на основание чл.237 ГПК да заяви в срок искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе съобразно призанинето на ответника за дължимостта на претендираните суми.Изрично в доклада е разпределена доказателствената тежест,в случай че ищецът не се възползва от предоставената му възможност.
Съдът правилно е ценил направеното признание на иска по чл.240 ал.1 ЗЗД,заяено с отговора,че ответникът признава задължението ,както и че с оглед признанието разноските по делото да бъдат присъдени както са направени.
Не е било нарушено и правото на защита на ответника,поради твърдяното ненадлежно призоваване.Извършено е редовно уведомяване по чл.47 ГПК,чрез залепване на уведомление,тъй като ответникът не е намерен на издирения от съда постоянен адрес .
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 980 лв.,които следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.10.2018 г. по гр.д. № 17052/14 г., СРС, ГО, 50 с-в ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 Е.А.^ М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 980 лв.разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.