Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1768 от 04.03.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5380/2019
Вид
Решение № 1768
Подписан
04.03.2020
В сила
22.06.2021
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ гр.София, 04.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

Мл.с.ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5380 по описа за

2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.10.2018 г. по гр.д. № 17052/14 г., СРС, ГО, 50 с-в ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 ЗЗД Е.А.М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 11 293,07 лв. със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане-неиздължената част от заетата от ищеца на ответника сума по договор за заем от 18.01.2001 г.

ОСЪЖДА на основание чл.92 ЗЗД Е.А.М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 3 701.00 лв. със законната лихва от 01.04.2014 г. до окончателното й изплащане-мораторна неустойка по чл.З от споразумението от 28.08.2009 г. за периода 01.07.2011 г.-01.04.2014 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Е.А.^ М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 600,00 лв.- разноски по делото.

Въззивникът Е.А.М. излага съображения ,че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,както и немотивирано.Неправилно било прието,че ответникът е признал иска,при положение че го оспорва по основание и размер .В проекта за доклад не била разпределена доказателствената тежест.Ответникът бил лишен от защита,защото призоваването не било извършено по надлежния ред.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. С въззивната жалба се претендират разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите констатации и правни изводи на СРС.

За пълнота СГС излага следното :

С проектът за доклад съдът е съобразил заявените претенции,съдържанието на отговора на исковата молба,подписан от ответника и обективиращ неговите твръдения и признания.Съдът изрично се е произнесъл по оспорването на иска и сочените основани за недопустимост на исковете.Указал е правната възможност на ищеца на основание чл.237 ГПК да заяви в срок искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе съобразно призанинето на ответника за дължимостта на претендираните суми.Изрично в доклада е разпределена доказателствената тежест,в случай че ищецът не се възползва от предоставената му възможност.

Съдът правилно е ценил направеното признание на иска по чл.240 ал.1 ЗЗД,заяено с отговора,че ответникът признава задължението ,както и че с оглед признанието разноските по делото да бъдат присъдени както са направени.

Не е било нарушено и правото на защита на ответника,поради твърдяното ненадлежно призоваване.Извършено е редовно уведомяване по чл.47 ГПК,чрез залепване на уведомление,тъй като ответникът не е намерен на издирения от съда постоянен адрес .

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 980 лв.,които следва да бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.10.2018 г. по гр.д. № 17052/14 г., СРС, ГО, 50 с-в ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 Е.А.^ М., ЕГН **********, адрес-***, да заплати на Д.Б.М., ЕГН **********, адрес-***, сумата 980 лв.разноски по делото пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи: на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.